ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Около 57% от българските домакинства декларират, че събират разделно отпадъците си.
Това съобщи Георги Славчев, прокурист на Екобулпак, по време на заключителната конференция за отчитане на проект, с които се набелязаха най-добрите практики при организирането на информационни кампании за разделното събиране и третиране на отпадъци.
Целта на европроекта е да подобри образованието, квалификацията и обучението на организациите, които са ангажирани с темата.
Той се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Развитие на човешките ресурси“, съфинансиран от Европейския социален фонд на ЕС. Като партньор на проекта участва и португалска компания, която съдейства да се издаде наръчник с най-добрите практики за разделно събиране.
В момента разделното събиране в Западна Европа е 90%, а в Португалия е 80%, но това е постигнато след около 20 години целенасочана кампания, посочи Славчев.
Според него този резултат в България можем да имаме след 10 години.
Количеството боклук, което българинът генерира, расте през последните 20 години и ако не се рециклира, ще живеем сред депа,
коментира Славчев.
Според него индустрията на рециклиране създава работни места и като пример той посочи Германия, в която заетите с този бизнес са повече отколкото в автомобилостроенето.
По думите му
българинът се оправдава с четири отговора за това, че не събира разделно – отпадъците се събират заедно, няма цветни контейнери в близост, другите граждани не го правят и в България няма възможност за преработка.
Това са заблуди, които, за да се разсеят, трябва да помогнат общините, като изчисляват по-малка такса смет, посочи един от стимулите за разделно събиране прокуристът на Екобулпак.
Още докато България беше в СИВ, страната ни беше един от най-големите преработватели и в Министерството на околната среда и водите знаят, че се налага и внос.
До 2016 г. трябва да се увеличи с 25% разделното събиране и оползотворяване на биоотпадъци, а до 2020 г.- с 50%, съобщи Александър Иванов от МОСВ.
За да се случи това,
кметовете трябва да осигурят кофи и контейнери пред всеки дом или жилищен блок, да направят площадки,
до които да бъдат извозени отпадъците до съоръжения за биотретиране, които може да се и обикновена площадка, но задължително е да има система за компостиране и анаеробно изграждане.
За целта в министерството вече са изготвили и две наредби и на интернет страницата има упътване как се прави такава система.
Според Евгений Иванов, генерален мениджър на „Евроконсултантс – България“,
у нас 90% от отпадъците се депонират, вместо да се оползотворяват, но пък страната е водеща при откриването на „зелени“ работни места – 2.5%, докато средното за ЕС е 1.7% и икономиката ни е осъзнала смисъла от този бизнес.
Околната среда не признава географски понятия и засяга много държави. Затова все повече се разчита на „Зелената икономика“ – зелени работни места и производство без замърсяващи емисии, коментира той.
Там са необходими мащабни инвестиционни разходи, но се постига пълна независимост от атомната енергия и от добива от полезни изкопаеми.
