САМО В ПИК TV: Горещи данни от "Сова Харис": Борисов по-харесван от Румен Радев - изравни ген. Мутафчийски по рейтинг с 38% одобрение! МВР първи по доверие сред институциите. Корнелия удари дъното с 8,8% (ТАБЛИЦИ/ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Премиерът Бойко Борисов остава с най-висок рейтинг в държавата сред лицата в политиката и продължава да води по доверие пред Румен Радев, който като президент по традиция събираше одобрение.
От началото на кризата с коронавируса обаче решителните действия на Борисов показаха, че той е човекът, който държи уверено кормилото в държавата и това му донесе високото доверие на обществото. В момента той събира 38% от одобрението, докато Радев има едва 35%. Това е най-ниското равнище за държавен глава.
Борисов изравни по одобрение и шефът на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски, който има 38,2% доверие.
Данните са от най-новото проучване на "Сова Харис" по поръчка на ИА ПИК в периода 29 май – 3 юни 2020 г. сред 1000 респондента.
"Отношението към действията на лицата, проявяващи публична ангажираност, също е в зависимост от развитието на ситуацията. С навлизането в сегашната фаза на кризата турбуленциите са значителни. Проследяваме основно одобрението, тъй като този показател има потенциал да се превръща в електорална подкрепа. Виждаме, че ролята на председателя на Националния Оперативен щаб ген. Мутафчийски е претърпял значителна метаморфоза от спасител към ограничител.
Това практически води до спад в доверието и в резултат до разделяне на първото място с премиера (по 38%).
Лидерът на социалистите Корнелия Нинова е стигнала ниско ниво от 8,8%", коментира социологът Васил Тончев.
Според анализа му обществото е разделено в мнението си за действията на президента. Сравнението с ролята на премиера показва висок ръст на доверите - 36% спрямо 32% в полза на министър-председателя.
"Регистрираме значителни промени в отношението към институциите и личностите, заемащи отговорни позиции в кризисната ситуация. Стойностите на одобрение вече съответстват в по-голяма степен на традиционната политическа картина, отколкото на тази в началото на епидемичната обстановка.
Въпреки че като цяло критичното отношение към институциите се е повишило в последния месец, МВР продължава да привлича най-високи обществени очаквания с 31% одобрение", отчита Тончев.
Президентството бележи обаче спад и вместо обичайните над 50% подкрепа, вече е слязло до 31%.
"В началото на кризата, когато се изграждаше противоепидемичният отговор, одобрението към ГЕРБ беше достигнало изключително високо ниво. Управляващата партия продължава да разполага с комфортна преднина от 22% доверие спрямо 11% за основния й опонент БСП.
Преди месец в окото на бурята, когато обществото очакваше единни усилия за справяне със ситуацията, ръководството на социалистите не разчете това или поне така изглеждаше от публичните им изяви.
Както е широко известно, другото име на кризата е възможност. Така че пътят за налагане на визия и за демонстриране на възможност за провеждане на реформи се отваря за всички повече от всякога. Различим дял доверие в национален мащаб получават останалите парламентарни партии, като ДПС, Демократична България, Обединени патриоти, ВОЛЯ и Атака", отчете Тончев.
"Според общественото мнение, лицата, проявили най-голяма щедрост като дарители в борбата срещу Covid-19, са двама представители на едрия бизнес: Делян Пеевски и Кирил Домусчиев, които показаха съпричастност и направиха значителни дарения. Като особено значими се открояват жестовете на депутата от ДПС.
Знаем, че у нас успелите в бизнеса по принцип не се ползват с обществена симпатия. В случая виждаме нова реакция както от страна на бизнесмените с проява на щедрост и солидарност, така откликване на много хора с положително отношение към конкретния жест. Разбира се, дарения направиха още много българи, като особено трогателни бяха хората, които отделяха от оскъдните си средства за общата кауза. Досега не бяхме ставали свиделите на подобни прояви на социална отговорност в прехода към демократично общество", анализира шефът на "Сова Харис".
"Covid-19 се превърна в своеобразен стрес-тест за съвременния начин на живот. Това се отнася както за обществото като цяло, така и за управляващите. Изненадата беше толкова голяма, че всички се оказахме неподготвени. Слабости в организацията на обществото изпъкнаха дори на фундаментално ниво. Методът проба–грешка засега е безалтернативен в световен мащаб. България пое първия удар сравнително успешно. Оказахме се по-организирани и в по-добра кондиция от редица европейски страни, разполагащи с по-големи ресурси. Разбира се, най-съществената част от битката за спасяване на икономиката тепърва предстои", смята социологът.
Според нето навлизаме в ситуация, в която за общественото мнение тайфунът Covid-19 се превръща в обикновена буря с тенденция да утихне до неблагоприятни атмосферни условия. Данните от проведеното национално социологическо проучване показват рязка промяна в отношението към епидемията.
"Явно три месеца бяха достатъчни, за да осъзнаем и обмислим връхлетялата ни беда, да преодолеем първоначалния шок, да разберем, че с този проблем ще живеем дълго оттук нататък и че ще се наложи по някакъв начин да го съвместим с нормалния си начин на живот. В обществото се натрупа умора от карантината. Засегнаха се дълбочинни нагласи в отделния човек, което дава отражение върху поведението, тонуса, инициативността и житейските планове. Всичко това оказва влияние върху мнението на хората, че започналото облегчение на мерките е навременно (70%). Групата на тези, при които опасенията са по-силно изразени и считат, че трябва да се изчака още време, е едва 15%. Оптимистичният сценарий, че обстановката в България ще се нормализира до края на месец юни, се споделя от 24% от респондентите. Други 18% смятат, че това ще се случи до края на септември.
Мнението, че излизането от кризата, свързана с коронавируса, ще продължи и след септември, се споделя от 32%.
За да изясним мотивите, изграждащи отношението на хората, е важно да анализираме обстоятелствата, които засягат личната среда на отделния човек. Вирусът се е появил в непосредственото обкръжение на 6% от хората у нас, било то член на семейството, приятел, роднина, съсед, колега или по-далечен познат. Установяваме, че дори в разгара на епидемията 94% от хората не са имали непосредствен допир с опасността. Същевременно обаче 52% имат опасения, че лично те или член на тяхното семейство може да се зарази. Притеснения, че ще бъдат подложени на риск от заразяване поради това, че се налага да ходят на работа, имат 29%. Като цяло, 55% се опасяват, че ако се разболеят от Covid-19, вероятно няма да имат достъп до качествено медицинско обслужване. Установяваме противоречие в общественото мнение: от една страна, липсва непосредствена опасност, тъй като не е наличен пряк контакт със заразата за голямо мнозинство от хората.
От друга, епидемията се възприема като значителен проблем. Тази ситуация може се обясни и с факта, че някъде от края на Втората Световна война човечеството (или поне по-развитата част от него) живее с нагласата, че безпричинна смърт няма и че медицината може да обясни всичко и при всеки конкретен случай могат да се вземат здравоопазващи мерки. Епидемията от Covid-19 опровергава това становище, което предизвиква тази грандиозна страхова реакция. Дори предприетите мерки да се смятат от някои страни за прекалени, те очевидно са полезни. Кризата ни завари неподготвени като общество, а опасността да ни споходят и по-опасни подобни бедствия в бъдеще, е голяма", смята още социологът според получените данни.
Противоепидемичните мерки, наложени от българското правителство, се спазват стриктно от 62%, а други 34% също се съобразяват с тях, сочи още проучването.
Това показва, че у нас се изгради защитна реакция в голямото болшинство от хората. По отношение на опазването на здравето на населението вследствие на предприетите мерки вече имаме адекватен отговор както от обществеността, така и от институциите. Оценката за начина, по който Изпълнителната власт у нас се справя с медицинската част от проблема, е положителна. 59% от респондентите одобряват противоепидемичните мерки на правителството. Делът на неодобряващите е наполовина – 30%. Взетите мерки по отношение на здравето изглеждат изяснени, остава да се следват.
"Вниманието на обществото вече се фокусира върху следващия етап – икономическите последствия. В това направление в момента яснотата се губи. Икономическите мерки, анонсирани и предприети до този момент от правителството, се одобряват от 19%, а 61% изразяват неодобрение.
Опасения, че доходите ще намалеят поради закриване на работното място или намаляване на работното време, имат 45%, а че спестяванията им ще се стопят – 57%. Че вече са изгубили работата си заявяват 9%, а още 16% смятат, че е голяма вероятността това да се случи в бъдеще", анализира още социологът.
Данните са от експресно проучване, проведено от СОВА ХАРИС по поръчка на ИА «ПИК» в периода 29 май – 3 юни 2020 г. сред 1000 респондента. Изследването е реализирано на база на случайна извадка от телефонни номера по метода на стандартизирано телефонно интервю сред пълнолетното население на страната, с квота по пол и възраст.
Гледайте на живо по ПИК TV!
