САМО В ПИК: 101 години след Дойранската епопея, военният историк Радослав Симеонов: Това е най-великата битка в българската военна история, а паметникът на героите ще е най-големият от 75 г. насам
Последвайте ни в Google News Showcase
101 години от великата Дойранска епопея. Епопея, която накара тогава разбитата ни от трите поредни войни за национално обединение Родина, да се гордее с подвига на героите. Епопея, която ни кара да се чувстваме горди и до днес.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
101 години по-късно наследниците на смелите български войни от 9-и Плевенски пехотен полк, ще почетат героизма на българския войник с грандиозен паметник. Започнат през 1934 г., за да увековечи епопеята на възжделенията за национално обединение, 75 г. по-късно, той е факт. За огромния героизъм на българския войник при Дойран и за величествения спомен, с който ще бъдат почетени героите, агенция ПИК потърси за коментар военния историк Радослав Симеонов. С него разговаря Ивайло Атанасов:
- Г-н Симеонов, 101 години по-късно Дойранска епопея. Разкажете ни с какво тя е така скъпа за всяко българско сърце?
- Дойранската епопея е една от най-славните и емблематични битки, които българската армия води по времето на Първата Световна война. Самото понятие се използва за кръвопролитните боеве, които се разиграват до Дойранското езеро от лятото на 1916 г. до есента на 1918 г.. Там българските войски организират една дълбоко ешелонирана отбрана, която Съглашенското командване напразно се опитва да пробие с цената на огромни ресурси и материални жертви в продължение на две години и половина. От края на 1916 г. отбраната на дойранската позиция е поета от 9-а Плевенска дивизия под вещото командване на генерал-майор Владимир Вазов, който в момента, в когато се явява в Дойран, носи все още званието полковник.
Неговата дивизия наброява около 35 000 души, които съумяват на два пъти да отблъснат две масирани атаки на Съглашението да пробият българската отбрана. Първият опит е през пролетта на 1917 г., а вторият е между 16 и 19 септември 1918 г., като тогава срещу защитниците на Дойран настъпват четири английски дивизии и две гръцки пехотни дивизии. Противникът изсипва масиран артилерийски огън, включително има и газови снаряди. На 18 септември тръгва пехотата, като противникът е убеден, че българите вече са тотално изтребени, но за тяхна най-голяма изненада, българите излизат от укритията си и успешно отблъскват противника си.
- В каква численост е противникът ни?
- 200 000 души срещу 35 000! Говорим за съотношение 7:1. А противникът ни дава колосални загуби. Той обаче така и не успява да сломи духа и силата на българите. Англичаните дават около 120 000 убити, а двете гръцки дивизии почти са тотално разстроени. Докато 9-а Плевенска дивизия, заради предприетите от генерал Вазов стъпки за укрепяване на позицията, дава около 500 убити и 3000 ранени, което нищо в сравнение със загубите на противника.
Английските войски за първи път търпят такова колосално поражение на бойното поле. Затова не е случайно, че през 1936 г. пред генерал Вазов е оказана такава чест и този знаменателен жест, когато генерал Милн казва в Лондон: "Свалете знамената, минава героят на Дойран!".
- А какво е значението на тази грандиозна отбрана?
- Тази героична отбрана на Дойран е върхът на българското бойно изкуство по време на войните за национално обединение. Върховете са няколко - превземането на Одрин през 1913 г., превземането на Тутраканската крепост през 1916 г.... Тази победа при Дойран има много голямо значение при подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Именно благодарение храброто поведение на войските на генерал Вазов, Съглашението допуска някои благоприятни за България клаузи. Например не се допуска България да бъде окупирана от сръбски и гръцки войски, което щеше да бъде фатално за нас.
- Всъщност недопускането на такава окупация е водещото, с което отива българската делегация, водена от Андрей Ляпчев в Солун.
- Да. Именно твърдата позиция на генерал Вазов, който след битката заявява пред командването, че пред себе си не вижда противник. Това означава, че той може да настъпи към Солун. Но съглашенските войски вече са пробили фронта при Добро поле и това е безсмислено. Това вече дава възможност позицията на Съглашението да не е толкова твърда към нас.
- А по какъв начин ще бъде отбелязана тази 101-годишнина от битката при Дойран? Разкажете ни малко повече за тази родолюбива идея с откриването на паметника на героите.
- Паметникът е венецът на българското общество в отбелязването на тази епопея. Правени са няколко опита за увековечаване подвига на българския войник при Дойран. Това, за жалост, дълго време се оказва една нереализирана мечта на няколко поколения българи. През лятото на 1917 г. се организира във Военния клуб в София една изложба, която представлява предмети, изработени от войници по време на почивките им на фронта. Предметите са изработени от останки от снаряди, бомби, осколки. Идеята е с получените средства да се положат основите на един паметник на героите от пехотната дивизия. Още тогава нашите прадядовци са имали съзнанието колко важно е това събитие.
- И цели 102 години тази идея не може да се реализира!
- Да, не може... Войниците от 9-а Плевенска дивизия са от Плевенско, Ловешко, Троянско и Свищовско, затова е решено, че най-подхожда на Плевен да бъде мястото, където да бъде изграден този паметник. През 1934 г. е положен основният камък на този паметник. Той е в един ансамбъл заедно с проектирането и изграждането на един офицерски дом-читалище. Започва събирането на пари, цар Борис lll дарява лично 20 000 лв., обявен е конкурс, за да се избере най-добрият проект.
Нещата обаче не се движат бързо, колкото им се иска на хората. Събитията около Втората Световна война, после 9 септември 1944 г., осуетяват намеренията на плевенската общественост. Събраните пари след 9 септември изчезват безследно. С тях по всяка вероятност започва изграждането на паметници на партизани и ятаци, на паметници на Съветската армия. Това никъде не го пише черно на бяло, но се предполага, че точно така се е случило. Парите, които тогава е съхранявало тогавашното отделение "Военни паметници, музеи и гробове" към Щаба на армията, са били няколко милиона към онзи момент. С тези пари е трябвало да бъде финансиран например паметникът на генерал Иван Колев в Добрич...
- Който паметник все пак беше открит през 2016 г.
- Да, точно така.
- Този паметник ще си е на мястото, определено през 1934 г. предполагам?
- Не за съжаление. Този паметник ще използва мястото в Плевен, където в началото на 50-те години на миналия век е бил изграден т.нар. Паметник на Альоша, който е бил премахнат в началото на 90-те години. Там сега ще се използва само постаментът. Върху него ще бъдат поставени четири фигури на войници плюс фигурата на генерал Вазов.
Първата фигура ще е войник в атака на нож, нашата запазена марка, която смразява противниците ни. Втората фигура ще е на знаменосец със знамето-полкова светиня. На него има надпис "С нами Бог". Третата фигура ще е щурмовак с каска и противогаз. Срещу 9-а Плевенска дивизия при отбраната на Дойран има няколко газови атаки. Четвъртата фигура ще е много символична - на тръбач, който свири втората тръба за тези, които преминават във вечния полк. От четирите страни ще има надписи, които очертават бойния път на дивизията. От едната страна пише Акалан 1913 г., Ниш 1915 г. и Дойран 1918 г. Има и надпис, който гласи: На героите от 9-ата Плевенска пехотна дивизия вечна слава!".
Това превръща този паметник в най-големия български военен паметник, който е правен след 9 септември 1944 г. Такъв гигантски български военен паметник, не е правен повече от 70 г..
- Кой е авторът на този паметник?
- Скулпторът е търновецът Борис Борисов. Той е известен с няколко свои неща. Например арката на 5-и конен полк в Брезник, паметникът на хан Тервел, който предстои да бъде монтиран в София. Може би най-известното негово произведение са восъчните фигури на българскете царе в експозицията на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Леярът също е известен - Марин Марков. Той е отлял статуята на Емил Димитров в Плевен.
- Кога ще е откриването на този величествен паметник на българската бойна слава?
- В събота, 16 ноември, от 12 часа в Плевен. Всеки родолюбив българин е добре дошъл!
