ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Много ме заболя от изявление по тв екрана на новия политик г-н Росен Петров, че сега сме се върнали в деветдесетте години на миналия век, когато комунистите окрали парите на държавата. Крайно обидни реплики, особено за нас, честните хора, които друго нищо не знаехме, освен да работим и градим за доброто на всички.
За да се уверите, елате, господа върли критици, да видите как живея аз сега, като комунист, като социалист и активен антифашист. Нямам нито имения, нито кола, нито банкови влогове. Живея в заеми. Същото се отнася и за децата ми, и за внуците.
Не отричам, че тогава още са започнали да се роят ренегатите в БКП, което стана доста очевидно впоследствие и особено сега. Хора, които са се облагодетелствали през този тъмен, хищнически и крадлив капиталистически 24-годишен преход.
Аз и други като мен обаче нямаме никаква вина за тежкото дередже на държавата, за да бъдем поставяни под един знаменател със съсипниците, които се обогатиха в голямата „демократична“ мъгла главно чрез кражби и далавери. И да понасяме явната нелепост "червени боклуци". Да, такава съм, не отричам, дори се гордея. И живея с постоянната носталгия по онова прекрасно и спокойно време, когато фабриките, заводите, комбинатите се рояха и имаше постоянна нужда от хора за ширещите се работни места. Днешната масова безработица е най-кошмарният бич и най-големият повод за национално отчаяние. Което води до много тежки последици – хора посягат на живота си, хвърлят се от блокове, бесят се, самозапалват се...
Невъзможността да изхранваш семейството и децата си, е убийствена. Ето защо носталгията ми по онова оплюто и анатемосано време, е голяма и пословична.
А какво да кажем за неспокойното ежедневие, пренаситено от крадци, вандали, убийци, психясали хора като безработния убиец от Лясковец? И в това отношение носталгията ми е още по голяма. Нямаше толкова масови престъпления, нямаше го големия страх.
Така че стига нелепи, безсрамни, обидни квалификации по адрес на нашето градивно, трудово поколение.
Пенка Ненова, Казанлък
