ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Италия се насочва към мултимилиардно спасение на своите залиняващи банки, използвайки като извинение разтърсването на пазара след британския вот за излизане от ЕС. По този начин Рим избягва стриктните правила, забраняващи държавна помощ за получаващи заеми, пише "Файненшъл таймс".
След поредния удар върху италианските банкови активи в навечерието на британския референдум италианският премиер Матео Ренци възобнови идеите за заздравяването на сектора, който бързо се превърна в едно от най-слабите звена на еврозоната, посочват банкери и държавни представители. Предишните планове на Италия за спасителни програми бяха посрещнати с дълбок скептицизъм от официалните лица в Брюксел и Берлин, които не виждаха законов маршрут за заобикаляне на строгите европейски правила за спасителни програми.
Създадени в навечерието на европейската финансова криза, те поставят тежестта по спасяването на банките върху частните кредитори, вместо върху данъкоплатците. Несигурността на Италия около нейните банки, както и нежеланието на Рим да се изправи пред структурните си проблеми, се оказва бреме за възстановяването на еврозоната. Това също е и едно от най-големите спънки към постигането на амбициозния проект за завършването на европейски банков съюз, който да направи своите заемодатели по-гъвкави. Италианските банки са затрупани от притеснения за това, че са изложени на дългове от периферни държави, лоши кредити, слаба рентабилност и фрагментирана структура.
Италия има 600 отделни банки и техните клонове са по-многобройни от пицариите в страната. Последният план на Ренци ще се опита да премахне ограниченията за държавни помощи на основание „финансова стабилност“. Планът призовава за събиране на пари от държавни или подобни на държавни организации като банка „Cassa Depositi e Prestiti“, които да използва, за да купи ценни книжа без лихви на слаби капитализирани заемодатели, посочват италиански държавни представители и банкери.
По време на среща с Ангела Меркел в Берлин в понеделник вечерта Ренци заяви: „Днес правилата са много трудни, но въпреки това европейските и националните институции, започвайки от италианското правителство“, ще направят всичко необходимо за осигуряването на спокойствие и сигурност на гражданите“. В миналото Брюксел се опитваше да отрезвява Италия, че не са налице признаци за криза, която да заплашва финансовата стабилност на страната. ЕС също така посочи, че капиталовото стимулиране ще бъде в нарушение на новите правила за спасителни програми в Директивата за възстановяването и оздравяването на банките.
„Германия трябва да не е с всичкия си, за да споделя власт и рискове със страна, която действа по този начин“, посочва висшестоящ европейски представител, участващ в дебата за италианските банки. Той също така нарече опитите на Италия да се възползва от ситуацията около „Брекзит“ цинични. Последиците от „Брекзит“ са мъчителни за Ренци. Той вече беше разклатен от лавинообразната победа на популисткото движение „5 звезди“ по време на кметските избори в Рим и Торино само преди седмица, която се дължи на недоволството на гласоподавателите от слабата икономика и безработицата в страната, която е 12 процента.
Банковите проблеми на Италия предшестваха идването на Ренци във властта преди две години и половина. Те обаче се превърнаха в основно поле за битки на 41-годишния премиер и могат да застрашат неговите шансове за победа на референдума по изменение на конституцията в страната тази есен – вот, на който Ренци е заложил длъжността си. Неговата левоцентристка партия вече понася кризата на електоралния гняв заради множеството банкови скандали. Инвеститор в една отслабнала малка регионална банка се самоуби този месец. През април италианското правителство спонсорира създаването на подкрепен от частни лица фонд за спасение на банки, наречен „Атлас“, заради притеснения от предаване на несигурността върху други финансови институции.
Заради законите в държавата той трябва да е финансиран от частния сектор и успя да събере само около 5 млрд. евро – недостатъчно, за да реши всички неволи на сектора. Според италиански банкери капиталовата дупка в сектора е близо 40 млрд. евро – цифра, която според представители на други държави значително подценява тежестта на лошите заеми. „Държавната подкрепа за италианските банки има доста смисъл в момента. Това са извънредни времена и изискват извънредни мерки“, заяви Никхили Сринивасан, главен инвестиционен директор на италианския застраховател „Generali“, който управлява 500 млрд. евро в световен мащаб.
„Задължително е правителството да гарантира наличието на сигурност, а основните банки да са добре капитализирани“, допълни той.
Европейски служители посочват, че Италия е пропуснала възможността да последва примера на Испания и да създаде подкрепена от държавата лоша банка през 2012 г., преди правилата за държавна помощ да се променят. Сега Италия трябва да се изправи пред нови банкови регулации. Те включват не само разпоредби върху държавната помощ за банковия сектор, но и правила за спасяване на банките, които ще влязат в сила през януари. Берлин иска новата Директива за възстановяване и оздравяване на банките да започне да действа на практика. Наистина, като условие за каквато и да е било по-нататъшна интеграция в еврозоната, включително подкрепа за фонда по спасяване на банките в зоната с единна валута, Германия иска дори по-строги правила за намаляване на риска. Хенрик Ендерлайн, професор в берлинското учебно заведение „Hertie School“, посочва, че настоящият смут на пазарите, предизвикан от „Брекзит“, е точният вид „умерена криза“, за каквато системата е проектирана.
Така че няма причина за отпадане на правилата. Вече има признаци на противопоставяне срещу идеята сред някои ръководители на средни по големина банки. Виктор Масия, изпълнителен директор на северната регионална банка „UBI Banca“, чиито акции спаднаха с 6% в понеделник, заяви пред репортери, че при „толкова оскъдни ресурси се питам защо би било необходимо да се инвестират фондове в банки като нашата“. Резкият спад на цените на ценните книжа на италианските банки след вота на Великобритания беше „прекомерно“, допълни той.
