ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нещо като пърформанс, нещо като окупация, нещо като вувузел. Ода за Генералната линия. Проф. Киса, Великият комбинатор, брилянтите на мадам Петухова, дякон Фреди и други първокачественици
1. Записки от землянката
Било им студено. Били гладни.
Ятаците се изпокрили. Нямало кой една домашна баница да им врътне, една съгревающа бъклица „Джони” да им занесе…
Било им студено. Били гладни.
Изяли последните портокалови и бананови обелки. Сладките вувузелени трели глъхнели, замлъкнал белият роял. Отвън напирали кърваво червени талази.
Било им студено. Били гладни. И обкръжени.
Докъдето им поглед стигал – полицаи и джандари, жадни да пролеят тяхната невинна кръв, невинна като кетчуп…
Ужас! Но те били готови да претърпят всякакви страдания в името на революцията. Имали непоколебима вяра в своите мъдри водачи, които ги уверявали, че техният подвиг щял бил да остане със златни букви в историята като светъл пример на героичната саможертва на красивите, сияйните и великолепните в неравната битка с гнусните тирани и врагове народни.
Било им студено. Били гладни.
Изцедили и последната капка „Столичная”. Изпушили и фасовете. Пфу! Гадост! Амак,вода се прави! Революция!
И никакви новини от Центъра. От Задграничното бюро – ни звук. Вдън земя потънали всички протестърни самодиви, икономедийна направа. Напразно сънували как Радецки пристига „със гръм” и с по двама професори на кон. Напразно вопиели „Тинк-танковете да дойдат!”. Тц! На тинк-танковия батальон му било свършило горивото.
Било им студено. Били гладни.
Най-сетне, в потайна доба, сред бури и блокади, пристигнали мъдреците от Центъра. Техните ментори. Кариатидите на Генералната линия. Носели Я навсякъде. Стъпвали бавно, в колона, прегърбени от тежестта на Генералната линия, повита грижовно в знамето с юмрука – да не грипяса. Тиранът само това чакал - Генералната линия да се разсополиви неестетично. Облегнали Генералната линия на стената, но не Я изпускали от око. Гледали строго. Под вежда. И някак хладно.
И проговорили менторите със задгробни гласове: „Това е авантюра! Вие сте авантюристи! Вие сте шепа случайни минувачи! Това е провокация! Вие сте провокатори! Вие злоупотребявате с академичната автономия! Вие сте злоупотребители! Вие сте нелегитимни! Вие скверните Генералната линия!”.
Последните думи били повече от присъда.
Изтръпнали юнаците. До вчера техните ментори, с жар и плам, ги вдъхновявали, надъхвали, насъсквали, възпламенявали, славословили, ухажвали, прелъстявали и възхвалявали като символ на морала, екстракт на качеството, духовната красота, младежката чистота и гражданската доблест; разправяли им, че окупацията на Алма Матер е върховна защита на академичната автономия; наричали ги „нашата златна младеж, която пише със златни букви историята”; насърчавали ги да изгорят за каузата като Ян Палах…
Нахокали ги, люто ги наругали, наритали ги, както полицай не ги е наритвал, и като приключили с хокането и мачкането, маститите мъдреци от Центъра си дигнали Генералната линия и се изнизали многозначително. И потънали в снежния мрак, и не оставили след себе си ни следа в политическите преспи, гаче били духове безплътни…
О! Какъв смут обледенил душите на юнаците!
Било им студено. Били гладни.
А така жадували полицията да ги хване за ухото, да станат герои, да бъдат репресирани, че да имат какво да разказват на внуците един ден! Ама – на! Язък за кетчупа!
Съсипани и унили, юнаците изпълзели от землянката.
Приключила втората окупация на Алма Матер, която била продължение на първата, а първата била продължение на променадите по жълтите павета. Катастрофирал и третият сезон на протестърната сапунка.
2. Събор на първокачествениците
Генералната линия клюмна, на тъпанарите им се спукаха тъпанчетата, картонените шмайзери, веригите, черните списъци, клоунадите и буфонадите отидоха в протестърния музей, само тук-там се чува човеколюбивия призив „Убий комунист, спаси дете!”.
Отчаянието смрази сияйните и великолепните.
И в този сюблимен миг пристигна Плевнелиев (и.д. президент) с по двама професори на кон, и метна посред парламента една пиратка, титулувана референдум. Така и.д. президентът се върна (беше върнат) като първи стожер на красивите и богоподобните. Първи, ама след Бат, им Бойко.
За пиратския референдум – след малко.
Сега, с ваше позволение, ще се самопохваля.
Знам си аз, че като напиша нещо и то се сбъдва. Ей на, есенес написах, че първокачествениците ще се сберат и пръв сред тях ще е Бат,им Бойко, понеже е еманация на качеството. Така и стана. Казах ли ви, че „таз еманация с едната ръка ще яде филия с мас, с другата ще припка на воля, с третата ще рецензира теософско-екзестенциалните възгледи на Калин Янакиев, с четвъртата ще цъкаSMS-и”? Казах ви. Вие кикотехте ли се? Кикотехте се. Е?
Вярно, поради слабо въображение не предвидих някои неща.
Първо - как Бат,им Бойко ще учи на конституционализъм Близнашки (този-който-роди-конституцията-ин-витро).
Второ – как егото на Бат,им Бойко ще онемее пред егото на Близнашки, а егото на Близнашки ще захълцука пред егото на Бат,им Бойко.
Трето – как Бат,им Бойко ще съблазни и прелъсти високонаративните първокачественици.
Четвърто - как те, по собствена воля и в пълен разсъдък, ще се превърнат във фен клуб, в раболепен антураж, в лице на една муцуна, на простофила-мутроид, към когото до оня ден изпитваха интелектуална погнуса и презрение.
И пето – как ще припознаят за свой политически вожд и финансов благодетел все същия простофил-мутроид.
Гледката е унизителна.
Важното е, че вече със сигурност знаем кои точно са качествените люде в скъпата ни Родина.
Измежду тях с неугасваща светлина блестят Безуханова (ах, Безуханова!), дякон Фреди Фосколо от EcumenicalCatholicChurch ofChrist(сред служителите на тази църква откриваме и проф. Пламен Цветков, безмилостен антикомунист-пещерняк), плюс неколцина академични, артистични, ранобудни и тенис пешаци, що подтичват край благородните конници (les chevaliers).
И – разбира се! - проф. Близнашки в ролята на Иполит Матвеевич Воробянинов, на галено Киса – предводител на местното дворянство, известен с ключовите си фрази „Господа! Неужели вы будете нас бить?” (към полицията, с надежда),„Держите его! Он украл нашу колбасу!” (по адрес на „Позитано”, с възмут) и „Так, может быть, вы, святой отец, партийный?” (към Бат,си Бойко, с възхита); съратник и съучастник на Великия комбинатор и недостижим мошеник Остап Сюлейман Берта Мария Бендер бей, вкратце Остап Бендер, той пък - в чаровното изпълнение на Бат,ви Бойко.
Над главите на тоз отряд шевалиета и пешаци плющи знамето с извезания лик на Великия комбинатор и думите „ГЕРБ или смърт”.
3. Референдумът като злоупотребление
За да няма никакво съмнение в очевидния факт, замисъл и стратегия, проф. Киса обяви недвусмислено, че ТОЗИ референдум е продължение на протестите. Гарантът, двигателят, организаторът на ТОЗИ референдум се казва ГЕРБ – в тях са и подписите, и парите за подписите. Всички останали – сияйни, великолепни, реформаторски патерици и прочее са един обслужващ персонал.
На въпроса колко все пак трябва да бъдат мажоритарно избраните депутати, Бат,им Бойко отговаря: „Все ми е тая”!
На въпроса за електронното гласуване, отвръща: „Щом има електронно банкиране, що да няма електронно гласуване”! За гласуването като за банкирането.
На въпроса за задължителното гласуване, казва: „отиваме всички и гласуваме, и после четири години си живеем спокойно”, без „протести, стачки и митинги”.
А на всички въпроси Великият комбинатор има универсален отговор: „Мисля, че е крайно време опозиционните партии, така както в Украйна, да действаме съвместно за свалянето от власт на Тройната коалиция”.
Толкоз.
ТОЗИ референдум е само инструмент на протестърната кичовина, поредният пърформанс, един писклив вувузел, един пунктир на разсополивената Генерална линия. Едно неприлично ухажване на народа. Същия народ, който и Бат,ви Бойко, и подопечните му богопобни ласкаят и презират. Една недостойна симулация на всенародно допитване. Една грозна злоупотреба с правото на всенародно допитване. Злоупотреба с илюзиите, самоизмамите и незнанието, които правят българските граждани лесна плячка на всеки политически интригант, мюзевирин и шарлатанин.
Защото гласуването за личности е една привидност, открита още от бай Ганю: „Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара!”. При едно условие - магарето да е от „наш,те”, а не някое вражеско добиче.
И защото едно конституционно право не може да бъде отменено и превърнато в задължение чрез референдум. Ако днес отменим чрез референдум правото на гражданите да гласуват, утре някой ще поиска да отмени чрез референдум правото на българските граждани свободно да изповядват своята религия, например.
И най-сетне - колкото окупацията на Светия Синод от разколниците имаше нещо общо с любовта към Бога, толкова окупацията на Алма Матер имаше нещо общо с любовта към знанието, и точно толкова прокламираният референдум има нещо общо с любовта към пряката демокрация и желанието да бъде чут гласа народен.
Така започна четвъртият протестърен сезон. С лъжа.
Иначе искрено се радвам за проф. Киса - най-сетне улучи Генералната линия и намери плодороден политически хумус за своето безмерно себелюбие. Остава да открие и брилянтите на мадам Петухова.
Анализът е публикуван във в. "Дума".
