Румен Радев се тръшка като пловдивска кокона. Авторитетът не се дава от институцията, а се завоюва от човека
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентът Румен Радев затъва все повече в тресавището на собствената си несъстоятелност. Две седмици държавният глава се държи като оскубано момиченце от детската градина и разиграва изпълнителната власт в държавата, като прави напук.
Ту я учи на иституционалност, понеже не били съгласували с него кандидатурата на Младен Маринов за МВР, ту казва, че няма да подпише указа, понеже бил сърдит, ту отказва да се срещне с Политическия съвет на управляващите.
А защо? Ами... защото така!
В същото време полицията ежеминутно доказва, че е на мястото си, както и професионалното й ръководство в лицето на главния секретар. Вчера полицай спаси живота на жена, чийто психически болен син се опита да я застреля, като рискува живота си. Тези дни именно полицията трябва да влезе при овчиците на Ани от Болярово, за да въведе ветиринарите, които вече започнаха да мрат от чума, колкото и тя да се опитва да го скрие.
Онзи ден побеснели лумпени се опитаха да бият журналистите на ПИК и ако не бяха полицаите, които спасиха репортерката, щяха и да го направят. Заради нечии малоумщини полицаите вече трети ден стоят на пек и жажда, за да вардят 50-тината маргинали от "националния и световен протест".
А покрай това вардят и други едни недоволни, които протестират срещу собствената си сглобка срещу полицията заради арестуваните журналисти. Ония ги плюят, а тия ги вардят.
Всеки за каквото и да било звъни на 112 и търси полицията - да го спаси, да се притече на помощ, да предотврати престъпление...
Обаче на бутиковите, изпаднали от управлението т. н. демократи им се зловиди тъкмо полицията. Както и съдът и прокуратурата - устоите на държавността. Точно така се зловидят те и на президента Радев - стожера на държавността.
И той се муси, цупи и тръшка като пловдивска кокона, на която не са й купили перо за шапката. Май че и на едните, и на другите именно държавността им е проблемът - ако я нямаше, ехе, къде щяха да са те, а сега никакви ги няма.
Скоро ще станат 2 години, откакто Румен Радев беше избран за президент и вече е крайно време да проумее някои неща. И най-важното е, че институцията не дава авторитета, а той трябва да бъде извоюван от човека. Това, че си станал генерал, може да те прави авторитет в армията, но начело на държавата се искат други качества, повече, отколкото за да носиш фуражка. А авторитет не се завоюва с фръцкане, цупене и тръшкане, а с действия и позиции.
Или с това, че след като си се фръцкал цяла седмица, най-сетне си издал злополучния указ, та да те запомнят. Ще те запомнят, ама не с добро.
Ако Радев не вярва, да погледне мандатите на предшествениците си. Петър Стоянов например е записал в биографията на институцията предотвратяването на гражданска война, до която се стигна след интензивни контакти с политическите му опоненти от БСП.
Контакти, а не фръцкане!
Георги Първанов безпрецедентно спечели два мандата, макар да му се наложи почти през цялото време да контактува с опозиционната за него партия ГЕРБ. Да контактува, а не да се фръцка!
А през тези две години Радев успя да развенчае дори мита, че е мъжкар. Че какъв е тоя мъжкар, който вечно ходи докачен, понеже не го уважавали?!
Нямало той да оглави българската делегация в ООН, а премиерът Борисов...
Ясно е, че когато си прекарал целия си живот в скобите от "Строй се!" до "Тъй вярно!", когато всеки с повече звездички на пагоните е можел да те командва, трудно разбираш, че в цивилния живот не е така. И ако си станал президент, това изобщо не значи, че някой ще те уважава и ще се съобразява с теб само по тази причина.
Особено, когато си световно неизвестен.
Но ако Радев си въобразява, че с тези врътки ще успее да убеди някого в своята състоятелност на незаобиколим фактор, много се лъже. В момента той прави всичко възможно да го заобикалят не само институционално, но дори и в чисто човешки план. Очевидно вижда своето присъствие в живота на държавата като натрапчиво отсъствие или като натрапчив саботаж на решаването на важните въпроси. Държи се като инатливо и разлигавено дете пред магазин за играчки.
Точно за такива хора е родена крилатата фраза: не стреляйте по пианиста, той толкова може. Както и другата: никой не може да скочи по-високо от главата си.
Само едно не е ясно - защо цялата държава трябва да е заложник на хора с такива личностни характеристики.
