Последвайте ни в Google News Showcase
С влизане в еврозоната банките ще имат повече възможности да отпускат кредити.
Банките ще имат възможност по-лесно да дават заеми след влизане на страната ни в еврозоната. Причината за това е, че те ще разполагат допълнително с близо 14,6 млрд. лв., които ще трябва да решат какво да правят - дали да отпускат с тях заеми за гражданите и бизнеса, дали да ги инвестират в различни финансови инструменти или просто да ги държат в БНБ, за което ще получават добра доходност. Това стана ясно на конференция за пътя на България към еврозоната, организирана от Асоциацията на банките в България (АББ), пише Труд.
В момента минималните задължителни резерви на банките в България са в размер на 12% от привлечените депозити. Тези задължителни резерви са в размер на 16 млрд. лв. и стоят при нулева доходност в БНБ, каза Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на АББ. Същевременно за страните от еврозоната минималните задължителни резерви в момента са в размер на 1% от привлечените депозити, като за тези средства банките получават 4% лихва от Европейската централна банка. При влизането ни в еврозоната за банките в страната ще бъдат приложени изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за минимални задължителни резерви. Това означава, че ще бъдат освободени близо 14,6 млрд. лв. на банките, които в момента са блокирани и не носят доходност.
Всяка една банка ще прецени какво да прави с тези пари съобразно политиката си за кредитиране, коментира Петя Димитрова. Към този въпрос банките ще подходят отговорно към бизнеса, хората и обществото, продължи тя. И в момента банките са свръх ликвидни благодарение на огромния размер на депозитите на гражданите и бизнеса. С допълнителните средства от освобождаване на минималните задължителни резерви банките ще имат още повече пари, които ще трябва да решат къде да бъдат инвестирани. Участници на конференцията изразиха опасения, че ако всичките освободени пари на банките бъдат насочени към кредитиране, има риск за увеличение на инфлацията.
Банките кредитират консервативно и в рамките на правилата на БНБ и на ЕЦБ, коментира Петя Димитрова. На въпрос как ще коментира анонса от страна на Централната банка, че може да бъдат въведени допълнителни ограничения при отпускането на заеми, ако продължи бързият ръстът на кредитирането, Петя Димитрова коментира, че не смята, че има нужда от допълнителни мерки, защото задълженията на домакинствата в България са два пъти по-ниски от средното ниво за страните от ЕС.
Дългът на домакинствата в страната ни е 23% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, при положение, че средно за страните от ЕС дълговете на гражданите са 55% от БВП. Увеличението на минималната и средната заплата в страната е по-голямо от ръста на кредитите, коментира още Петя Димитрова. През 2013 г. минималната заплата беше 310 лв., а сега е 933 лв. Това е увеличение от три пъти в рамките на десет години. Ръстът на кредитите за същия 10-годишен период е по-малък.
По отношение на политиката на ЕЦБ и на Федералния резерв на САЩ за увеличение на лихвите, Петя Димитрова коментира, че банките в страната ни са подходили отговорно и лихвите не бяха вдигнати шоково, както стана в САЩ и повечето страни от ЕС. Лихвите останаха едни от най-ниските, заяви тя. Финансови анализатори вече очакват ЕЦБ да смени политиката си и да премине към намаление на лихвите през следващите месеци. Но решенията на ЕЦБ ще зависят от нивото на инфлацията в страните от еврозоната.
Целта за влизане в еврозоната на 1 януари 2025 г. не е променена и банките ще бъдат готови с всички системи за приемане на еврото, заяви председателят на Управителния съвет на АББ.
