Последният ни олимпийски шампион чака осем години признанието
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Последният български олимпийски шампион – Румяна Нейкова, дотолкова се концентрира във финала на скиф по време на олимпиадата в Пекин през 2008 г, че забравила цифрите, признава сама тя години по-късно.
На олимпиадата в Сидни през 2000 г. съмнителен фотофиниш лишава от златото Руми в полза на гребящата за Беларус Екатерина Карстен. Тогава започва и задочният мълчалив двубой между двете. В Атина, четири години по-късно, Нейкова взима бронз, Карстен - сребро, а първа стана Катрин Ручов (Гер), която не беше в Пекин. Съпругът и треньор на Румяна, Свилен Нейков изработва цялата тактика за разгрома на набедената за фаворит Карстен. Двете се срещат едва на полуфинала, където българката успява да скрие част от своя потенциал, като остава втора. И го показва едва на финала - с лодка преднина в последните 500 метра. Шокът е толкова силен за нейната голяма съперничка, че тя не успява даже да вземе среброто, а между двете се вклинява и американката Мишел Гуерет.
„В последните 250 метра знаех, че трябва да направя 20 загребока – разказва Нейкова. - Аз обаче броях само до 10 и после почвах отначало. Бях забравила да броя повече, бях забравила всичко. Голямата цел беше близо и правех всичко, за да не я изпусна. След Сидни ме крепеше само надеждата за тази титла. И когато я взех, не можех да осъзная какво съм направила.”
Да се стигне до олмипийския връх не е никак лесно, признава Нейкова. „Не зная колко пъти съм се отказвала със сълзи на очите и колко съм се връщала. Връщам се, за да се докажа, да взема черешката на тортата. Това се изгражда с годините. Страшно съм амбициозна. „Вината” е и на Свилен, който винаги ме е подкрепял и ми е вярвал. И той е амбициозен. Аз самата не съм от най-търпеливите, но винаги съм искала да бъда шампион”, казва Руми.
За Нейкова плюс, най-неочаквано, се оказва и едно съвпадение – водораслите. В Пекин имало същите като на язовира до село Ковачевци, където тя тренирала. „Те са общото между Пекин и Ковачевци, където тренираме. Преди финала се поразходих по дистанцията и събрах две шепи водорасли. Рекох си - каквото за мен, това и за останалите. И ги забравих”, признава още олимпийската шампионка.
В спортния си живот тя се е карала със Свилен единствено по въпроса за водата. А Руми не обичала мокротата й. „За мен тя е ужасно мокра. Не я обичам. И когато Свилен ме попита каква е, като иска да разбере - топла, студена, бърза, бавна и т. н. и му отговоря, че е мокра, много се ядосва. Но за мен е такава - ако не се налага да се къпя, никога не бих влязла в нея”, смее се Нейкова.
