САМО В ПИК TV! Георги Харизанов разнищи сагата със земеделците и правителството: Денков и компания още се учат как се управлява държава - не само че преговарят с "терористи", но и отстъпват (ВИДЕО)
Последвайте ни в Google News Showcase
На първо четене основните искания на земеделците, главно за забраната на внос от Украйна, за добро или лошо - успяха. Доброто тук е за родните производители, а лошото е за преработвателите - производителите на олио и крайните потребители. Земеделците имат още искания, които трябва да се разискват, но крайната цел в общи линии е постигната. Доколкото разбрах от едно странно изявление на Николай Денков, те щели да разчитат на украинското правителство да попречи на вноса в България. Аз това не го разбирам, защото когато две частни фирми се договорят, украинска и българска да ѝ купи слънчогледа, с какво правителството ще й попречи и трябва ли да е възможно въобще правителството да ви попречи да направите бизнес. Това заяви в предаването "Видеовръзка с Цветан Фиков" политическият анализатор Георги Харизанов във връзка с протестите в сектор "Земеделие".
"Ако е забранено на нашата граница да влезе украинско зърно, тогава ситуацията вече е съвсем друга. Така че ситуацията е много объркана и правителството не е подготвено за тези разговори. Очевидно няма експертиза на високо ниво, няма познаването и хората още се учат как се управлява държава и как функционират отделните сектори. Това учене вече прави доста неприятно впечатление и то ще окриля всички, които протестират и се борят за нещо. Твърдата воля и с "терористи не преговаряме" се оказа, че не само преговаря, а и отстъпва", допълни Харизанов.
По думите му е много трудно да се проследят последователни решения и да се каже добра дума специално за изпълнителната власт в тази ситуация. Според анализатора тази криза е била предизвикана изцяло от законодателната власт, която неясно защо два дни преди да изтече забраната е гласувала вдигане на забраната.
"Частта, която е с претенции да е демократична в управляващата некоалиця, за пореден път залитна и се върза на подобен ход, показва само, че хората все още не са наясно как се управлява държава и как функционира тя в цялата си комплектност. Нищо от последните дни няма своя еднозначен отговор. Колкото до протеста на синдикатите, аз не разбрах какво ново се е случило около мини "Марица-Изток", за да блокират синдикатите центъра на София, но синдикатите са хора, които трябва да отчитат някаква дейност, иначе как да събират членски внос всеки месец. От време на време трябва да си изсмучат причина, за да напомнят за съществуването си", коментира Харизанов.
По думите му е факт, че преди забраната през юни и юли украинският слънчоглед е влизал на 1000 лв. на тон в България, а цената на родния е била по-ниска с около 300 лв. Според него това се налага заради недостига на количества от тази суровина.
"Факт е, че има недостиг за количества за преработка на слънчоглед и не е задължително, когато се набавят тези количества, те да са на по-ниска цена. Имало е в България задържане на количества, задържане на цени и отказ да се продава и това е задълбочило недостига. Когато имате фабрика за олио, готови сделки и клиенти и нямате суровина, ще си я набавите дори и на по-висока цена. За мен темата с украинския внос е силно преекспонирана, тя по-скоро защитава желанието на родните производители да продадат по-скъпо, а не, че създава проблем с реализация на тяхната продукция", допълни експертът.
Според Харизанов България има нужда от два пъти повече слънчоглед, отколкото произвежда. Според него българските производители предпочитат да произвеждат пшеница, а не слънчоглед, защото е борсов продукт, но там проблемът пък е с руската пшеница, която е на много ниска цена.
"Русия попадна под много международни санкции, затвориха се в собствената си икономика, засилиха собственото си производство. Горивата и торовете там са изключително евтини, също и суровинните за производство и те нямат никакъв проблем да изнасят на по-ниски цени. Много хора ги наричат дъмпингови, но ниската цена не е непременно "дъмпинг". Дъмпинг е, когато нещо нарочно го продаваш на загуба, но случая не е такъв нито с Русия, нито с Украйна. Те просто имат по-ниска себестойност", отбеляза Харизанов.
Той сподели, че това, което е разговарял и с Явор Гечев като служебен министър, който той уважава заради голямата му експертиза по темата, е, че търговете за пшеница по световните борси се печелят от Русия. По думите му темата със зърното е политизирана по оста "жертва-агресор" и от икономическа гледна точка няма изобщо смисъл да се фокусираме върху Украйна. Според него числата за внос от Украйна са в рамките на 0.3, 0.5 до 1%, което не е нещо, което може да обърне родното земеделие.
"Политизира се темата, очевидно е болна за част от българското земеделие и очевидно правителството не само преговаря с терористи, но и отстъпва и изпълнява исканията им. Казвам терористи с пълна ирония естествено. Терористи е тежка ирония - неудачен израз на премиера и това трябва да е ясно. Получава се нова линия на разделение в обществото и тя е между бедни и богати, успели и неуспели, дребни земеделци и крупни земеделци, субсидирани сектори и такива които не са", каза още политическият анализатор.
По думите му земеделието е такъв сектор и той е европейски - субсидиран, и в цяла Европа е така. Експертът обясни, че в цяла Европа се получава субсидия на единица площ, за да може европейското земеделие да предлага на крайния потребител продукция на конкурентна цена и качество. Според него България, присъединявайки се към ЕС, се е съгласила с тези условия на икономиката, в която от ЕС се субсидират земеделски производители на единица площ.
"Да намразваме българските земеделци, защото взимат субсидии ли? Всички в ЕС взимат субсидии. Това не е наше си решение, както тук някои казват Бойко Борисов си ги бил отгледал. Това са глупости - това е политика на целия ЕС. "25 души имали страшно много земя и взимали страшно много пари", ами да това са най-успелите ни земеделци. Във всеки бизнес е така, има малко супер успешни, малко по-неуспешни и много, които едвам се справят. Така е и в живота. Разбира се, нашата субсидия е много по-ниска от тази на наши съседни държави. Разбира се, ситуацията беше изключително удачна сега в последните месеци да се използва от политическа гледна точка и да се каже "вижте, като погранична държава на конфликта, ние сме подложени на тежък натиск, земеделският сектор е тежко потърпевш, крайно време е да вземем мерки и да изравним субсидията си с една Гърция". Изключително подходяща беше ситуацията, но нищо не се направи в тази посока. А сега зорлем се отстъпва пред исканията на сектора, за да може секторът, забележете, да оцелява и да продължи да съществува с най-ниските нива на субсидиране в целия ЕС", заключи Георги Харизанов.
Целия разговор гледайте във видеото:
