Родители скочиха с декларация срещу Стратегия за детето 2024-2030г.: Пак промушват „правото“ на децата да сменят пола си
Последвайте ни в Google News Showcase
Родители разпространиха своя декларация срещу Стратегията за детето 2024-2030г. "За четвърти път в документ, наречен СТРАТЕГИЯ, „стратегически“ се маргинализират биологичните родители като основен незаобиколим генетично обусловен фактор в отглеждане и възпитание на децата и се сурогират с държавни органи и неправителствени организации", възмущават се родителите.
Документът е приет в края на правителството на Николай Денков.
Ето го пълния текст:
ДЕКЛАРАЦИЯ
на участниците в обществено обсъждане на Стратегията за детето 2024-2030г.
13.04.2024г.
Ние, членове и симпатизанти на родителско сдружение „РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“, категорично отхвърляме и обявяваме година на несъгласие с проекта за Стратегия за детето 2024-2030г., като неглижиращ реалните проблеми на българските деца и противоречащ на техните фундаментални права и интереси.
Този документ възпроизвежда пороците и недостатъците на Стратегията за детето 2019-2030г., предизвикала масови протести на родителската общност в България преди няколко години.
В стил на политическо доктринерство, тази стратегия продължава да отстоява и защитава стари тези на предходните три стратегии за детето.
Като родителска организация изразяваме категорично несъгласие с философията на документа. За четвърти път в документ, наречен СТРАТЕГИЯ, „стратегически“ се маргинализират биологичните родители като основен незаобиколим генетично обусловен фактор в отглеждане и възпитание на децата и се сурогират с държавни органи и неправителствени организации.
Държавни органи и НПО не раждат деца, те не дават живот и не са субекти на родителски права. Международната конвенция за правата на детето е вменила задължение на държавата „да зачита правата и задълженията на родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция. определят възпитанието и образованието на децата в съответствие със своите разбирания“
Задължението на държавата да зачита правата и задълженията на родителите е очевидно нарушено от авторите на Стратегията за детето 2024-2030г. Това има огромен деструктивен потенциал и е в състояние да превърне държавата и родителската общност в противници по въпроса за грижата за децата.
Абсолютно неприемливи са подновените опити за прокарване на „ювеналната юстиция“ и „ранното сексуално образование“ под евфимизмите „правосъдие, съобразено с децата“ и „ранно детско развитие“.
Проектът за стратегия е поредната амбиция на неолибералната държава да наложи на българското общество разрушителната интерпретация на концепцията за „права на детето“, в която се включва „правото“ на децата да сменят своя биологичен пол, на свобода от дискриминация основана на сексуална ориентация, ранна детска сексуализация, правото на хомосексуални двойки да осиновяват деца, признаване на хомосексуалното партньорство като родителство и др.
Основните проблеми на детството в България са деградацията на семейната и обществената среда, а не „недостатъците на хоризонталния и интегралния принцип на координация“ и дефинициите на „равнището на координация и синергия на институционалните субекти“. Насъщните проблеми са драстичният спад в броя на децата на България – около 100 000 за 5 години от 2017-2022г. и влошеното физическо и психическо здраве на децата, наркоманията и алкохолизмът на малолетни и непълнолетни, ниското образование, липсата на елементарно възпитание, изоставането на българските деца от децата в развитите страни, нравствената и морална дефицитност.
От доста време българските родители си задават въпроса кой е по-опасния противник на българските деца – предизвикателствата на възрастта или неолибералната държава.
Държавата показва устойчива неспособност да предложи една адекватна, добре фокусирана, прозорлива, политика към проблемите на децата в България. Тази важна констатация повдига и въпроса доколко Държавната агенция за закрила на детето, следва да продължи да съществува. Неадекватното поведение и мислене на държавни органи по въпросите на децата и семейството има свое катастрофално отражение върху демографската картина в България. Необходима е алтернатива на Стратегията за детето 2024-2030г. във вид на Политика за децата и семейството 2024-2100 или подобен документ, който да е насочен към уважение спрямо правата и свободата на родители и деца, и семейството като най-важна обществена институция – нещо, което обсъжданата Стратегия не постига.
Политиката на държавата спрямо децата и семейството следва да се съобразява безусловно с основните човешки права и неприкосновеността на личния и семеен живот. Също така подобна политика непременно трябва да съответства на установени хилядолетни традиции в обществото, вярата, семейството и правото, а именно – че семейството от баща, майка и деца е основополагаща градивна единица за всяка свободно, демократично и благоуспяващо общество.
