Румен Гълъбинов: Проектът на МС за нов Кодекс за застраховането се нуждае от повече аргументация
Последвайте ни в Google News Showcase
На вчерашното си заседание Министерският съвет одобри проект на нов Кодекс за застраховането. Положителното на новия кодекс е, че синхронизира българското законодателство с доста от директивите на Европейския съюз, като се пренася механизмът Платежоспособност II (Solvency II).
Този механизъм касае най-вече доста по строги мерки, свързани с по-висок капитал на застрахователните компании, с повече резерви и изчисляването на границата на платежоспособността. В различните държави Solvency II върви с различна скорост на въвеждане. България въвежда механизма с типичната за нас "висока" скорост, с която въвеждаме и други неща, но по-добре късно, отколкото никога. Ще има нови изисквания към застрахователните компании да си актуализират капитала, резервите и методиката, по която се изчислява границата на платежоспособност.
Въвежда се нов режим за определяне на капиталовите изисквания на застрахователя и презастрахователя, за изчисляване на техническите резерви, както и се въвеждат нови принципи за инвестиране на активите, като гаранция за финансовата стабилност и изпълнението на задълженията по застрахователните и презастрахователните договори. Капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователя, съответно презастрахователя, ще бъде изчислявано по такъв начин, че да гарантира свеждането на риска от неплатежоспособност до 0,5% в рамките на едногодишен период.
Предлага се още застрахователите, които извършват дейност по животозастраховане и заедно с това имат лиценз за предлагане на застраховките "Злополука" или "Заболяване", да поддържат минимален капитал, който е равен на сбора от минималното капиталово изискване по животозастраховане и минималното капиталово изискване по общо застраховане. Въвеждат се и нови, по-строги изисквания към документооборота на застрахователя, информационните му системи и качеството на данните, които се генерират от тях. Има обаче и някои нови неща, които са по-скоро нашенска, българска "разработка" и са най-малкото спорни и нуждаещи се от повече аргументация.
Такава е например идеята Гаранционният фонд да бъде в ролята на синдик - нещо подобно на приетото относно банките покрай кризата с Корпоративна търговска банка. Взима се същият шаблон и се казва, че Гаранционният фонд в застраховането ще поеме такива функции при евентуална несъстоятелност на застрахователна компания. Най-меко казано тази идея е спорна. Необходими са повече аргументи за подобно решение. Новият кодекс предвижда и изравняване на размера на гарантираните застрахователни вземания при несъстоятелност на животозастраховател с размера на гарантираните влогове при несъстоятелност на банка - 196 000 лева. Банките и застраховането имат много общи неща - те са двете страни на един баланс. Както те се допълват обаче, така се и различават. Невинаги механичното копиране на едни и същи приоми е най-добрият подход. Не е ли по-добре да помислим малко, преди да действаме по този начин? Тук отново са необходими повече аргументи защо сумата да бъде точно такава и защо да се действа точно както при банките.
Едно важно уточнение. Съществуващият в момента в застраховането Гаранционен фонд е повече гаранционен фонд по застраховка "Гражданска отговорност", тоест по един специфичен продукт. Той не служи като компенсационен механизъм за фалити на застрахователи, защото даденият застраховател предлага още много продукти. В този смисъл не става напълно ясно какво се има предвид с предлаганите промени и какъв ще бъде този Гаранционен фонд? Нов ли ще се създаде и какво ще се случи с вноските, които са плащани досега в него? Те са плащани за друго нещо, а не за фалити на застрахователи. Това не е Фондът за гарантиране на влоговете на гражданите в банките - те са различни и такава аналогия не бива да се прави. Отделно имаме Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. Той е друг орган, който отговаря за зелената карта и в него също има гаранционен фонд, но и той е по специфичен продукт.
Има и още един компесанционен фонд, който се създаде след фалита на две дружества преди време. В този смисъл - какво има предвид точно предвид правителството, когато говори за гаранционни фондове. Какво ще се случва с тях, нов фонд ли ще се прави? Нужна е повече яснота и обяснение - защо се предлага точно този модел и защо се държи той да бъде близък с моделът при банките. Предвижда се минималният лимит на отговорност за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт да се промени на 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Тук няма мърдане, защото ние сме част от Европейския съюз вече 7 години. Наш проблем е, че стандартът на живот в България остава най-ниския в съюза.
Лимитите на отговорност трябва да се вдигат, защото в България непрекъснато влизат чужденци и те искат лимитите да отговарят на общоприетите. Там обаче се плащат и по-високи цени за застраховките, от което логично следва и въпросът - ще се вдигне ли цената на тази услуга в България? Това отново е наш проблем, който е и социален. За съжаление нашата бедност повлича непрекъснато след себе си други проблеми от всякакво естество. Хем сме част от клуба на богатите, хем не можем да достигаме чрез доходите си нивата, които се изискват там по най-различни линии. Положителна идея е забраната застрахователят да договаря или да изисква допълнителна премия или доплащане на премия или други плащания във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън пределите на България и в рамките на територията на държавите, чиито национални бюра са членове на системата "Зелена карта".
Румен Гълъбинов, икономист
