САМО В ПИК: 10 спешни мерки, с които Борисов може да спаси икономиката ни
Последвайте ни в Google News Showcase
Българската икономика ще премине през по-тежка криза отпреди 10 години и това е ясно поради една много проста причина – ние сме отворена икономика, зависима от преки чуждестранни инвестиции и чужди пазари.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Финансовата криза удари западните банки и сектора на недвижимостите, но тогава българската банкова система се оказа изолирана от „финансовия вирус“, а корекцията в цените на нашите имоти не затвори заводите и просто пренасочи чуждите инвестиции към индустрията.
Днес истинският вирус води не до пренасочване и корекции, а до истински забрани и затваряне в Европа и САЩ – където са нашите основни пазари и откъдето са нашите основни инвеститори.
Ето защо българската икономика не може да бъде спасена нито с наливането на фискалния резерв в джобовете на работодателите, за да изплащат временно заплати за неработещи служители, нито с продажбите на майбаси, бентлита и ролс ройси.
Първата и най-важната стъпка е да си кажем истината. Бойко Борисов трябва да обясни, че имаме външна за икономиката ни криза, а нашата икономика е изключително отворена. Тоест, няма как държавата да я спаси, колкото и пари да налее в нея – те просто ще „изтекат“ нанякъде. Малки, средни и големи бизнеси ще фалират и много хора ще обеднеят – това няма как да се предотврати и трябва да бъдем подготвени психически и финансово. Но държавата може да направи редица неща, които да смекчат удара, да не задълбочим сами собствените си проблеми и умно да използваме ситуацията в наше предимство:
1. Правителството да направи всичко възможно да не затваря работещи заводи, в които има готови и приложени адекватни мерки за безопасност, ако и когато служител в тези заводи бъде диагностициран с COVID-19. Премиерът вчера направи най-важната стъпка в тази посока, като поръча 1 милион „бързи“ теста. Сега трябва да координира с щаба, МЗ и МВР протокол по запазване на работещи предприятия, ако (когато) се открие заразен в тях. Защото за държавния чиновник е най-лесно да тегли „балтията“ на частника.
2. Да пренасочи пари от военните проекти, инфраструктурата, екологията и земеделието към борбата с коронавируса, като запази парите за иновации, насочени към бизнеса.
Борисов е изградил важните транспортни артерии и както самият той се изразява – заводите „поникнаха“. 50 милиона за околовръстен път на Бургас вероятно ще запазят не повече от 100 работни места и няма да създадат нито едно ново във вече добре обезпечената инфраструктурно бургаска област. Но 50 милиона лева за иновации в компании като Bosch или Visteon могат да помогнат на родните директори да убедят своите централи да отворят нови лаборатории в България, които да изработят напълно нови продукти и услуги за глобалните корпорации – съответно с нови пазари.
3. Правителството трябва да активизира затънали в бюрокрация, отложени на заден план или неглижирани досега готови инвестиционни проекти у нас, особено такива с чужди инвеститори от страни, където централните банки ще осигурят подкрепа с „напечатани“ пари (т.е. там ресурсът е наличен).
Подобен е казусът с трансформацията на трите централи от „Марица Изток“ от въглищни в газови, където двете американски компании са готови да вложат между 1 и 2 милиарда евро инвестиции веднага. За държавната „Марица Изток 2“ може да се привлече китайски ресурс (Китай пръв ще излезе от кризата) – Shanghai Corporation е водещ акционер в един от най-големите европейски производители на газови турбини и със сигурност биха се включили в подобен проект далеч по-лесно и бързо, отколкото в заплетения АЕЦ Белене. Тези три проекта могат да достигнат стойност от над 5% от БВП на България и да са част от смисленото изпълнение на „Зелената сделка“.
4. Борисов е нужно да охлади идеите за директни одържавявания на компании, защото при една по-продължителна криза ще трябва да отговаря лично не само за прахосания ресурс, но и за неизбежния последващ фалит в държавни ръце.
Капиталът на Българска банка за развитие може да бъде увеличен и със средства от фискалния резерв, така че ББР да даде портфейлна гаранция за цели сектори в портфолиата на търговските банки на стойност над 1 милиард лева (а не банката да избира отделни компании, съответно няма как да има и съмнения за корупция).
От своя страна и след преговори, осигуряване на разбиране и ако трябва нормативни промени от страна на БНБ, търговските банки могат да предоговорят с отсрочки и гратисни периоди кредитите за изпаднали във временно затруднение компании, които със сигурност ще подновят приходите си след края на карантината – като ресторанти, барове, хотели, пекарни, и т.н.
Всъщност част от фискалния резерв отдавна трябваше да бъде инвестиран във финансови активи като облигации и гаранции, защото инфлацията годишно изяжда по 2-3% от него и поддържането му в този вид има по-скоро психологическа, отколкото реална финансова полза. ББР можеше да управлява инвестирането на този резерв, дори и ако трябва да се наложат по-тежки ограничения и забрани за държавната банка (например, да не може да използва ресурса за единични сделки над определена граница, ако няма за партньор независима частна банка).
5. Правителството да приеме препоръките и анализите на Световната банка за опростяване и усъвършенстване на процедурите по несъстоятелност, за да може инвеститорите в сектори като туризъм да успеят да рестартират максимално бързо пострадалите бизнеси чрез привличането на нови капитали и смяна на собственост.
Капиталите на българските предприемачи не трябва да останат блокирани във фалиралите им фирми, завличайки както финансов, така и времеви ресурс. Една от причините САЩ да са най-великата икономика в света е, че несъстоятелността там е оздравителен, а не наказателен процес. Тя е възможно най-безболезнен изход от направена предприемаческа грешка, така че предприемачът да може да продължи с нов опит, с ново желание и нов ресурс – както е казал Уинстън Чърчил (и Томас Едисън), успехът е умението да продължиш от провал до провал без загуба на ентусиазъм. Аналогично, няма и обяснение защо десни правителства на ГЕРБ продължават да поддържат процедури по свързване с електропреносна мрежа продължаващи над 200 астрономически дни, и т.н.
6. Моментално привличане на инвеститор за Българска фондова борса без оглед на какви ще са постъпилите средства в държавната хазна – сливане с някоя от големите чуждестранни борси е идеалният вариант.
БФБ трябва да е инструмент за ефективно преразпределяне на съществуващи капитали и привличане на нови такива в икономиката, а не структура, която съществува „по задължение“ с оборот по-малък от приходите на люлинския Кауфланд (и то без да има коронавирус и тълпи за тоалетна хартия). Признаването на грешката на Дянков да одържави напълно Българска фондова борса е част от решението.
7. Краткосрочна осигурителна ваканция от 60 дни, опростяване на процедурите по привличане на висококвалифицирани кадри със специфични таланти (инженери по изкуствен интелект, рудодобивни инженери, системни администратори, т.н.) от страни извън Европейския съюз и въвеждане на съществени временни данъчни облекчения за научните и креативни индустрии в България.
Така ще се позволи на IT/IS секторът у нас да използва кризата като възможност и дори да се разрастне. Това са компании в няколко направления, чиито майки в Европа, САЩ, Япония и Китай продължават да растат въпреки кризата – следователно, нашите родни директори трябва да убедят шефовете си да насочат повече ресурс и хора към България, а не към конкурентни дестинации.
Например, business-processing корпорации като Телус и SITEL днес наемат, а не уволняват хора, тъй като определени техни клиенти разрастват бизнеса си и компенсират спада на други. С повече стимули, изпълнителните директори тук могат да разширят двойно и тройно програмите си по увеличение на персонала. Разработчиците на софтуер за изкуствен интелект или бизнес процеси във фармацията също ще разширят бизнеса си. Аналогичен е и бизнес моделът на електронните развлечения, основно компютърните игри – гейминг подразделението на китайския гигант Tencent е с 25% ръст на приходите по време на китайската пандемия.
8. Да се опростят и ускорят процедурите по подготовка и одобряване на концесии, особено в рудодобивния сектор, където компаниите работят с фючърсни договори и засега няма да бъдат ударени тежко от кризата – т.е. могат да отварят работни места и да купуват машини.
Отлежаването на папки по бюрата на експерти в МОСВ и МЕ не спомага по никакъв начин за точната преценка по екологосъобразност или целесъобразност на един рудник – напротив. Вероятно у нас има няколко десетки заявки за проучвателни концесии, които буквално се въргалят из чиновнически кабинети от (десетки) години. Това са възможности за привличане на бързи инвестиции с огромен потенциал за растеж. Все пак, България официално отличи рудодобивна компания за най-добър инвеститор през 2019 г. – редно е да дадем възможност на този сектор да реализира потенциала си по време на криза.
9. Тъй като Азия (и вероятно части от САЩ) ще излезе от кризата далеч преди Европа, българското правителство може да разгледа ключови държавни активи, които не се ползват целесъобразно и ефективно за публично-частни партньорства. Икономическият спад означава по-ниско потребление на електроенергия и АЕЦ Белене най-вероятно ще бъде поставен на трупчета от инвеститорите. Но не така стои въпросът с дигиталната инфраструктура, където новите трансформации на облачните и гейминг технологиите ще създадат нужда от стотици нови гигантски дейта центрове из целия свят, всеки на стойност по няколкостотин милиона евро.
10. Да се отложи влизането в ЕРМ 2 и банковия съюз с 12 месеца, иначе италианските и испански банки ще трябва да бъдат спасявани с пари на българския данъкоплатец.
Това ще създаде анти-европейски и анти-евро настроения у нас, които ще препятстват реалното влизане в еврото, а възможно и да създадат политически проблеми. Съветите на обвиняемия Иво Прокопиев за обратното както винаги са с цел залагане на „бананова кора“ пред кабинета Борисов 3. ЕРМ 2 не означава възможност да се възползваме от напечатаните пари на Европейската централна банка – това изисква пълноправно членство в Еврозоната, което ще отнеме поне 10 години „чакане“ в „чакалнята“.
