Последвайте ни в Google News Showcase
Малкото чихуаухуа в Норвегия е спасено, олекна ми. Цяла нощ не спах от тревоги.
Проблемът на България е решен.
Царе сме на пропагандния сантимент. И в емпатията се движим по ръба на кича.
Жан-Клод Ван Дам (което е само един човек) се закахъри в статус за животинчето и няколко български депутати и официални институции се хвърлиха да го спасяват.
Трогателно, но дали им дреме за кучето, или просто гледат да се подмажат на известния актьор, белким пусне още един статус, в който да ги похвали?
Това е изнервящото, и не само в този случай. Претенцията за хуманност, зад която прозира показност. И провинциален комплекс.
Изцепи се някой лентяйстващ и пенсиониран холивудски ас и наш'те хора вече ще се по.ерат да му угаждат.
"Здравей, здравей, софийска асамблея,
здравей, здравей, Българийо добра..."
А колко наистина бедстващи, болни и отчаяни сънародници мизерстват в чужбина, но за тях няма Жан-Клод Ван Дам, който да се погрижи. И на държавата - съответно, хич не й пука.
Айде да видим колко деца, например, чакат трансплантации и животоспасяващи операции в световни клиники, но нямат достатъчно средства и измират на поразия.
Първо хората, после животните. Първо децата, после кучетата. Да си подредим приоритетите. И да не се възторгваме на сляпо, като инфантилни ученички, от всеки статус на прогресивния Запад.
