Росенец и Доган се изтъркаха: Христо Иванов-Маджото, Мая и сие със старата пропаганда срещу прокуратурата в отчаян напън за нови депутатски места
Последвайте ни в Google News Showcase
Прокуратурата на Република България се оказа най-успешният коз в спечелването на депутатски и министерски места през последната 1 година. Доказателството за това видяхме недвусмислено след летните бунтове и протести от миналата година, когато група „професионални протестъри“, заедно с представители на коалицията „Демократична България“, барикадираха незаконно ключови кръстовища в столицата с искане за оставките на тогавашното правителство и главния прокурор, припомня "Правен свят".
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Увлечени по „идеологията на бъдещето“, на която гореспоменатите се представиха като единствени носители, гражданите гласуваха известно, макар и минимално доверие от 4% на част от уличните политици и вкараха в парламента някои от тях, като проваления адвокат Николай Хаджигенов и бащата на фалшивите новини Арман Бабикян, например. Немалко за целта допринесе в лично качество и държавният глава Румен Радев, който тогава под предтекст, че е ядосан от акцията на прокурори и разследващи в кабинетите на секретаря му Пламен Узунов и съветника му Илия Милушев, нарече обвинителите „мутри“, вдигна юмрук, даде нарицателно на едноименната партия на Мая Манолова и Хаджигенов и реално поде първите стъпки към новата борба срещу прокуратурата. Целият сценарий за скрита реклама, но не на кафе, а на новозараждащия се около държавния глава политически проект сега се повтаря.
Най-верните последователи на президента Радев от площада на „Дондуков“ 2, които са– разжалваният бивш поп Дионисий, бившият дансаджия Росен Миленов и майките на Мая Манолова от „Системата ни убива“ - сега отново са инициирали блокади, палаткови лагери и протести срещу главния прокурор, този път изпълненията започват от Съдебната палата, където е кабинетът му, и продължават с района около сградата. Последователно и без изненади, в повтарящия се сценарий влязоха и свързаното с банкера-беглец Цветан Василев сдружение БОЕЦ, както и лидерите и симпатизантите на „Демократична България“, заедно с протестърите от „Правосъдие за всеки“. Мая Манолова и Николай Хаджигенов едва ли също ще останат назад, тъй като и на предстоящите избори ще има трябват над 4% от вота, които при предходните едвам прехвърлиха. Не се знае дали в проявите този път ще се включи бившият член на „Отровното трио“ Велислав Минеков. Последното е малко вероятно, тъй като той вече получи служба от държавния глава и към момента заема поста служебен министър на културата.
Макар и вече придобило банални измерения, искането за оставка на главния прокурор, каквото и да е името му – било то Сотир Цацаров, Иван Гешев или друго – всъщност е доста печеливш ход на фона на и без друго нагнетените от омраза от същите тези личности и организации, към всички държавни институции обществени настроения. Борбата обаче, както стана ясно в краткия живот на 45-тото Народно събрание, в което случайно или не попаднаха и Манолова, и Хаджигенов, и лидерите на „Демократична България“ Христо Иванов-Маджото и Атанас Атанасов, не е за свалянето на Цацаров, Гешев, Петров или Йорданов, борбата е за опитомяване на цялото държавно обвинение и подчиняването му на интересите на новата власт и икономическите кръгове около нея.
Изненадата в цялата постановка не са последователите и самият Георги Георгиев от БОЕЦ, за когото по време на разгара на пандемията държавата специално изпрати линейка, за да бъдат той и съпругата му транспортирани от болницата във Видин до столицата за специално отношение в лечението им от COVID-19, при това в период, в който други заболели умираха в леглата си и пред стълбите на болниците. Той практикува „протестинг“ от години насам, след неуспешните си опити за политическа кариера, като част от структурата на ГЕРБ. По-късно Георгиев дори бе и осъден от Районен съд-Видин на 5 месеца условно заради нападение над журналисти.
Не са изненада нито Манолова, нито Хаджигенов, нито подучените от тях майки от „Системата ни убива“, нито Христо Иванов и Атанас Атанасов, които видяха дивидентите от ПР ефекта на „Росенец“ и сега искат да повторят упражнението. Особеното в случая е подновеното участие на президента Румен Радев в така описаните събития, който вече неприкрито подкрепя, за да не кажем – диктува – поредните сценарии за омаскаряване на държавното обвинение.
Трудно е да допуснем, че държавният глава, който допреди месец твърдеше, че единственото, което желае е „стабилност, предвидимост и сигурност“ за държавата, има от какво да се притеснява щом става дума за правомощията на държавното обвинение. Недопустимо е да си помислим и че подобна явна подкрепа от негова страна към опитите за политизиране на прокуратурата и превръщането й в аксесоар на силните на деня произлиза от обслужването на интересите на различни олигархични и икономически кръгове, които вече от близо десетилетие се опитват отчаяно да се отърват от закона като през всевъзможни ребрандирани НПО-та, сдружения, организации и граждански платформи да убедят обществеността, че не те, а държавата е мафията, и не те, а институциите крадат, мамят, ограбват и убиват обикновените граждани извън техните пирамидални структури. Тогава единственото, което остава да допуснем, е, че Радев цели да прихване от заряда на държавния хаос и да го употреби в кампанията си за идните президентски избори.
И поради липсата към момента на друг „глобален злодей“, след като Пеевски, Доган и ДПС се изтъркаха, а името Васил Божков явно по необясними причини е табу за президента и описаните кръгове, то тогава единственият видим или невидим враг остава отново прокуратура. Езикът на омразата и пошлата пропаганда по адрес на държавното обвинение отново вероятно ще спечелят някакви депутатски места на авторите им, сред които освен ДеБъ, Манолова и Божков са вече и още цял куп обвиняеми олигарси като Миню Стайков и Арабаджиеви, само че тогава ще им се наложи да пробват и да поработят. Но не за себе си и интересите на благодетелите си, а за гражданите, макар отсега да е ясно, че това няма да се случи, а ефектите, наблюдавайки деструктивните и граничещи с противозаконни политики, които последните следват, ще со повече от пагубни за България.
