Последвайте ни в Google News Showcase
Свикнали сме със скандали по изборите. Дори ги очакваме. Обикновено те разтърсват централната власт – спрени евросредства, бръмбари и други разни слушалки, фалшиви бюлетини и прокурорски обвинения. И обичайно извън полезрението ни остават по-ниските етажи на властта – те са на местно равнище и извън вниманието на централните медии.
Този път е различно. Фокусът на вниманието на хората е насочван от месеци точно към кметове и техните (меко казано) странни разбирания за това как се използва властта. Ако всичко беше приключило с обвиненията към двама - трима от тях, както и с репортажите за къщите и колите им, едва ли щяхме да продължаваме да се интересуваме. Всичко щеше да отшуми на принципа „всяко чудо за три дни“ – нито фактите, които изнесоха националните телевизии са нови – хората на място това си го знаят от години. Нито самозабравилата се наглост е способна да учуди някой българин. Но не, нещата не приключиха. Напротив, придобиват все по-мелодраматичен привкус. Появи се кмет в сутрешен блок с изявлението, че след часове ще го арестуват. То и това не е за учудване, защото най-бързият път до медийната слава и липсата на отговорност е да ти повдигнат обвинения и да те арестуват. Те, такива хора не са рядкост нито по високите етажи на властта, нито на парламентарната трибуна, нито в медиите.
Истината е, обаче, че проблем има. И той не е в личната драма на един или друг кмет, а в политическите резултати за него и за партията му. И, така, проблемът на пръв поглед изглежда като чисто предизборен – атакуват се кметове на Реформаторския блок. От което всички трябва да почнем да подозираме едни сложни интриги – кой с кого се договаря, кой кого иска да прецака, кой какъв изборен ефект цели. Повод за подозрения има, разбира се – Кабаиванов е не просто кмет на Карлово, печелил два пъти това място, но и бивш лидер на СДС. А кметът на Хасково, който е превърнал себе си и семейството си в цялостна затворена вселена, изчерпваща всичко важно и ценно в общината, не само печели четири мандата безапелационно, но е и баща на настоящ депутат от реформаторите. Подобна челна атака срещу тях естествено им дава добър повод да се оплакват от политическа поръчка. Сигурно органите на реда и прокуратурата имат повод да се занимават с дейността на всеки кмет, въпросът винаги е – сега ли точно откриват каквото са открили? Следователно, от ударът по подобни кметове до задаване на въпроса какво се случва между партньорите в управляващата коалиция, е само една стъпка. И цялото медийно усилие на кметовете е насочено именно към създаването на тази асоциативна верига. А това не е в полза на истината, която би следвало да търсят службите, които се занимават с тях.
Ако влезем в описаната схема на разсъждения, много е логично да достигнем дори до симпатия към атакуваните от някакви зли сили хорица. Естествено, не това е целта на атаката. При един втори поглед може би ще успеем да стигнем до разсъждението, че едно такова действие на практика води само до печалба. Или даденият кмет ще бъде наистина уличен в някакви нарушения, или не. Ако го уличат, той трудно ще изкара изборите. Ако не, той достатъчно ясно ще е разбрал с кого трябва да се съобразява занапред. Защото най-важният залог в предстоящите местни избори са парите. От Европа. В новия програмен период общините не се състезават за благоволението на централната власт. Те имат одобрени европейски пари, които получават при заявка (нека го кажем така, за да не затъваме в сложни разяснения). Става дума, в най-лошия случай, за десетки милиони. И, разбира се, за това кой точно ще е кмета, който решава кога за какво да иска пари и как да ги усвои.
Естествен е при този залог стремежът всяка партия да иска да нареди своите хора на кметските места. Особено управляващите. И най-вече онези от тях, чиито парламентарни групи не блестят с особена многобройност. Да, за реформаторите това как ще се представят на местните избори е въпрос на реално оцеляване в централната власт. А за ГЕРБ е от значение доколко ще успеят да подрежат крилата на мечтите им, за да могат да удържат собствената си власт. Публично обявената им предизборна цел е да спечелят над 100 кметски места. Но целта, която не е обявена публично е да могат да контролират колкото е възможно повече кметове.
Така стигаме до третата страна на проблема – психологическата. Отдавна на всички ни е ясно, че е много по-лесно да бъде преизбран кмет, от когото хората не са особено доволни и мрънкат, отколкото той да бъде сменен. Така се случва в България. Поради много и различни причини това се повтаря избори след избори вече 25 години. Вероятно така ще се случи и на тези за някои от настоящите кметове. Други ще бъдат преизбрани, защото хората си ги харесват. Някои, макар и малко, ще бъдат сменени – пак поради различни причини. Но всички те – нарочените за крадливи, нарочените за прекрасни и нарочените за нови надежди – те всички гледат и виждат. И разбират. И вероятно повечето ще предпочетат вместо да се превърнат в поредната жертва да научат урока, който в момента им се преподава. Урок по послушание.
