САМО В ПИК! Акад. Георги Марков с емоционална изповед за кончината на проф. Божидар Димитров
Последвайте ни в Google News Showcase
Вчера от този свят си отиде изтъкнатият историк и общественик проф. Божидар Димитров. Стотици негови приятели и познати научиха с прискърбие вестта за кончината му. Сред тях е и академик Георги Марков. Познанството на двамата учени датира от средата на 70-те години, а академик Георги Марков не крие, че проф. Димитров е най-известният български историк.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Интервю на Асен РАШКОВ
- Акад. Марков, с какво ще запомните проф. Божидар Димитров?
- За жалост, загубихме един голям български историк и голям българин, който винаги е отстоявал своята собствена позиция, за разлика от някои други колеги. Божо Димитров по някога може би е бил краен в изразните средства, но е държал на позицията си в интерес на историческата истина и не е правил компромиси.
Той има и една друга голяма дарба, която колегите нямат. Той умееше да прави достъпна историята до читателите, до зрителите, до слушателите. Дори умееше да я прави забавна и бих казал, че той беше най-известният български историк, защото имаме и големи учени, но те работят, те изследват, те задълбават в съответната епоха и всъщност в един по-тесен кръг се ползват техните научни трудове. Докато Божо Димитров беше най-известният историк и имаше своето верую в името на България.
За жалост, в епохата на глобализацията все повече стават историците, които се съобразяват с изграждането т.нар. европейска идентичност, докато той отстояваше първо националната идентичност - първо сме българи, после европейци. С това той се отличаваше от други колеги.
- От колко години познавате проф. Димитров? Помните ли първата среща с него?
- Познавам го от средата на 70-те години, защото той е от пионерите на подводната археология. Знаете, че той е моряк, служил е във военноморския флот.
- Той е бил леководолаз и именно така започва да се интересува по-задълбочено от историята...
- Да, беше водолаз. Имаше една група за подводна археология, която беше създадена, някъде средата на 70-те години. Оттогава го познавам, от родния му град Созопол. Иначе коренът му е бежански - от Източна Тракия, като на повечето жители на Созопол. Те са прогонени от Източна Тракия по време на Втората балканска война.
След това сме се срещали на конференции, в компании - защото той беше човек, който беше учен, но беше и бохем. Веселяк с чувство за хумор и в неговата компания е приятно и забавно.
И, разбира се, неговите остри изражения понякога предизвикваха конфликт с други колеги. Но така беше при него приятелството - "да"-то е "да", "не"-то е "не"! За съжаление, все по-рядко се среща такова приятелство. Хората са вежливи, възпитани, ти им се обаждаш за услуга, а те ти отговарят: "Да, бих могъл, ще видя, обади ми се по-нататък. Докато при него всичко беше ясно, с кратки отговори.
- Проф. Димитров до последно участваше активно в обществения живот на страната?
- Да, За съжаление, го загубихме. Той, въпреки че не беше добре със здравето, до последно имаше енергия - и в телевизията, и в обществения живот. Знаете основа наскоро едно движение "Кан Кубрат", въпреки че не беше добре със здравето. Но това беше в неговата природа - неуморим. Бог да го прости и светла му памет.
- Има ли нужда България от повече такива хора - с твърда и категорична позиция, която отстояват до последно?
- Да, имаме нужда. Защото в края на 90-те години, когато Божидар Димитров отстояваше да се съхрани оригиналът на Паисиевата история в Националния исторически музей, тогава политиците и президентът Стоянов не се съгласиха с него и казаха, че трябва да върнем Историята, защото очакваме от Гърция рамо за НАТО, рамо и за ЕС. Той обаче отстоя и направи едно поклонение - хиляди хора се поклониха за сбогом на Паисиевата история. Тогава той каза, че това за гърците е един антигръцки памфлет, а за нас е светиня. И беше уволнен от тогавашния министър на културата. След това ние го върнахме, аз бях в комисията към Министерство на културата, като директор на НИМ. Той направи много за този музей, включително и за преместването му в резиденция "Бояна". Той не беше само историк, той беше и мениджър, както казват днес. Това е един голям музей с клонове, с разкопки. Той имаше и тази дарба, беше и историк, и популяризатор на историята и мениджър.
Нека по-младите колеги да разберат, че парите са робство. Аз ги разбирам, че с 500 лева не се живее, но не ги оправдавам. Не бива да изпадат в зависимост от чужди фондации, тъй като народът е казал: "Който плаща, той поръчва музиката". Дори и днес, в условията на демократична България, е много силна автоцензурата. Има една теза, наречена политическа коректност. При Божо тази политическа коректност нямаше влияние.
