Руски професор: Украйна разобличи "величието" на Русия - Москва е слаба и жалка
Последвайте ни в Google News Showcase
Войната се проточи дълго и това само по себе си е поражение за руснаците. Твърде малко уроци бяха научени от разпадането на Съветския съюз. Затова сега Русия трябва да бъде унижена. Това пише в свой коментар за агресията на Кремъл в Украйна руският професор и автор Сергей Радченко.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Той е роден на остров Сахалин, но учи в САЩ, Хонконг и Великобритания. Радченко е историк, специализиран в изследването на Студената война, историята на ядрените оръжия, външните политики и политиките на сигурност на Русия и Китай. Преподава в Университета “Джонс Хопкинс“ в САЩ. Има издадени няколко книги за Съветския съюз.
В коментар за британско списание професорът казва, че войната на Владимир Путин срещу Украйна се точи дълго и Русия е изправена пред съвсем реалната перспектива да претърпи поражение. Предстоят още трудни седмици и месеци за Киев, в които няма как напълно да се изключи възможността за опасна ескалация на военните действия. Но Путин не успя да постигне първоначалните си цели (б.а. - превземането на столицата) и сега изглежда, че няма да успее дори с по-скромната задача - превземането на Донбас.
Унижението на Русия в Украйна носи редица ползи, не на последно място за самата Москва. От години чуваме, че на Русия трябва да ѝ се угажда, защото в противен случай тя ще се възмути, че е загубила статута си на велика сила. Говори се, че разпадането на Съветския съюз е било ужасна катастрофа, от която обидените и озлобени руснаци не са успели да се възстановят. Затова трябва да бъдат уважавани и да стоят с гордо вдигната глава. Не дай си Боже да бъдат унижени, защото кой знае какво ще направят тогава, пише с ирония Сергей Радченко.
Той става пряк свидетел на разпадането на СССР през 1991 г. и го определя като „травмиращо преживяване“. Настъпи бедност, мизерия, хаос и крайнодесен отпор, пише историкът. Бесни националисти се събраха под своите реваншистки знамена. И тогава Русия нахлу в Чечения в брутален опит да възстанови накърнената си гордост, като обуздае непокорните сепаратисти в региона. А ние гледахме и съчувствахме, защото, разбирате ли, руснаците имаха основателна причина да негодуват - те загубиха Студената война.
И все пак през 1991 г. много руснаци имаха усещането, че СССР не дотолкова е бил победен, колкото се е сгънал под собствената си тежест. Твърде много хора отказваха да приемат, че съветският колапс е резултат от години лошо икономическо управление и имперска гордост - и затова търсеха предатели. Михаил Горбачов беше поставян на преден план заради своята наивност, пък дори и злонамереност. В играта по прехвърляне на вината някой трябваше да поеме отговорността за неволите на Русия - предателят Горбачов, пияницата Елцин, хищните олигарси и, разбира се, коварните западни съветници, които винаги са работили за разрухата на Кремъл.
От хаоса и слабостта през 90-те изникна Владимир Путин, който обеща да върне реда и силата. Злоупотребата с власт, корупцията, нарушаването на човешките права и ерозията на демократичните институции бяха толерирани от Путин в името на обещанието за сила.
Русия може и да е била бедна, корумпирана и авторитарна, но той беше възприеман като инвеститор в армията и като човек, възвръщащ "величието" на Русия. А доста руснаци винаги са били привърженици на величието. Те биха продали и последната си риза за това обещание, пише Радченко.
