ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Рибите от вида нилска тилапия целенасочено повишават телесната си температура, когато са болни, писа испанското издание "Паис", като цитира китайски изследователи.
Те установяват, че рибата се премества в по-топли води, когато се разболее, за да имитира ефекта на треската при топлокръвните животни.
Преди около 600 милиона години, когато еволюционният взрив води до началото на първите животински форми, се появява и високата температура. Някои живи същества откриват, че когато се чувстват зле, престоят на по-топло място може да им донесе облекчение. Днес се знае, че повишаването на температурата подобрява метаболизма, оптимизира имунните функции и потиска развитието на патогени. Стратегията е толкова успешна, че студенокръвните животни, сред които риби или гущери, я поддържат в продължение на милиони години. Някои търсят топли води, а други - изкарват повече време на слънце, отбелязват учените в статия, публикувана в изданието Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) .
Когато се появяват топлокръвните създания, сред които са и хората, тази защитна система отново е на преден план. При тях обаче не е необходимо да се търси топлина, защото тези видове могат да регулират собствената си вътрешна температура.
Изследователи от Източнокитайския университет в Шанхай и Центъра за морски науки и технологии в Циндао наблюдават поведението на нилската тилапия, за да разберат защо високата температура помага при инфекции.
При лабораторен експеримент се вижда, че риба, заразена с бактерията Edwardiella piscicida, се премества в по-топлата част на аквариума в продължение на пет дни. Студенокръвните риби правят това, за да предизвикат повишаване на телесната температура и то води до поредица от промени в телата им, които имат положителен ефект за преборването с инфекцията.
Когато тилапията се чувства зле и търси топла вода, тя губи апетит и става летаргична, както се случва с хората, когато имат треска. Рибата престанала да яде и, точно както при периодичното гладуване, организмът ѝ активира клетъчната автофагия - система за рециклиране, която изхвърля елементи и освобождава енергия, за да реагира по-добре на инфекцията.
Изследването на нилската тилапия показва също, че добре функциониращи процеси се запазват в продължение на стотици милиони години, оцеляват след безброй изчезвания на видове и се комбинират с други.
Преди около 450 милиона години се появяват първите животни с адаптивен имунитет, снабдени с редица механизми за идентифициране на конкретния нашественик. Въпреки че отговорът е по-бавен, той е и по-ефективен и генерира памет, която позволява по-добре да се отблъскват последващи атаки от същия организъм, отбелязва изданието.
Авторите на статията отбелязват, че способността за повишаване на телесната температура - автоматично, както правят топлокръвните животни, или чрез преместване на по-топли места, типично за студенокръвните животни, играе съществена роля за подобряване на имунитета и борбата с инфекциите. А това подобрява шансовете за оцеляване. С лабораторни експерименти е установено, че понижаването на температурата с фармакологични методи или чрез предотвратяване на движението увеличава смъртността на заразените животни, отбелязват учените в публикацията си.
