ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ердоган крачи уверено от 2002 година насам и печели победа след победа, като не избира най-лесния път. Например, за да се промени формата на управление от парламентарна към президентска република, Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието след почти десетилетие на отчаяна съпротива на опозицията, той организира и спечели на референдума през 2017 година, на базата на народната воля.
Перспективата за фиаско се появява пред Ердоган повече от веднъж, но всеки път е успявал да обърне ситуацията в своя полза и дори да извлече дивидент.
Въпреки това, преместването на изборите с повече от година напред – на 24 юни 2018, вместо на 3 ноември 2019 г. - беше прието от опозицията ясно: властта е на път да загуби контрол и затова бърза да бъде преизбрана преди по-нататъшно влошаване на ситуацията.
Наскоро стана очевидно за настоящата власт, че не се справя особено успешно, поне в икономическата сфера.
Икономиката на мегастроежите служи като витрина на Ердоган и неговите поддръжници, но и служи като важна точка на социалния договор. Според него икономическият растеж на страната и паралелното нарастване на благосъстоянието на населението се разглежда като разумна цена за някои неудобства, включително вертикализацията на властта, както и нарастването на ролята на религията в една светска държава досега.
Неудобствата през последните месеци, от гледна точка на извънредно положение, в сила от опита за военния преврат на лятото 2016 г., за обикновените граждани станаха повече.
А удобствата, от своя страна, значително значително понамаляха: стойността на националната валута спрямо долара и еврото спадна значително, което доведе до увеличение на цените - първо на вносните стоки, а след това, заради закупуването от чужбина на енергийни ресурси - на горивата, храната и други популярни продукти. Инфлацията след период на относителна стабилност отново започна да се измерва в двойни цифри.
Проактивна външна политика на страната по границите й, доведе до значителни усложнения между Турция и Запада. Криза избухна с "образцовия стратегически партньор" САЩ, една от най-дълбоките в съвременната история.
Пред Турция силно се затръшна вратата на стаята за преговори на ЕС, където от 2005 г. насам текат активни дискусии за пълноправното членство в Съюза.
През декември 2015 г. се сринаха, но до лятото на 2016 г. бяха възстановени отношенията с Русия. Въпреки това, сега бившият ентусиазъм на руското ръководство е заменен от предпазлив и прагматичен подход. И въпреки редица важни съвместни проекти, в това число газопровода "Турски поток" и АЕЦ "Аккую", всички турски усилия да се възстанови безвизовия режим на влизане в Русия, се оказаха неуспешни
Сринаха се, бяха възстановени и почти пак се сринаха отново под тежестта на "Палестинското досие" отношенията с държавата Израел - през последно време един от основните регионални партньори на турската република.
Егейското и Средиземно море отново се превърнаха в място за показване на мускули в борбата за контрол над оспорваните острови и местните енергийни ресурси. Старият кипърски въпрос се раздвижи и после замръзна на място. Но потока от бежанци тече и продължава да се стича към Турция - бежанците от региона, в това число на сирийците, които, според официални данни, "идват в големи количества" и са разпръснати в цялата страна, са над 3,5 милиона души.
В Турция неудовлетворените гласове започнаха да се чуват по-често за външнополитическата изолацията страната, на която само участниците в споразумението от Астана - Русия и Иран - останаха приятели. Но в най-добрите времена Турция се идентифицираше и възприемаше отвън като неразделна част от западния свят. Идеята за евразийството се появи много по-късно и не получи много популярност.
Резултатите от външните проблеми не се забавиха да се върнат в турската икономика като бумеранг. От американската страна започнаха да се появяват заплахи за налагането на санкции - първо за доставка на въоръжение. Негативната перспектива за бъдещето на Турция и падането на нейните кредитни рейтинги във водещите рейтинг агенции в света и заканите турските лидери за "атака срещу чуждестранните врагове" правят значително по-труден достъпа на турските фирми до заемен капитал и имат отрицателно въздействие върху притока на преки чуждестранни инвестиции.
Паричните потоци, които досега въртяха зъбните колела на турската икономика, се втурнаха към изхода и това създаде затруднения за формиране на бюджетния баланс и принуди правителството да мисли отново за парите на МВФ, с който преди Турция няколко години тържествено си взе сбогом.
И при тези условия, властите през април 2018 г. с обявиха предсрочните президентски и парламентарни избори.
Като главна обосновка президентът Ердоган посочи продължаващите регионални предизвикателства и необходимостта от преодоляване възможно най-скоро на политическата несигурност, завършване на прехода от парламентарна към президентска форма на управление. Това означава спешно прехвърляне на цялата изпълнителна власт на силните ръце на президента от министър-председателя, заедно с ликвидацията на пост на последния.
Опозицията, която дори нямаше време да се подготви правилно за предсрочните избори, усети историческия шанс, който й се предостави.
Петима опозиционни кандидати за президентския пост се надяваха президентът Ердоган да отиде на втория тур. И вече там може да се случи всичко. Също така самите опозиционни партии възнамеряваха да се борят за места в парламента, прекъсвайки дългосрочната хегемония на Партията на справедливостта и развитието(ПСР).
Резултатът от изборите обаче ги изненада Въпреки констатациите на многобройни проучвания на общественото мнение, които показват, че хората са уморени от 16-те години власт на ПСР и демонстриране на трайно желание в турското общество за промяна, особено в трудна икономическа и политическа ситуация, Ердоган и управляващата партия спечелиха отново. Победата бе спечелена в почти всеки град във всяка провинция на страната. И по такъв уверен начин, че дори опозицията, изненадана от резултатите, отказа да протестира.
Принудителната коалиция на управляващата партия с националистите като цяло се превърна в единствената сянка в безусловната победа на Ердоган, което удължи правомощията му поне още 5 години. В резултат на това остава периодът на непрекъсната власт през 2023 г. ще бъдат безпрецедентен в 100-годишната история на Република Турция, продължаваща 21 години. Нека размишляваме: една пета от историята на самата страна!
И това показва, че Реджеп Тайип Ердоган е намерил универсален ключ към сърцата на съгражданите, който работи въпреки откровено негативната конюнктура и ожесточена съпротива от противниците. Ами, последните, по всякакви причини, не могат да се похвалят с такова дълбоко разбиране за характера на турските избиратели и способността да ги консолидират около себе си дори при най-благоприятните условия за това.
Превод Фокус
