Референдумът на Радев - злонамерена игра с Конституцията. За две Българии няма място!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Решението на Конституционния съд, че бившият председател на Народното събрание Наталия Киселова е нарушила Конституцията като не е вкарала за гласуване референдума на Румен Радев за еврото, очаквано възроди няколко дълбочинни въпроса, с които рутинно се упражняват политици и журналисти вече години наред.
Трябва ли законът да е над всичко и всички на всяка цена? Има ли случаи, когато се решава по целесъобразност?
В България този въпрос стои винаги отворен и никога не получава категоричен отговор. В случая с референдума, поискан от президента, Народното събрание било длъжно да го внесе, да го разгледа в комисиите, и накрая да го гласува. Било длъжно по закон и по процедура, казват от Конституционния съд! Мнозинството обаче, представено от Киселова, не спазило процедурата и нарушило конституцията по целесъобразност.
От мнозинството имат ясно оправдание - не спазили процедурата, за да не позволят на Радев през общественото обсъждане на такъв референдум да
пречи на приемането ни в еврозоната
При това мнозинството също има законов аргумент, и то железен. Референдумът, който предлага президентът, противоречи на международен договор, който изключва референдуми по този въпрос. Тоест Румен Радев, искайки недопустим референдум от Народното събрание, също е нарушил закона, и то с цел да саботира изпълнението на договора ни за членство в ЕС – по лична
злонамерена целесъобразност
Същият казус възникна и по случая с "Лукойл" в България. Правителството предвиди възможност за национализация, която обаче е забранена от конституцията и международното право. Аргументът на правителството е, че ако се уврежда българският национален интерес и може да затворим рафинерията, трябва да се действа по целесъобразност.
Противниците на правителството пък се притесниха, че не сме правова държава, а по радикалните направо ни обявиха за предатели на международното право. Те настояват да се действа по закон на всяка цена. Като ги слуша човек излиза, че ако трябва ще ходим голи и боси по снега, но поне ще спим спокойно, защото знаем окончателно - законът не е врата в полето и ние го спазваме стоически.
Понякога обаче зад такива принципни наглед спорове стоят елементарни, но дълбоко засягащи самото ни съществуване казуси.
Какво ще стане, ако както иска Радев, не приемем еврото например?
Далеч не съм сигурен, че на българската политическа класа й харесва да влезем в еврозоната. Политиците дълги години саботираха членството ни под предлог че не сме готови. Правеха го всички, включително тези, които сега ни вкарват там. В последните няколко години обаче, с рязкото повишение на доходите и с подскачащата инфлация политиците с прискърбие установиха, че разхищенията вече застрашават валутния борд. А излизането от валутен борд без да сме член на еврозоната, за България щеше да се превърне в
катастрофа, която вече преживяхме веднъж
Тъй като все по-малко хора помнят събитията от 1996 - 97 година, е редно те да се припомнят от време на време. Годините от 1990 до 1997 година бяха единствените, в които българският политически и финансов елит имаше пълен суверенитет върху финансите на България. В тези години политическата класа вкупом доказа, че няма нито уменията, нито образованието, нито морала да управлява една независима национална валута. Това завърши с хиперинфлация, която трябва да се впише в българската история като
поредна национална катастрофа
Та призивите да не приемаме еврото сега определено ни водят към едно блато, от което едва се измъкнахме тогава с помощта на МВФ.
Какво ще стане, ако няма купувач за "Лукойл" и не национализираме рафинерията в Бургас?
Тук отговорът е съвършено кратък – тя ще затвори и ще спре работа. Ще се простим с близо 15% от българската икономика, и с почти толкова от БВП. Ще останем без горива и ще внасяме незнайно откъде и на какви цени. Авиацията ни ще се чуди как ще излитат самолетите, но международното право ще бъде спазено и ние ще сме правова държава, а Русия благосклонно ще ни потупа по рамото, че сме защитили нейния интерес.
Защото и в двата случая прозира нещо съвсем очевидно – Русия и нейната пета колона в България правят всичко възможно, за да ни спънат и за еврозоната, и за обратно изкупуване на рафинерията в Бургас. Голямата идея е с такива малки стъпки накрая да напуснем както НАТО, така и Европейския съюз. Усилията на Радев и на противниците на еврото, усилията на "Възраждане" да пазят руския интерес в "Лукойл - Нефтохим" са част от познатата политическа битка между привържениците и противниците на Европейския съюз и НАТО. Тази война се води вече дълги години и има много битки. Законите често са само оръжие в единия или другия лагер, но така е на война, защото най-важното в нея е победата.
Русия все по-често губи битки у нас,
и все по-често й се налага да използва своите слуги тук, маскирани ту като защитници на Конституцията, ту като радетели за човешки права, ту като миротворци или като патриоти. Руската пета колона вече не смее масово да размахва руски знамена по улиците, както правеше преди. Войната в Украйна и хибридните атаки на Москва отвориха очите на много българи за това какво ни чака, ако се върнем обратно към руския свят, където царят насилието и войната.
За съжаление обаче 25-30% от българското общество продължава да живее в миналото, в онова съветско време, когато заповедите от Москва заместваха всякакви закони, а самата конституция беше писана в Кремъл. Затова днес казуси като референдума за еврото или национализацията на "Лукойл" очертават две Българии – европейска, в която българския интерес е с ЕС и НАТО, и друга, в която целесъобразен е само руския интерес.
И понеже сме малка земя, "колкото една човешка длан", изводът е съвършено ясен – на тази територия за две Българии просто няма място.
Димитър Попов за "Фактор.бг"
