ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Опасност от нова енергийна криза надвисна над Европа миналата нощ, след като Москва заплаши да спре доставките в отговор на наложените санкции, съобщи в. “Индипендънт” вчера.
Русия доставя 30 на сто от газа, потребяван от Европа, а някои балтийски и скандинавски страни са почти изцяло зависими от Русия.
Външното министерство в Москва определи наложените тия дни санкции от ЕС, по силата на които бяха замразени активите на още 12 души от близкото обкръжение на президента Владимир Путин и им бе забранено да пътуват, като “откъснати от действителността”.
През 2006 г., когато Русия спря доставките на газ заради ценови спор с Украйна, много райони в Европа останаха без газ. България спря основните си заводи, а Словакия обяви извънредно положение, припомня “Индипендънт”. Сега ситуацията далеч не е толкова тревожна. Запасите са попълнени, а газопреносната система на Европа се е подобрила след инвестициите от 1,3 милиарда евро.
Брюксел и Вашингтон заплашват с още “целенасочени мерки” тази седмица, а Москва даде да се разбере, че обмисля ответни санкции.
“Русия си запазва правото да даде адекватен отговор на предприетите действия”, заяви говорител на министерството.
Премиерът на Украйна Арсений Яценюк заяви, че страната му може да пострада от недостиг на газ, ако не получи помощ от Запада.
Яценюк подчерта несигурните енергийни доставки при посещението си в Берлин и отбеляза, че страната му може да се изправи пред необходимостта да получава газ от ЕС.
По-рано украинският премиер изрази опасения, че Москва планира да използва енергията като “ново ядрено оръжие”, за да сплаши съседите си.
Спешната нужда да се действа беше подчертана миналата седмица на срещата на европейските лидери в Брюксел, които дадоха срок от 90 дни да се открие начин за ограничаване на руската игра с енергийната карта.
Лидерите на Г-7 ще се срещнат в Хага утре и предвидените теми в дневния им ред са енергийната сигурност и изборите в Украйна, насрочени за 25 май, посочва “Индипендънт”.
