ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Кажете на света“, помоли ме старата жена.“Нас ни избиват!“.
На няколко метра от нас, в сърцето на йеменската столица Сана, се намират останките на жилищен блок. Той е бил ударен при два успешни въздушни удара само минути по-рано. „Те разрушават домовете ни, убиват нашите синове... какво сме им направили?“, плаче жената, преди да се срути в ръцете ми, прегръдката й става по-силна, когато тя се разплаква.
Навсякъде, където ходих – от лагерите за Временно разселени хора до начални училища, превърнати в импровизирани убежища, бях веднага заобиколен от хората, след като забелязваха камерата ми. Всеки отправя същата молба: за някой, който да разкаже тяхната история на света.
Това разби сърцето ми, защото аз нямах смелостта да им кажа простата, пряма истина: че извън границите на страната, много малко хора се интересуват от Йемен. Въпреки че ужасяващите нарушения на човешките права, включително и военни престъпления, извършвани от всички страни в конфликта, се документират в продължение на месеци, тази война не е привлякла вниманието на западната общественост, както конфликтът в Сирия.
Йемен е под обсада. Водената от саудитците коалиция бомбардира всеки ден страната близо от година. През последните месеци битката се води в Таиз, където ООН обвини бунтовниците хути и техните съюзници за блокиране на крайно необходимите хуманитарни доставки за град с 200 000 жители. В същото време Аден, единствената област, която досега са успели да „освободят“ коалиционните сили (през юли миналата година), е обхваната от беззаконие. Конфликтът се е разпространил в цялата страна. Днес цивилни страдат в сраженията разкъсващи Йемен, като жертвите вече достигнаха 8 100, като повече от 60 на сто от тях са в резултат на въздушните удари на саудитските коалиция. Двадесет от 22-те провинции в Йемен едва-едва се задържат на ръба на опустошителен глад.
И сега, докато сирийската трагедия е превзела челните страници на вестниците и световните новини, хуманитарната катастрофа, поглъщаща Йемен през последната година, продължава да бъде посрещана с безразличие. Не е трудно да се намерят новини за това какво се случва там, но е трудно да се намери политик, който да постави въпроса в дневния си ред или гласоподавател, който гледа на проблема със загриженост.
Това въобще не е изненадващо. За разлика от положението в Сирия, Великобритания и САЩ са две от основните причини за проблема в Йемен. Казано по-просто, коалиция от най-богатите арабски държави обедини усилията си, за да бомбардира и хвърля в глад една от най-бедните държави, с помощта на две от най-богатите и най-мощните сили в света.
През петте години, през които отразявам събитията в Йемен, заглавията в международните медии бавно преминаха от оптимизъм към отчаяние. В първите седмици на Арабската пролет, всеки приветстваше "Йемен: мирната революция". Днес, когато страната се намира в най-тежката криза от десетилетия насам, основната история стана "Йемен: Забравената война".
Непрекъснато съм питал: ако ситуацията е толкова катастрофална, защо не видяхме милиони йеменци да бягат като сирийците? Краткият отговор е, че йеменците са в капан. Когато войната започна на 26 март, всички изходни канали на страната бяха незабавно затворени, на движението както на хора, така и на стоки беше наложена блокада, както в, така и извън страната.
Страните, които посрещаха йеменците без виза като Египет, Йордания и Ливан, сега са затворили вратите си. Всеки, който иска виза, скоро ще открие, че нито една от тези страни днес има работещо посолство в Йемен.
Хиляди йеменци успяха да избягат в Джибути с лодки. Много от тях не оцеляха при изключително опасното пътуване, докато тези, които успяха, са посрещани възможно най-хладно. При липсата на официални бежански лагери в страната и хотели, искащи извънредно високите цени, мнозинството се върна.
Някои приписват международното внимание към Сирия поради присъствието в страната на „Ал Кайда“ и Ислямска държава (ИД). Това са правещи заглавия организации, които привличат вниманието на западната публика. И точно това е ситуацията, към която върви Йемен.
Същите късогледи грешки, които доведоха Сирия до ръба на краха, сега биват повтаряни в Йемен. Например от началото на конфликта водената от саудитците коалиция въоръжава групата Народна съпротива в Аден и Таиз. Въпреки че медиите продължават да ги наричат „лоялни към Хади“(по името на йеменския президент, който сега е в изгнание в Саудитска Арабия), доказателства показват, че всъщност много от техните членове са от групировки като ИД и „Ал Кайда“.
Междувременно, с продължаването на войната инфраструктурата на държавата се разпада. Безработицата е рекордно висока, тъй като бизнесът е в застой и няма работа, почти половината студенти в страната са отпаднали, което предлага плодородни възможности за набиране на хора от екстремистки групировки като “Ал Кайда на Арабския полуостров” (АКАП) и новопоявилата се в Йемен ИД.
Днес държавата се е превърнала в беззаконна пустиня, в която ръстът на процъфтяване на военизирания екстремизъм е обезпокояващ, и няма да мине много време, когато това ще се превърне по-скоро в международно главоболие, отколкото във вътрешен проблем. След десетилетие, по време на което Йемен беше главното бойно поле на войната срещу тероризма на САЩ, редовно отразявана в медиите като успешна, мрачната ирония на изпадането на страната в хаос и излизането на проблемите й от заглавията не остава скрита за местните наблюдатели.
Несъответствието при отразяването в медиите на ставащото в Сирия и Йемен отново стана очевидно този месец. Когато болница на Лекари без граници (ЛБГ) в Северна Сирия беше ударена от руски бомби, врявата в западните медии с право беше оглушителна. "Това със сигурност е военно престъпление", заяви следващата сутрин Андрю Мичъл, бивш държавен секретар за международно развитие, по Today Programme. „Всеки знае, че това беше болница на ЛБГ“, продължи той, „и това без съмнение е против международното хуманитарно право“.
Той беше прав, естествено, и макар да не мога да помогна, имайте предвид, че не по-малко от три йеменски болници на ЛБГ са били засегнати от въздушни удари през последните няколко месеца, за един от случаите саудитците вече си признаха. Имаше слабо отразяване за това на Запад, да не говорим за гняв и осъждане.
Уви, не става дума само за безразличие от страна на Запада, но за съучастие и тайни споразумения. През октомври миналата година Великобритания и САЩ успешно блокираха плановете за независимо разследване на ООН в потенциални военни престъпления, извършени от Саудитска Арабия в Йемен. Това беше уникална възможност да бъдат поставени под отговорност за действията им всички страни на конфликта. Вместо това на Саудитска Арабия беше разрешено да разследва сама себе си чрез собствена нейна си комисия.
Естествено, не става дума за омаловажаване на страданията на сирийците, които са огромни, а да се подчертае забравената, продължаваща трагедия в Йемен и как провалът на медиите да информират обществеността за характера и степента на ролята на техните правителства в една от най-големите хуманитарни катастрофи в света днес е направил много по-лесно за САЩ и Великобритания да продължават своята позорна подкрепа за незащитима война.
Така че следващия път, когато чуете британски и американски дипломати да изразяват възмущение от безсърдечната сеч в Сирия – както те би трябвало да направят - не забравяйте това, което искат да се игнорира: че има друга нация и други хора, страдащи също толкова. Освен че, когато става въпрос за трагедията на Йемен, както Великобритания, така и САЩ могат, макар и частично, пряко да бъдат обвинявани.
