ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Никога, ама никога ние - българите, не трябва да забравяме това, което е направил за нас братският руски народ. Ще опиша само един случай.
Бях на работа на транспортно-хладилния кораб „Хан Омуртаг”. Отплавахме от Канарските острови в Атлантическия океан. Там имаше наша риболовна флотилия. Натоварихме замразената риба от тези кораби. Моряците нямаха храна и по тяхна молба им дадохме нашите продукти. После поехме към България. Но към Гибралтар получихме радиограма с нареждане да се върнем и да отплаваме към Южния Атлантик, където също имаше българска флотилия. Няма как - върнахме се. В Лас Палмас взехме гориво и съобщихме в родината, че сме без хранителни продукти. Един самонадеян капитан, който не беше завършил морско училище, не дочака радиограмата с разрешението да си вземем и храна и даде „пълен напред”. Разрешението да си купм всичко необходимо дойде два часа по-късно.
Започна гладът. В риболовния район на Южния Атлантик имаше повече от 60 съветски кораба. Съобщихме им, че сме изпаднали в беда. Братушките дойдоха при нас с лодки, пълни с брашно, месо, плодове и други хранителни продукти. Даваха ни много повече, отколкото ни беше необходимо. Но от уважение към жеста им, вземахме всичко - кой каквото е донесъл, не ги връщахме. Раздадохме излишъка на другите български кораби.
И друга благородна постъпка на братушките няма да забравя никога. Бях на кораба „Пеликан”. Често скъсвахме трал, което означаваше да бездействаме. И пак руснаци ни помогнаха. Радиостанцията, с която работех, също често се повреждаше. По наша молба дойдоха братушките хидроакустици (радиоинженери). Демонтираха повредената ни апаратура. Донесли бяха нова - изправна - да ти е драго да работиш с нея.
Греховно и престъпно е да се отнасяме злонамерено към братска Русия.
Васил НАЙДЕНОВ, Русе
