С държавни пари срещу държавния глава

В българската политика постигането на консенсус винаги е изглеждало непосилно, но през последните дни многото й тъмни ъгли жужат в еднаква честота. Почти всички големи партии и свързаните с тях корпоративни интереси работят усилено за това служебното правителство, което президентът Росен Плевнелиев трябва да назначи следващата седмица, да бъде възможно най-слабо. Това влиза в сериозен конфликт с намеренията на президента да демонстрира с временния кабинет новия тип политика, която е нужна на държавата и за която протестират хората по улиците. Силно служебно правителство може да послужи не само като демонстрация за способността на властта да решава краткосрочните проблеми на хората. В случай че следващият парламент трудно може да събере мнозинство и се стигне до нови избори, временният кабинет ще остане  на власт повече от два месеца. През това време той ще има възможност да зададе различна посока на държавата - да стартира реформи, с които след това ще трябва да се съобразяват следващите правителства. Тази амбиция на президента обаче се сблъсква челно с политическото статукво. Всички основни партии виждат в силното служебно правителство заплаха за себе си. Ако Росен Плевнелиев успее да обедини смислени фигури зад амбициозна програма, това би го направило трудно заобиколим фактор в политиката. Ще означава той да се превърне в самостоятелен играч и категорично да разруши мита, че е усмихнат и послушен фигурант - ролята, в която ГЕРБ се надяваше той да влезе. Тази възможност, съчетана с факта, че Плевнелиев няма тъмно политическо минало и не е част от съществуващите сега схеми, кара стратезите на статуквото да истеризират. Фигурата на служебния премиер също е опасност за старото поколение политически играчи. В момента няма никаква яснота какво ще бъде мнозинството след изборите и кой ще бъде излъчен за министър-председател. В случай че президентът назначи за служебен премиер силна фигура, която се представи убедително през (поне) двата месеца във властта, след изборите той/тя също ще се превърне в трудно заобиколим фактор. В един от най-крайните варианти на тази хипотеза би могло да се стигне дотам, че бъдещото парламентарно мнозинство да се сформира около програмата на служебния кабинет и съответно неговият премиер. Това отново би увеличило влиянието на президента и би поставило лидерите на партиите на задните редове в политическия театър, откъдето те ще имат ограничен достъп до ресурсите на властта. Действията на президента до момента създадоха паника и в друг тъмен ъгъл на държавата. Ако следите медиите, свързани със собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, няма как да се пропуснали яростната кампания срещу държавния глава. Тя започна преди седмица и включва всички мръсни трикове на жълтата преса. "Плевнелиев въртял бизнес с Киро Японеца", написа на първа страница "Уикенд" тази седмица. Няколко дни по-рано други издания, свързани с тази група, "отстрелваха" един след друг по думите на самия президент потенциалните кандидати за служебен премиер. Във в. "Всеки ден" първо се появи информация, че еврокомисарят Кристалина Георгиева преди време се е казвала Сталинка и че получава 50 бона заплата (лесната игра с парите на другите е болезнено вечна). След това беше обяснено, че тя се лансира от кръга "Капитал". Същият аргумент беше използван за отстрелването и на друг кандидат за служебен премиер - мениджърът от HP Саша Безуханова. Това са само три щриха от координирана кампания, която показа, че тази група е сериозно притеснена от възможностите, които президентът има за промяна в държавата. Причините за това се крият в генезиса на схемите около Цветан Василев. Експанзията на тази група започна по времето на тройната коалиция, когато в Корпоративна търговска банка бяха концентрирани несъразмерно голяма част от парите на държавните фирми. Те послужиха за ресурс, с който беше финансирано закупуването на медии, вероятното установяване на монопол на разпространителския пазар на вестници и монопол върху цифровото разпространение на телевизионен сигнал. По времето на правителството на ГЕРБ с Цветан Василев се свързват и приватизацията на "Булгартабак", закупуването на БТК, "Техномаркет" и още десетки компании. Един от елементите на тази схема - да я наречем Монопола, е, че медиите, контролирани от Цветан Василев и Делян Пеевски, предоставят пълен комфорт на политиците, които ги подкрепят. Коментарът е публикуван в "Капитал".