Мнения на известния икономист, публикувано във "Вашингтон пост"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Добре възпитаните хора са научени да не бъркат в джобовете на другите, спазвайки божията заповед: „Не кради” . Има и такива, които никога не разбират урока – някои са престъпници, много други са в глобалната политическа класа. Именно тя вижда мултинационалните корпорации като глобални плячкосници.
Както британският „Гардиън” съобщи, „ООН призовава правителствата да намалят потока от средства към данъчни убежища, след като миналата година компании са насочили 221 милиарда долара към страни с ниско данъчно облагане.” Статията още съобщава, че „според Конференцията за търговия и развитие на ООН нарастващата практика сред мултинационалните корпорации да насочват печалбите си към страни с ниски данъци, лишава развиващите се страни от жизненоважни инвестиционни фондове”.
През последните години има усилия от страните с високо данъчно облагане (много от които са богати) да установят глобален минимум за корпоративни данъци, а международните данъчни бюрократи да установят как корпоративните данъци да бъдат разпределени между различните юрисдикции. Въпреки че усилията са замаскирани като въпрос на „честно облагане”, това всъщност са опити на по-властните държави и политическите им класи да взимат за себе си и приятелите им повече от тези, които са работили.
Усилията за по-голямо облагане на компании предизвикват редица въпроси. Най-напред, лошо ли е корпоративните мениджъри да се опитват по законов начин да намалят максимално данъците на компаниите им? Не. Всъщност корпоративните мениджъри имат доверието на акционерите, служителите и дори клиентите им да минимизират разходите, в това число и данъците. Второ, трябва ли корпорациите изобщо да бъдат облагани?
Трябва да се има предвид, че корпорациите са просто законово улеснение и необходимост за големите компании при придобиването и преместването на огромни капитали. Те не са хора, а само хората могат да плащат данъци. Корпоративното облагане се заплаща от клиентите им, под формата на увеличение на цените, от служителите, под формата на по-ниски заплати, и акционерите, под формата на по-ниски дивиденти и капиталови печалби.
Ако нямаше корпоративни данъци, клиентите щяха да имат повече пари за харчене за други неща, които най-вероятно да бъдат облагани с някаква вид данъци за продажби, а работниците и акционерите щяха да имат по-голям доход, който на повечето места също е обект на облагане. За икономически неграмотните, включително сред медиите и много от политиците, да облагаш корпорациите звучи като безплатен обяд.
Всъщност, ако нямаше корпоративни данъци, щеше да има по-добро разпределение на капитала и оттам по-добър растеж, повече работни места, а в крайна сметка и повече приходи от данъци за правителствата при по-ниски ставки. Трето, възможно ли е „честно” разпределение на приходите от корпоративни данъци, при положение, че корпорациите работят в различни страни?
„Айфонът” на „Епъл” съдържа компоненти и софтуер от повече от 30 страни, а самият продукт се продава в почти 100 страни. Повечето от смартфоните са сглобявани в Китай, но самият „Айфон” е проектиран и замислен в САЩ, където е по-голямата част от интелектуалната му собственост.
Най-голямата хранителна компания в света „Нестле”, има 2000 различни бранда, фабрики в 86 държави, продава някои от продуктите си в почти всяка страна в света. Централата й обаче е законово и оперативно базирана в Швейцария, където и е основана преди 150 години. Има софтуерни компании с почти никакво физическо присъствие където и да е, които обаче наемат софтуерни инженери и програмисти в много страни и продават продуктите си почти навсякъде чрез интернет.
Не е възможно да се определи каква част от печалбите на гореизброените (и милиони други предприемачески начинания) могат да бъде обект на отделна данъчна юрисдикция. Лишават ли мултинационалните корпорации развиващите се страни от необходимия им капитал за инвестиции? Както многоуважавания, покоен икономист Лорд П.Т. Бауер правилно е наблюдавал, страните с правилни политики и институции ще привличат целия капитал, който могат да оползотворят продуктивно.
Тези със сбъркани политики и институции ще похабят какъвто и капитал да им бъде даден или инвестиран в тях. Бизнесите инвестират там, където парите им са добре третирани. Места, които бяха бедни, а сега са проспериращи, като Хонконг, Тайван, Сингапур, Естония и Чили привлякоха огромни количества частен капитал, защото притежават върховенство на закона, малко корупция и адекватни икономически политики, включително за защита на частната собственост.
Изследванията са показвали, че мултинационалните корпорации са най-добрите двигатели на икономическото развитие, не само заради капиталовите им инвестиции, а най-вече заради работните места, които създават, а заедно с това и заради управленските, организационни и технологични умения, които внасят в развиващите се страни.
Не е изненадващо, че усилията за увеличение и изкуствено разпределение на корпоративните печалби са водени от политици, адвокати, правителствени бюрократи и представители на неправителствени организации, които имат малък или никакъв опит в истинска работа и създаване на богатство. Много от тях имат разточителни разходи, удобства и огромна сигурност в работните им места.
Тези в международните организации сами са си уредили да не бъдат облагани. Данъците върху корпоративните приходи са изключително деструктивни, защото грешно преразпределят капитала, скриват истинската цена на правителството и не могат да бъдат „честно” разпределени между различните юрисдикции. Подобни усилия ще доведат до повече корупция и бавно глобално развитие.
Правилният отговор на „проблемът” с пренасочването на корпоративните приходи е данъците да бъдат премахнати. Няма данък, няма проблем.
/
