Ролята на малките инвеститори в италианската банкова криза - въпроси и отговори
Последвайте ни в Google News Showcase
Италианските банки са застрашени от нарастваща вълна от необслужвани заеми. Приклещени се оказват инвеститорите на дребно, притежаващи облигации на кредиторите на страната. Политическите усложнения около сигурността на малките инвеститори са в основата на развиващата се банкова криза в Италия. Защо това има значение? Правилата за държавна помощ предвиждат загуби за рисковите, или „подчинени” притежатели на банкови облигации преди да се прибегне до каквото и да е правителствено финансиране. Допълнителни нови (европейски) правила за помощ за проблемни банки изискват носителите на облигации да понесат загуби, преди държавни пари да бъдат давани на кредиторите. Този регулаторен подход е алтернатива на огромните правителствени спасителни планове по време на кризи, които погрешно защитиха интересите на много инвеститори.
Накратко казано, предвид почти всички възможни интерпретации на новите правила, някои притежатели на облигации ще трябва да понесат загуби, за да се „отключи” държавната панацея. Същевременно много италиански инвеститори са й търговски клиенти. През ноември инвеститорите на дребно в четири италиански банки понесоха загуби, тъй като подчинените облигации бяха защитени с държавно финансиране. Това доведе до самоубийството на италиански пенсионер, политически отзвук и по същество трансформира дебата относно риска за малките инвестиции. Какъв е рискът за италианските инвеститори? Доклад на Международния валутен фонд, публикуван тази седмица, съдържа данните, че търговските инвеститори притежават около 1/3 от банковите облигации в страната в размер на 600 милиарда евро. Те също така притежават половината от подчинените облигации, в размер на 60 милиарда евро. Има различни видове банкови облигации и различен риск.
Необезпечените и подчинени облигации плащат по-високи купони, но понасят загуби преди първостепенните облигации, които предлагат на купувачите по-ниски лихви. Как малките инвеститори могат да загубят пари? Ако няма други варианти за подобряване на капитализацията на банките, правилата за държавна помощ предполагат, че „подчиненият дълг трябва да бъде трансформиран в активи преди отпускането на държавна помощ”. Италия иска да избегне този процес и да отпусне правителствено финансиране без каквито и да е загуби за притежателите на подчинени облигации. В такъв случай ще пострадат само по-рисковите облигации, които са малък дял от всички вложения. По какъв друг начин могат да загубят пари? Тази година бяха въведени нови (европейски) правила, които се отнасят до спасяването на проблемни банки. Когато попаднат под надзора на съответната национална банка или Европейската централна банка, първостепенните инвеститори могат да понесат загуби.
Ако италианската „Monte dei Paschi” бъде поставена под надзор, рискът за дребните инвеститори ще бъде по-висок, отколкото ако само притежателите на подчинени облигации бъдат засегнати. Новите правила изрично предполагат акционерите и кредиторите да понесат загуби в размер на 8% от пасивите, преди да бъдат използвани държавни пари. Според изчисленията на МВФ за 15-те най-големи италиански банки задължителния 8% дял ще доведе до загуби за малките инвеститори с подчинен дълг в болшинството от случаите. Същият анализ предполага, че надзор на около 2/3 от тези банки ще означава загуби за някои първостепенни притежатели на дълг.
Прибавя се, че прогнозите са основани на сегашната структура на пасивите и в случай на надзор капиталът допълнително ще се смали и още първостепенен дълг ще пострада. МВФ обобщава главоблъсканицата: „Освен за много малките банки, не е ясно дали и как сегашната правна рамка за надзор ще бъде приложена. Предвид това, отлагането на надзора за нежизнеспособни банки би било скъпоструващо.” Какво иска Италия? Италианското правителство иска да подкрепи банките с пари на данъкоплатците при пълна защита за инвеститорите на дребно, дори и за притежателите на най-подчинените финансови инструменти. Държавната намеса през ноември демонстрира голямата загуба на политически капитал, до която водят загубите за малки инвеститори.
Страната със сигурност иска да избегне истински „надзор” над дадена банка. Премиерът Матео Ренци е заложил кариерата си на конституционния референдум през октомври. По-нататъшни загуби за инвеститорите на дребно, дори и несистематични и само за притежателите на най-рискови облигации, могат да имат голям ефект върху този вот. Начинът по който малките инвеститори могат да бъдат напълно пощадени е чрез използването на изключение в правилата за държавна помощ или ако същите водят до „опасност за финансовата стабилност и диспропорционални резултати”. Въпросът е дали загубит единствено за притежателите на подчинени облигации могат да представляват такава заплаха.
Анализът на Томас Хейл е публикуван в сайта на "Файненшъл Таймс"
