ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вече няколко пъти от БСП показаха притеснение от заявения, но нероден де юре Реформаторски блок. Най-новият SOS беше подаден вчера в предаването „Неделя 150” от Янаки Стоилов. Той дори допусна партията му сама да пожелае предсрочни избори именно, за да не даде на Реформаторския блок да се окопити и да набере достатъчно влияние.
Парадоксът, че тъкмо откъм Реформаторския блок не се забелязва особено вълнение, което да отговори на очакванията на потенциалните избиратели на подобна демократична алтернатива на сегашната власт.
Единствената новина, изтекла относно бъдещето на формацията, е заявката на „Движение на гражданите” да решава отношението си към Реформаторския блок на 21-ви септември.
Всъщност Реформаторският блок на практика го има предимно в надеждите на осиротели избиратели, лишени от представителство в това Народно събрание. Той проблесна и като хипотеза, според която, по данни на социолози, тази бленувана химера има подкрепата към август месец на цели 7 процента от избирателите.
Ами ако миражът се превърне в юридическа действителност?
На този въпрос като че ли бързат да си отговорят само от противниковия лагер, както се вижда от тревогите на Янаки Стоилов. Но нищо конкретно не се задава на хоризонта от страна на самия Реформаторски блок.
Защо?
Няма кой да отговори- по липса на обща структура никой не е упълномощен да обобщава от името на Реформаторския блок.
Между малкото известни величини на политическия ни хоризонт, разписани в относително близкото бъдеще, са наближаващите догодина избори за Европейския парламент. Въпрос на много малко време е основните партийни централи в Брюксел е да поискат отговори от българските си посестрими как ще се явяват на този изпит. Нещо повече, много е вероятно Народната партия да пожелае единна листа на партии от Реформаторския блок с ГЕРБ, което, в случай на съгласие, просто би обезличило зараждащата се формация още в зародиш.
При толкова много неизвестности е направо забележително,че от Реформаторския блок май не забелязват какво искат техните потенциални избиратели. Те искат възможност да гласуват за единен субект, а не за партийки в „насипно състояние” ( използвам често употребявания презрителен израз от видни дейци на БСП, изказващи се по темата, като Михаил Миков).
Ако в Реформаторския блок си мислят, че ще бъдат приети като сбор от абревиатури- (абревиа)тури му пепел!
Крачката назад от партийния егоизъм би била скок в прегръдките на симпатизантите, макар и за малка част от тях запазването на абревиатурата да се привижда като край на света.
Ако ново Велико народно събрание е утопия, то учредяването на единен десен проект в новите условия е напълно възможен сбъднат кошмар за досегашните играчи- и за онези, които играха на проточилото се погребение на сините с букети гербери, и на логично възползвалите се от това популистко хора столетници, закичени с рози.
Еволюцията в този случай, също като революцията, иска лидерство, но по различен начин: чрез отказ от вредния обоз на старите лични вражди, интриги и приятелски огън, за да се оздравее задушената през последните 12 години алтернатива на кукления театър, разиграван от петата колона в България.
Без учредително събрание ( конгрес, сбор или както там го нарекат), няма да постигнат никакво ново начало. За разлика от аморфната маса протестиращи, Реформаторският блок има своите лица, структури и организационни възможности за свикване на подобен форум. На него трябва се роди единен субект. Всичко останало ще бъде още едно голямо разочарование.
За да спечелиш от тото, трябва да пуснеш фиш. За да спечелиш избори, трябва да се учредиш.
Анализът е публикуван в сайта ivo.bg
