Руската армия възстановява разпуснатите от Горбачов полкове в знак на дружелюбие към НАТО
Последвайте ни в Google News Showcase
Министерството на отбраната на Русия планира да възстанови понтонно-мостовите полкове и отделните ремонтно-възстановителни бригади, които бяха разпуснати при Горбачов и Сердюков. По-рано с ремонт на бронетехниката се занимаваха отделни частни компании по договор, но през пролетта военният министър Сергей Шойгу изрази своето разочарование от тяхната работа. Що се касае до понтонните полкове, то тяхното разпускане при Горбачов бе явен жест на дружелюбие към НАТО, пише руското издание „Взгляд“ в материал, представен без редакторска намеса, пише "Фокус".
В понеделник стана известно за решението на Министерството на отбраната за възраждане на видовете съединения, ликвидирани през последните 30 години. Това съобщи в понеделник командирът на 2-ра гвардейска общовойскова армия генерал-майор Андрей Колотовкин.
„През тази година в армията бе формиран собствен ремонтен батальон, което несъмнено ще увеличи техническите възможности на обединението при изпълнение на учебно-боеви задачи в полеви условия. В бойна обстановка е много важно да имаме под ръка подразделения, способни, например, бързо да въведат в строя танк, който е загубил гъсенична лента на мина“, заяви Колотовкин пред „Красная звезда“.
По неговите думи, наскоро в армията се е появил свой инженерен полк, снабден с нов модел понтонен парк ПП-91 . който позволява за един час да бъде положен 250-метров мост над река. Като цяло, ремонтно-възстановителните батальони са разформирани през 2008 година по нареждане на министъра на отбраната Анатолий Сердюков, но повечето понтонно-мостови съединения прекратяват съществуването си още в края на 80-те години при управлението на Михаил Горбачов.
Главният редактор на списание „Арсенал Отечества“ Виктор Мураховский заяви, че решението за разформироване на ремонтно-възстановителните батальони и понтонно-мостовите съединения са взето по погрешка и това е било продиктувано от конкретната политическа обстановка. По неговите думи, в перспектива могат да бъдат възстановени и други части и подразделения, които по-рано са влизали в „армейските комплекти“.
„Преди всичко имам предвид десантно-щурмовите батальони и отделните вертолетни полкове. Говори се за това, но засега не сме дорасли до там. Появи се първата вертолетна бригада, но не се случи завръщането на десантно-щурмовите подразделения в състава на общовойсковите формирования“, цитира думите му РИА Новости.
Може да изглежда, че възраждането на понтонно-мостовите полкове и ремонтно-възстановителните батальони се е наложило заради зачестилите повреди на бронетехниката в рамките на все по-честите маневри, отбелязва редакторът на списание „Арсенал Отечества“ Алексей Леонков.
„Всъщност, това е свързано с концепциите за мобилизационна готовност и логистиката. На танковете не им трябват пътища, на танковете им трябват посоки. По тези посоки може да има различни препятствия. За прехвърлянето на механизираните части, окомплектовани с тежка бронетехника, са нужни съединенията, за които става въпрос в момента“, заяви той пред вестник „Взгляд“.
„Действително, през последните години значително се увеличи броят на войсковите учения в сравнение с деветдесетте години. Появиха се сложни сценарии, например, мащабни войскови операции с противник, способен да разруши комуникациите. Тук е включено и оперативното прехвърляне на войски, прехвърляне на снабдяване за армията по необорудвани пътища, изтегляне на войските из-под удар и т.н. Но този арсенал, с който днес разполага Русия, е абсолютно недостатъчен за оперативно прехвърляне на войски“, обяснява Леонков.
Сега доукомплектоването на инженерните войски може да отнеме от една до две години, констатира събеседникът на изданието. Още една причина за възстановяването на тези части е остарялата техника. Обновяват се танковете, БМП и БТР, но инженерните войски не трябва да изостават от тях.
„Научно-изследователския институт за инженерна техника край Москва разработва много надеждни и съвременни модели, при използването на които участието на човека е сведено до минимум. Колкото по-мобилни са войските, толкова по добра е логистиката и толкова по-бързо се изпълняват бойните задачи“, отбеляза Алексей Леонков.
Решението на Сердюков по отношение на ремонтните батальони беше взето като част от общо прехвърляне на много армейски функции на аутсорсинг, припомня военният експерт Александър Голц. Той счита, че в много аспекти аутсорсингът се е оправдал.
„Самите реформи на Сердюков бяха с революционен характер. За първи път армията бе лишена от функциите на държава в държавата, когато тя се хранеше сама, обличаше се и също така изпълняваше други функции, които не са свойствени за нея в нормалния живот. Например, освен авиационните заводи, напълно удачно бе организиран ремонтът на бронетехниката. Т.е. там, където възникват нормални пазарни отношения, всичко премина успешно. Друг въпрос е, че щом възникне такова нещо, като държавна поръчка в условията на Русия, веднага се изяснява, че има монополисти“, счита експертът.
Ако пазарната икономика се развива, тогава бъдещето, разбира се, е аутсорсинг за армията, уверен е Голц.
Напомняме, че през март министърът на отбраната Сергей Шойгу заяви, че системата на аутсорсинг, въведена в армията през 2012 година, не се е оправдала. По неговите думи, задачите за обезпечаване на армията в бойни условия не са решени. Конкретно, техниката не е била ремонтирана, а в районите на полевите изходни точки не са доставяни горивни и смазочни материали.
„Но за Горбачов ликвидацията на понтонните полкове беше политическа мярка. Ние вече не планирахме да форсираме европейските реки“, поясни Голц пред вестник „Взгляд“. „Изобщо, понтоните са нужни само за форсирането на реки. Ако в руската военна стратегия се поставя акцент на танковите войски, ще се наложи да се форсират реки“.
