ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Военната операция на Саудитска Арабия и нейните съюзници в Йемен е опасна авантюра с неясен край. След като шиитските бунтовници хуси и отцепили се части от армията превзеха столицата Сана и град Таиз в северната част на Йемен и вече заплашват да завладеят целия южен Йемен, Рияд реши да се намеси - заедно с няколко арабски съюзници Саудитска Арабия предприе мащабна военна операция. Съюзниците започнаха да нанасят въздушни удари срещу позиции на бунтовниците хуси. Следващата стъпка вероятно ще бъде и сухопътна офанзива.
Целта на военната операция "Решителна буря" е да бъде защитено легитимното управление на президента Абд Рабу Мансур Хади, както и възстановена сигурността и стабилността в Йемен. И ако първата цел може да бъде постигната, то втората със сигурност не. Защото сигурността и стабилността в безнадеждно обеднелия и конфликтен Йемен не могат да бъдат наложени с военни средства. За постигането на тази цел е необходимо политическо споразумение между всички заинтересовани сили. Това, че такива държави като Египет, Йордания, Катар, ОАЕ, Мароко и дори Пакистан сега участват в обща военна операция, е забележителна демонстрация на власт.
Тя обаче не бива да бъде тълкувана като израз на солидарност с йеменското население. В миналото богатите съседни арабски държави докараха Йемен до просешка тояга. Това няма да се промени и в бъдеще. Защото за тези "братски държави" и особено за могъщата Саудитска Арабия Йемен си остава само част от голямата игра, водена в Ирак, Сирия и Ливан: Рияд се бори срещу влиянието на шиитски Иран в региона, което, от гледна точка на Саудитска Арабия, е нараснало вследствие на военната експанзия на бунтовниците хуси в Йемен.
За щастие засега няма признаци за възможна намеса на Иран в бойните действия в Йемен, както до известна степен това се случва в Сирия и Ирак, се посочва в коментара на Дойче Веле. Военното превъзходство на противника е твърде голямо. И една регионална война може да доведе до непредсказуеми рискове за Техеран. Така или иначе това е опасна игра, защото Иран има и други средства в борбата си за регионално надмощие: той би могъл тайно да продължи да снабдява бунтовниците хуси с оръжие, да подтикне шиитските народностни групи в Саудитска Арабия и Бахрейн към бунтове срещу техните сунитски управници или пък да продължи да подклажда религиозните конфликти в Сирия и Ирак.
На режима в Техеран изобщо не му е до солидарност, да не говорим пък за правата на малцинствата - той иска да разшири властта си в целия регион. Затова и другите сунитски държави гледат с огромна загриженост на иранската ядрена програма, както и израелците. От голямо значение ще бъде поведението на бившия президент Али Абдулах Салех. За да са завърне на власт, корумпираният бивш държавен глава сключи съюз с бунтовниците хуси.
Военната операция на арабските държави засега изглежда осуетява неговите сметки. Въпреки това голяма част от армията все още е на страната на бившия президент. И ако тези армейски части продължат да воюват на страната на бунтовниците хуси, сухопътната война ще донесе много жертви. Техеран и съюзническите шиитски сили, като ливанската "Хизбула", вече предупреждават за възможните последици от военната операция за целия регион.
Възможно е това да са само заплахи, но съюзническите действия значително засилват и без това изострените религиозни напрежения в Близкия и Средния изток. От това естествено печелят радикалните сили като "Ал Кайда" и "Ислямска държава", както и шиитските хардлайнери. Отсега са известни и губещите от ескалацията на напрежението - цивилното население на Йемен, на чийто гръб други водят война. Сред губещите са и всички политически сили, които залагат на диалога, развитието и обновлението на арабския свят.
