САМО В ПИК! 3 прости мерки за спасяване на икономиката: Борисов слага таван на чиновническите заплати до 1000 лв.; 100% държавна субсидия за заплатите в малкия бизнес; данъчни стимули за едрия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политическото ръководство на България засега изглежда смайващо чевръсто в организирането на икономическия пакет за вирусната криза, но типично по български вероятността да се удавим „накрай Дунава“ започва лека-полека да нараства.
Държавните гаранции за заеми потеглиха към Българска банка за развитие и вероятно БНБ и европейските банкови институции ще обявят няколкомесечна кредитна и частична надзорна ваканция, така че хем банките да замразят вноски, хем съответните банкови надзори да не ги санкционират за това.
Остава обаче помощта за заетите – схемата 60/40 „заорава“ все по-дълбоко в гюрюлтия между синдикати, работодатели, лобисти и правителство. Лошото в случая е, че малкият и среден бизнес започва с ускоряващи се темпове да освобождава персонал и да го праща към обезщетенията за безработица. Части от едрият бизнес също „повличат крак“ – както и Борисов каза, не се вижда много смисъл да работят българските аутомотив заводи за части, когато немските заводи за цели коли са затворени.
Следователно, ако правителство, работодатели и синдикати продължат с разправиите и лобизма кой да се облажи и кой – не, най-вероятно бизнесът просто ще прехвърли работниците на гърба на държавата по законовоустановения начин с обезщетенията за безработица. И след кризата просто ще си ги наеме обратно.
И имайки предвид, че този бизнес се ръководи от хора, които от своя страна се ръководят от претегляне на плюсове и минуси, за да може държавата да спре „изтичането“ на съкратени хора към традиционните схеми за обезщетения, тя днес в извънредното положение трябва да предложи нещо по-смислено на работодателя. А схемата 60/40 не е такава, тъй като тя задължава работодателя да плаща пари от своя джоб срещу обещания да му бъдат възстановени в бъдещ период и го натоварва с пълния размер на текущите осигуровки – да не говорим за администрирането на мярката и вечният риск след кризата държавата да намери 100 кусура на всяка фирма и да си спести някой лев.
Затова и в лабиринта на тежки чиновнически мерки и лобистки решения, не е ли по-добре правителството да се възползва от идеално простата структура на българската заетост:
Заетост в хиляди (с закръгляване)
Самостоятелно заети
Микро
Малки
Средни
Големи
250
500
500
500
500
Мисля, че не се поддържа точна публична статистика, но общите разходи за възнаграждения за тези лица са около 2 милиарда лева месечно.
С около 500 милиона лева правителството може да покрие разходите на ВСИЧКИ микропредприятия в България за 1 месец.
Те са и масово най-засегнатите в такава криза, защото не могат да ползват икономия от мащаба, достъпът им до финансиране е крайно ограничен, потенциалът за търсене на чуждестранни пазари е почти несъществуващ и до голяма степен се осланят на лични и семейни спестявания, както и труд (средна заетост около 2.2 души).
С още около 500 милиона лева правителството може да покрие разходите и на всички малки предприятия и самонаети лица. Макар тук ситуацията да е по-разнообразна, до голяма степен при заети около 20 човека важат и характеристиките на първия случай – с изключение на сектор фармация и по изключение някои супермаркети в малките населени места, тези предприятия също нямат мащаба и потенциала да търсят резерви и възможности за справяне с кризата.
Да, тук-там тази помощ е възможно да се използва и от малки IT компании или логистични/дистрибуционни бизнеси, които процъфтяват в днешната кризисна ситуация, но те са незначителни изключения.
Ситуацията със средните и големи предприятия е по-специална и тук не трябва да се вземат популистки решения „по западен модел“. Първо, както много икономисти вече казаха, едър бизнес, който не може да оцелее месец или два с намалени приходи и черпещ резерви, просто не би трябвало да съществува в този си вид. В крайна сметка, кризата има и оздравителен ефект – зомбираният едър бизнес, поддържан жив месец за месец от рискови операции, отлагане на задължения или държавни инжекции, е здравословно да умре.
Второ, българският среден и едър бизнес в огромната си част е зависим от външни фактори и спасяването му „на инат“ по време на кризата надали може да промени съдбата му след кризата – ако външните фактори продължат да бъдат негативни, то той ще фалира и обратното. И трето, средният и едър бизнес може да се стимулира чрез други инструменти по подобие на вече създадената държавна гаранция през ББР.
Следователно, за средния и едър бизнес по-скоро трябва да се създадат допълнителни стимули, които да важат за целия стопански сектор у нас.
Например, следвайки американската идея - да възнаградим всяко българско дружество, което запази заетостта си през 2020 г. на същите нива като през 2019 (с нормална девиация +/-10%) с опрощаване на корпоративния данък за 2020 г. Това ще е огромен стимул за средния и едър бизнес у нас.
Правителството би следвало да създаде и осигурителна ваканция за времето на извънредното положение, което ще облекчи също средния и едър бизнес в усилията му да запази заетостта си и дори да привлече нова заетост, убеждавайки чуждестранни централи, че България е най-гъвкавата инвестиционна дестинация.
Както вече написахме в предходна статия, средният и едър бизнес може да се подпомогне и с чисто регулаторни мерки – временен данъчен стимул за научно-развойни и креативни дейности, намиране на частен оператор за Българска фондова борса и сливането й с някоя от големите европейски борси, скъсяване на редица административни срокове и обслужване, забързване на редица инвестиционни проекти и разрешения, които залежават в чиновническите бюра, и т. н.
България няма голям брой т. н. „национални шампиони“, около които да е нароен малкият и среден бизнес – по подобие на немското автомобилостроене, италианската хранителна и енергийна индустрия, френската фармация или британският финансов сектор. Тези държави трябва да спасят едрия си бизнес, за да продължи да оцелее дребният и средният, който го обслужва. Нашият среден и „едър“ бизнес е предимно зависим от чуждестранния „гигантски“ бизнес, който така или иначе ще бъде спасен от други правителства.
Или, казано накратко, вместо да затъва в лобизъм кой сектор заслужава и кой не помощ:
Правителството може да си позволи около 1 милиард лева, с които да поеме ВСИЧКИ заплати в микро и малките предприятия, както и самостоятелно заетите лица за всеки месец от извънредното положение.
Съдбата на едрия и среден бизнес в България зависи до голяма степен от външни фактори и външни гигантски корпорации, които ще бъдат спасени от чужди правителства. Следователно, харченето на държавни пари по тази линия сега е до голяма степен излишно. Да, някои едри бизнеси у нас ще фалират (например, хотелски вериги), но вероятно те ще бъдат веднага придобити от нови инвеститори и нито заетостта ще изчезне, нито инвестициите.
Като цяло, осигурителна ваканция за извънредното положение и данъчна ваканция за цялата година под условие са добри мерки, които няма да поставят под натиск публичните финанси по време на кризата и правителството ще може да ги финансира в края на 2020 или началото на 2021 с намаляване на определени инвестиции или поемането на малък нов дълг.
И накрая, не е толкова излишна идеята и тези 700 000 души, работещи в държавни и общински администрации, държавни и общински фирми да дадат част от заплатите си, получавайки насреща сигурност за работните си места – каквато няма в частния сектор.
Сигурен съм, че целият народ ще аплодира едно решение на Бойко Борисов да постави своеобразен таван на заплатите в публичния сектор от 1000 лева месечно за срока на извънредното положение, като всичко останало се върне обратно в бюджета, за да подкрепи разходите за спасяване на микро и средния бизнес.
