ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Евростат публикува експресна оценка за брутния вътрешен продукт на човек от населението според стандарта за покупателна способност (СПС) към края на 2022 г. България отново се нарежда на последно място с 59% от средния за Европейския съюз доход.
България е на последното място и според крайните потребителски разходи на човек от населението според СПС, но при този показател изоставането спрямо ЕС е по-малко, пише "Труд". Според наличните данни към 2021 г. България достига 63% от средните за ЕС, тоест населението реално използва по-голям дял от генерирания доход за крайно потребление. От по-дългосрочна гледна точка това би могло да се явява един от факторите за по-бавния растеж на икономиката (по-високото текущо потребление означава по-малко спестяване, което дава възможност за устойчиво нарастване на потреблението в бъдеще). Равнището на цените в България (56% от средното в ЕС) обаче не е най-ниско в ЕС – това се отнася за Румъния (55%). Така румънската икономика изпреварва българската както според числителя (по-висок доход на човек от населението), така и според знаменателя (по-ниско равнище на цените) от България, поради което нашата икономика изостава от тяхната. Съществена разлика е налице между двете икономики при цените на хранителните стоки – в България са 79% от средните за ЕС, докато в Румъния са 69%. От друга страна средното ценово равнище при услугите на хотели и ресторанти в България е по-ниско отколкото в Румъния, което заедно с наличието на подходящи природни условия и географската близост вероятно е основна причина за големия интерес на румънските туристи.
Множество фактори влияят върху представянето на местната икономика. На първо място е ниската стартова позиция. Фактически до 1997 г. българската икономика изоставаше съществено както от ЕС, така и от преките си конкуренти от Централна и Източна Европа. Икономическата криза и хиперинфлацията доведоха до дъното. Те обаче в някаква степен действаха и здравословно на българската икономика поради фактическото изчистване на вътрешния дълг в левове и ликвидацията на множество банкови институции и предприятия с лош мениджмънт.
След 1997 г. въвеждането на валутния борд, стремежът за членство в ЕС и хармонизирането на законодателството, провеждането на пропазарни реформи, намаляването и опростяването на данъчното облагане, излизането на държавата от нетипични за нея дейности поставиха основата за по-бърз и траен икономически растеж в страната.
Заедно с това обаче управлението на държавната собственост беше лошо, приватизацията често се случваше по непрозрачен начин и печелеше кандидат, предлагащ условия, различни от най-високата цена, които след това не изпълняваше. Правото на собственост не беше добре защитено, регулаторните органи не си вършеха ефективно работата и често бяха използвани за потискане на конкуренцията вместо за осигуряване на еднакви условия за всички. Така импулсът, получен поради членството в ЕС, се оказа временен и недостатъчен, за да промени последната позиция на страната.
След Световната финансова криза ниското равнище на местните и чуждестранните инвестиции в реално изражение и намаляването на населението с над 800 хил. души доведоха до намаляване на потенциала за икономически растеж. Заедно с това трайно се влошаваше качеството на образованието и на останалите услуги, за които държавният сектор е основен доставчик (решаване на спорове, защита на живота, здравето и собствеността). Резултатите от всичко това са нисък среден стандарт на живот и неблагоприятни перспективи.
