ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В дискусиите между САЩ и Русия едни и същи думи придобиват различен смисъл. Например Москва и Вашингтон постоянно говорят за „сирийски народ“. За САЩ „сирийски народ“ са тези, които страдат от режима на Башар Асад, които бягат от страната и чакат той да падне от власт. Русия говори за народа на Сирия в тази насока, че той трябва сам да решава съдбата на страната си и да не се поддава на западно влияние. За Москва Асад е легитимен президент, избирането на когото отразява волята и желанието на сирийския народ, пише „Независимая газета“.
Същото се случва и с други понятия- едни и същи хора биват наричани от Русия и САШ съответно „радикални ислямисти“ и „умерена опозиция“.
Москва и Вашингтон заявяват, че са готови заедно да работят за политическата трансформация на Сирия. Но Русия, изглежда вижда като оптимален път за развитие смекчаването на сегашния режим. За САЩ отстраняването на Асад от власт е крайъгълният камък на политическото нормализиране.
Аналогични разминавания се наблюдават и по въпроса за борбата с „Ислямска държава“. САЩ твърдят, че победа над ИДИЛ с Асад на власт е невъзможна. Русия напротив, убедена е , че само укрепявайки сирийското правителство може да се справи с джихадистите.
Преговорите ще останат безуспешни докато една от двете страни, или двете разберат, че са достатъчно силни да наложат своята воля над събитията. Да се споразумяват , а следователно и да ограничават своите първоначални амбиции играчите принуждава паритета на силите. Например когато стане ясно, че сирийската опозиция няма да превземе Дамаск. Когато цената за налагането на своята воля стане прекалено голяма. Когато едната страна разбере, че харчи милиарди за бомбардировки, а другата – че доставяното от нея оръжие изчезва в черна дупка.
