Руски мотоциклетист, свързан с висшата диверсионна мрежа на Москва, стои зад опита за атентат на летище "Лайпциг-Хале"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Руски мотоциклетист, свързан с висшите ешелони на диверсионната мрежа на Москва в Европа, стои зад опита за бомбен атентат на германското летище „Лайпциг-Хале“. Това разкрива съвместно разследване на британския вестник "Дейли телеграф" и германското издание "Велт".
Според събраните данни Олег Левушкин (на снимката) е архитектът на атаката, при която дрон, натоварен с кутия с експлозив, се вряза в крилото на украински товарен самолет.
Разминаване на косъм от мащабна трагедия
Мишена на нападението е бил паркиран товарен самолет „Антонов Ан-124“, в чиито резервоари е имало около 25 000 литра керосин. Евентуална детонация е щяла да предизвика опустошителен пожар и да нанесе огромни щети на ключовия логистичен център за военна помощ към Украйна. По щастливо стечение на обстоятелствата импровизираното взривно устройство е паднало на пистата, без да се възпламени.
Разследващите смятат, че Левушкин е разработил детайлния план, след което е наел беларуския гражданин Андрей Каршакоу като изпълнител на терен — т.нар. „агент за еднократна употреба“. Експертизата показва, че откритата бомба е почти идентична с устройствата, използвани по-рано от руските тайни служби при предотвратени диверсии в Полша и Литва.
Двойният живот на руския агент
Данните сочат, че Левушкин поддържа от години пряк контакт с Денис Смолянинов — високопоставен офицер, ръководещ украинския отдел в руското военно разузнаване (ГРУ). Западните служби го определят като ключова фигура в организирането на бомбени атаки в Европа, който използва платформата Telegram за вербуване на изпълнители.
В публичния си живот Левушкин години наред е поддържал имиджа на обикновен семеен мъж, запален по ските, риболова и мотоциклетните пътешествия из Европа. Зад това прикритие обаче се крие активно участие в секретни операции на територията на Европейския съюз.
По информация на германските власти Левушкин е влязъл в страната през Турция и е наел автомобил на летището в Берлин. Данните за движението на превозното средство разкриват, че той е посетил няколко тайника с оръжие. Установено е също, че 1,8 килограма пластичен експлозив „Семтекс“ (Semtex) са били внесени нелегално в Германия с камиони през България и Сърбия.
Пропуск на германските служби за сигурност
GPS данните показват, че пет дни преди опита за атентат Левушкин лично е огледал летището в Лайпциг и е заснел терминалите. Въпреки че германските служби са разполагали с информация за връзките му с ГРУ още при влизането му в страната, той не е бил поставен под активно оперативно наблюдение.
На местопроизшествието полицията е открила останки от три дрона и импровизирана насочваща антена, закрепена за близко дърво. Върху част от ръкавица до антената криминалистите са изолирали ДНК профил, съвпадащ с този на Каршакоу — лице, познато на полицията във Финландия и Литва.
Каршакоу се свързва и с палежа на търговски обект за строителни материали в централния полски град Лодз през 2024 г. Разследването сочи, че идентични метални кутии със „Семтекс“ са били открити заровени в гробище в Литва, подготвени за транспортиране към цели в Полша и Германия.
Елитното диверсионно звено 29155
Западните разузнавателни служби приписват серията от атаки на печално известното поделение 29155 на ГРУ и спомагателното звено 52659. Специализираните структури отговарят за мокри поръчки, палежи и саботажи в западни държави, включително за колетите-бомби, които предизвикаха пожари в логистични центрове на DHL в Бирмингам и Лайпциг.
Германските власти предупреждават, че Русия целенасочено разширява мащаба на диверсиите, за да всее страх сред европейското общество и да разколебае подкрепата за Киев. „Германия все по-често се превръща в оперативно поле за руските служби. Това, което преди бяха единични инциденти, днес придобива масов характер“, заявява високопоставен представител на германското разузнаване.
От посолството на Руската федерация в Берлин категорично отхвърлиха обвиненията, определяйки ги като „поредна вълна на антируска истерия“. Оттам заявиха, че европейските правителства си измислят заплахи, за да оправдаят пред гражданите си нарастващите военни бюджети.
