Последвайте ни в Google News Showcase
Не може да не му се признае на министър Москов – умее да предизвиква проблеми. Изказа се за местните избори – не че каза нещо, в което някой да се е съмнявал. Но в политиката не винаги, даже почти никога, не се препоръчва да се говори така директно. Защото как ще се явят партиите на предстоящите местни избори е проблем не само на отделните партии в Реформаторския блок. Нито е проблем само на стабилността на правителството и неговото функциониране. Това е проблем пред възможността да правиш политика. А, следователно, бъдещ проблем пред самия Москов. Защо?
Партиите от Реформаторския блок ще се явяват самостоятелно на местните избори. Май.
От това произтичат няколко последствия, най-важното от които е слабото представяне. Разбира се, логиката на ДСБ е да покаже силата си, която е в София. Концентрацията в едни общински избори издава ако не претенцията за смяна на кмета на столицата, то поне силна група общински съветници и гарантиране на влиянието на тази партия върху най-големия общински бюджет, места за кадрите им и възможност за повишаване на политическото влияние в правителството. Това, че останалите партньори в блока ще постигнат пренебрежимо слаб резултат, особено на фона на икономическите обвинения към двама знакови кмета на СДС в Пазарджик и Карлово, явно е повод за анализ. Възможно е тази заявка на ДСБ да се приеме за опит за дистанция пред очертаващите се доста сложно предизборно положение на СДС и останалите партии от Реформаторския блок. Но е и възможно това да е прагматичен ход на една партия, която от създаването си държи да следва своята политическа логика без относително към страданията или щенията на възможните си и/или реалните си партньори.
Каквито и да са мотивите, очакваният резултат следва да бъде слабото представяне на Реформаторския блок като цяло. Това, заедно с разчистването на терена от кметове, които обикновено взимат мандат от първи тур – като тези на Пазарджик и Хасково, трябва да ни накара да се запитаме – какво точно се случва четири месеца преди местния вот.
Първо, добрата новина. Започва голямото „обичане“ на хората. От него ще произтекат оправени улици, красиви центрове, градинки, оградки, чешмички и каквото още се сетите. Знаете всички как е преди местния вот. Само едно зацикляне има в познатата схема и това е санирането. Въпреки силния ПР-ски старт и отчитането по седмици на сключените договори, нещата утихнаха, та чак се потопиха в мълчание. Защото проблемите с отговорността на гражданите и безотговорността на политиците, закрепена в подготвените документи, нещо не се възприема. Дали до изборите ще се санират стотина жилища вече не е от значение. Планираната грандиозна предизборна дандания няма да се състои. Няма да е това националната кампания, на която разчитаха от ГЕРБ. Затова в ход е вариант Б – разчистваме терена. В спорта това означава да търсим предизвестен резултат, защото когато контузиш съперника той няма как да е опасен. Естествено, че има самозабравили се кметове, естествено е също така да се търси отговорност за стандарт на живот, който многократно превишава реалните отчетени доходи. Но, нали всички знаем, че това не е нито от днес, нито от вчера, нито дори от 2-3 години. Това е от десетилетия при някои от тях. Как пък точно сега се сетиха и защо – това е въпросът. Тъй като преди избори нищо случайно не се случва.
Лошата новина е, че след варианта с разчистването на политическия терен, ще последват директните мотивации на избирателите, пред които линейката в Сърница ще изглежда нищожна. В тази вакханалия на изливащ се рог на изобилието – от кметове и правителство, драгият избирател няма да бъде оставен само на радостта от придобитото. За истинската победа е нужен враг. И, тъй като в опозицията той нещо трудно се съзира, ще бъде създаден. Това ще са лошите, забогателите, саботиращите реформите, не мислещите правилно, негативните към усилията на управляващите. Под булото на демократичността и законността ще сме свидетели на поредица от скандали и омаскаряване. За да блеснат облечените в бяло, истинските спасители.
Схемата е добре измислена, защото битката по места е трудна и непосилна. Далеч по-лесно е всеки опонент на място да бъде вписан с общата схема на злото. Тогава той няма изход – ще бъде превърнат в зло, независимо от това дали е вярно или не. Затова се почва с показателни примери, на които няма как да не повярваш. С неща, за които от години всички знаят, но никой не взима мерки. Едва след това създаденото доверие трябва да свърши мръсната работа. И дори няма да се усетим как освен наизскочилите от някъде палачи, и ние самите сме превърнати в палачи чрез своя вот. Защото още от времето на Инквизицията тази матрица на публичния линч работи, а нейните жертви в огромния случай са невинните, но неудобните.
Това ни очаква през октомври. Нищо общо с информирания демократичен вот. Просто поредното политическо зомбиране. И после - омразата към всеки политик. И вечното мрънкане как ни управляват хора, които мразим и как няма за кого да гласуваме. Но за да ни се случат мечтаните добри неща в политиката има нужда от мислещи и имащи позиции и ценности граждани. Не от хора, превърнати в тълпа и изпитващи злорадство пред падналия. Имаме нужда от прилагане на закона без емоция и без двойни стандарти. За да почувстваме сигурност и справедливост в държавата си.
Това, което е неизвестно на предстоящите избори е силата на „здравия разум“ на българина. Обикновено той сработва най-вече на местните избори, защото избирателите имат директен и често реален контакт с онези, за които гласуват. Но и конкретни интереси и зависимост. Затова промяната е трудно постижима, но и резултатите се прогнозират трудно. Защото емоционалната и прагматична мотивация за гласуването са на местно равнище. Дали настоящият опит да ги преместят на национално чрез виртуалната реалност на медиите ще успее – ще видим. Но експериментът, освен че е интересен, е и поредната крачка извън и срещу демокрацията. Защото носи риска съществуващият по места местен феодализъм да бъде заменен от национален такъв.
