САГА! Ето как мотаха дядо Митко, за да не продаде гората си на държавата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Година и половина 87-годишен пловдивчанин се опитва да продаде на държавата горите си, които не може да обгрижва, възползвайки се от дадената от самата нея възможност. Обиколил институции в Пловдив, Пазарджик, Септември и Смолян, сам търсил начин да калкулира цената на имота си и накрая се оказал дисквалифициран от процедурите, без изобщо да бъде уведомен.
Администрацията не работи, а пречи, съгласява се в края на сагата си Димитър Малинов с премиера Бойко Борисов. Чувствам се унизен и излъган, казва мъжът, който е преживял инсулт и с парите от продажбата възнамерявал да си помогне за лекарствата и възстановяването, съобщава Марица.
Одисеята на дядо Митко започнала през април миналата година, когато случайно прочел, че Министерски съвет е гласувал пари за изкупуване на гори от частни стопани, които не могат да се грижат за тях. Тъкмо за мен, помислил си пенсионерът, който живее в Пловдив, но е роден в Пазарджишкия край и има в община Септември 2 дка наследствена борова гора.
Първо отишъл в Горското стопанство в Пазарджик, откъдето потвърдили, че има такава директива, но още не е спуснат регламентът. Посъветвали пловдивчанина, докато това стане, да започне да комплектува документите и да си извади скица на гората. За да се снабди с този документ, Димитър Малинов се грабнал да иде и до Септември. Като се видял готов, отишъл да се поинтересува в тукашната Регионална дирекция по горите, откъдето пък му казали, че писмото е дошло, но още не са се събирали директорите на службите, за да се стиковат по изпълнението му, да изчака седмица и да подава документите.
Дядо Митко чинно изтраял 7 дни, сложил книжата в найлонова торба и пак се качил на рейса за Пазарджик. Там пенсионерът се оказал първият, който се е заел да се възползва от дадената възможност. Взеха ми документите, без един, който също носех със себе си, твърди мъжът. И "досието” на гората му потеглило към Южноцентрално държавно предприятие в Смолян, което изкупува терените. Срокът изтекъл на 20 септември миналата година, а през ноември комисия се събрала да разгледа постъпилите папки. Моята се оказала нередовна, но не съм разбрал, гневи се дядо Митко. Никой не му се обадил, че липсва една бланка, за да я добави и да се върне в процедурата. Поради пропуска бил отстранен от нея.
Междувременно, като се закучили нещата, той отишъл пак в Регионалната дирекция по горите да пита докъде е стигнала работата. Процедурата приключи, отвърнали му оттам и пак го пратили в Пазарджик да се поинтересува конкретно за своя случай. Дядо Митко пак поел натам, където потвърдили, че е отстранен заради липса на един документ, от Пазарджик имало още един отхвърлен.
Като не могли да го посъветват какво да прави, Димитър Малинов се качил на автобуса за Смолян и - право в предприятието, което изкупува горите. „Дойде една жена с папка и ми даде бележка”, разказва препатилият мъж. На хартийката, която вади от джоба, пише: „Към скицата за поземления имот трябва да има и партида за имота”. Юрисконсултът, с когото пенсионерът се срещнал, не знаел дали ще има втора процедура за изкупуване на гори и дал указания на собственика да звъни всеки месец след дата 15. От декември миналата година в средата на всеки месец дядо Митко звъни в Смолян. И така 10 месеца поред. „Вече не мога да търпя”, признал последния път мъжът. А служителката отсреща му обяснила, че предприятието е зависимо от отпуснатия бюджет и само министърът може да каже дали дядо Митко ще го огрее. „Той оглавява принципала”, рекла жената и пловдивчанинът се зачудил какво е принципал, но не могъл нищо да отвърне.
Едните не прикрепили един от документите, другите пък не са ме уведомили, че трябва да дам и него - ето къде е немарливостта, не може да преглътне Димитър Малинов. Отишъл пак в Горското в Пазарджик да търси сметка защо оттам не са пратили пълния комплект. Една от служителките му влязла в положение и му го подготвила. Чак тогава мъжът го сравнил с една от своите бланки и установил, че всъщност го е имал през цялото време, но въпросната извадка от горскостопанския план не е била прикрепена от чиновниците. Направена е грешката, но трябва да има начин да се поправи, не губи надежда дядо Митко.
Като ходил по различните инстанции, дядо Митко се поинтересувал колко пари може да вземе от гората си. Казвали му да си намери оценител, докато един служител накрая го съжалил, бръкнал в компютъра си в някакви таблици и му рекъл, че реалната цена на неговите борове със земята под тях е между 2800 и 3000 лева. Мъжът скромно поискал 2500 лв. „Значи, знаят. Просто някой трябва да пусне машината. За тях всичко може да се уреди по електронната поща, а аз съм старец на 87 г., може ли да ме мотаят така?!”, не може да се примири той.
