Рестарт на държавата: Ето как и кога може да се свика Велико народно събрание - служебен кабинета на Радев няма да има
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Минимум 6 месеца по закон ще отнеме рестартът на държавата. Това разкриха пред ПИК юристи по повод предложението на премиера Бойко Борисов за свикване на Велико народно събрания за промяна на Конституцията.
Министър-председателят съобщи, че парламентарната група на ГЕРБ е готова с предложенията си и ще ги внесе. Преди това обаче трябва да събере подкрепа от коалиционните си партньори, тъй като са нужни 120 депутата, за да се входира такова предложение.
Внасянето може да стане най-рано на 2 септември, когато е първото заседание на депутатите след отпуската им. Ако това стане в същия ден, следват минимум два месеца на дебати и обсъждания.
Така на 2 ноември най-рано по закон депутатите ще могат да гласуват. Необходими са 2/3 от гласовете в подкрепа, за да се стартира свикване на Велико народно събрание. Ако бъде прието, президентът е длъжен да издаде указ за провеждане в срок от три месеца на избори.
През това време по закон продължава да действа настоящият парламент, както и правителството, а не служебен кабинет, както им се прииска веднага на някои опозиционери. Служебен кабинет се прави само след оставка на редовния, и то при положение, че не се състави нов след рулетка на мандатите, така че присъдружните на Радев няма да дочакат нов негов кабинет.
Борисов даде заявка, че ще се оттегли, което означава, че вероятно ше излезе в отпуск и ще предаде отговорността за взимане на решенията на вицепремиерите си, като по този начин няма да остави държавата без първата власт - парламента, в този важен за държавата момент на рестарт.
Важна подробност е, че за да бъде избрано Великото народно събрание по предложената от Бойко Борисов система - 200 пропорционално и 200 мажоритарно, ще трябва депутатите преди това да направят промени в Изборния кодекс. Причината е, че тази система, въведена още от Кръглата маса, бе променена от БСП в последния им коалиционен мандат през 2013 г., при това лично от Мая Манолова. Тогава тя направи избора изцяло пропорционален в полза на системните партии. Сега, колкото и да е странно, Борисов се отказва от това, макар настоящия закон да е по-удобен за огромна партия като ГЕРБ.
Според юристите риск от Велико народно събрание има и той е, че е възможно то да откаже да разпусне след промяна на Конституцията и да продължи да действа като обикновено, тъй като това е предвидено в закона. Тогава вместо 120 депутати, цели 4 години те ще бъдат 400. За да се разпуснат депутатите от ВНС са нужди 2/3 от гласовете им и не е ясно дали изобщо ще успеят да ги съберат преди да изтече пълния им мандат.
