САМО В ПИК! Академик Богдан Петрунов: Ще живеем с коронавируса и затова трябва да се научим как децата да не стават убийци на бабите си
Последвайте ни в Google News Showcase
Академик д-р Богдан Петрунов е един от водещите специалисти в областта на имунологията и алергологията в България, с широка международна известност. Специално за ПИК той анализира актуалната ситуация с развитието на заразата COVID-19. Дали сме достигнали пик или плато, как влияе на ситуацията разхлабването на мерките, ще се превърнат ли децата, пуснати на училище, в убийци на бабите си, коментира авторитетът. Как да се използват хидроксихлориновите препарати, защо съпътстващо на заразата се появява коагулация на белтъците и тромбоза, която взривява мозъка и сърцето разкива още академик Петрунов.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
- Академик Петрунов, стигнахме ли вече пик, плато, къде се намираме в България по отношение на пандемията с коронавируса?
- Мисля, че още е трудно да се каже, че сме на платото, защото имаше малък пик, после движение надолу, после пак нагоре. Процесът протича вълнообразно и затова е трудно да се каже, че сме на върха и започва платото. За мен има още време. Не можем да го предскажем. Ще бъде несериозно.
- Добра идея ли е тогава разхлабването на мерките и доколко?
- Разбирате пред какъв грамаден проблем е изправено и правителството, и Министерството на здравеопазването - дали да се запази абсолютно здравето, или да рухне икономиката. Явно трябва да се намери някакъв баланс между двете. И това за момента го приемам като разумно - да се отворят поне градинките, за да могат децата да се разхождат с майките си. Така ще има и малко отпускане на напрежението. Но много се страхувам от поведението ни. Понякога то е безотговорно неадекватно. Хората навън си ходят спокойно без маски, събират се пак, говорят си, все едно че нищо не е станало. Безпокоя се, че след това отпускане на мерките, ще тръгне ново повишение на заразените - особено както се пранира учениците да влязат в час. Проблемът може да стане много сериозен.
- В контекста на това, което казвате, заместник-председателят на Народното събрание и лидер на НФСБ Валери Симеонов изрази позиция, че ако ги пуснат децата на училище, те ще отидат при бабите си и ще се превърнат в техни убийци. Прав ли е, или това е експресивна хипербола?
- Не е хипербола. Мисля, че много коректно го е казал. Съвсем нормално е ефектът да е такъв. Децата няма начин да ги задържим на едно място. Ще се разпространи инфекцията. Те ще я занесат в домовете си - при майките и бащите си, естествено, при бабите и дядовците си. Затова ми се струва, че е добре още малко да остане по-стегнат режимът. Това, с градинките и парковете, е добре. За София конкретно - да се освободи и Витоша, също ще е добре, за да могат хората да излязат на въздух и да се разходят на слънце. Това и психологически ще има ефект, но мерките трябва да се отпускат много бавно и много внимателно, защото иначе рискуваме нов сериозен пик на епидемията, която вече ще стане трудно контролируема.
- Стигаме до тезата, че трябва да свикнем да живеем с коронавируса - как да си го преведем това?
- Непрекъснато го повтарям. Наистина трябва да свикнем да живеем в по-стегнат режим на контрол и здравни мерки. И това не е само миенето на ръцете, носенето на маски, а и хигиенизиране в домовете ни, използването на дезинфектанти. Трябва да се научим да избягваме излишно контактуване. Особено пък социално, което, разбира се, е много неприятно, но за съжаление, трябва тази ситуация да се преодолее. Трудно е, защото никой не знае какъв ще бъде периодът - септември, октомври, ноември, когато ще дойде и "нормалният" грип. Тогава проблемът наистина ще бъде много сериозен. Мисля, че засега политиката на Министерството на здравеопазването, реализирана чрез Националния оперативен щаб, е правилна - задържане на мерките, отпускане, но много бавно и постепенно и то само там, където ще има сигурни данни, че ще бъде спокойно. Иначе рискуваме епидемията наново да избухне.
- Докъде стигна науката в анализа "за" и "против" препаратите от типа на хидроксихлорина като средство за лечение?
- Що се отнася до хлорокина и хидроксихлорокина, има данни, че те намаляват вирусното натоварване. Намалява репликацията на вируса в организма. Подобрява се състоянието на болните. В това няма съмнение. Има такива данни, въпреки клиничните проучвания да са все още незначителни по обем. Същевременно тези субдтанции имат много ясно изразено кардио-токсично действие - увреждане на сърцето, увреждане на черния дроб, на бъбреците - също. Така че е много трудно и лекарите клиницисти трябва да проявят своето изкуство, да намерят баланса между положителния ефект, когато е необходимо да се даде хидроксихлорокин, или избягването му и контролиране на страничните ефекти. За момента в никакъв случай не може да се каже, че това е лекарство, че е нещо, което ще ни избави от коронавируса. Това е една възможност, която се използва много сега, в момонта, но пак казвам - с много сериозни странични реакции.
- Китай обяви, че започва клинични изпитания на четвърта своя ваксина срещу COVID-19. Има ли вече някаква надежда за медикаментозно справяне с проблема?
- Що се отнася до ваксините, е рано да се говори. Мисля, че не по-рано от година и половина ще е нужно, за да има истинска ваксина. Безброй, над 100 ваксини сега се изпитват в целия свят. В Китай още 2004 година, когато бях там за първи път по време на коронавирусната епидемия от SARS инфекцията, видях, че бяха подготвили една ваксина, даже две, които се оказаха неефективни. Така че никак не е просто приготвянето на една ваксина. Да се говори, че едва ли не утре ще имаме ваксина и ще почнем да лекуваме, това е несериозно. В Америка две такива ваксини тръгнаха и ги спряха, защото се оказа, че са неефективни. За мен това е нещо, което трябва да стане, но ще стане нескоро.
- Споменахте Америка, в техни издания се появиха публикации за странични ефекти от коронавируса - коагулация на белтъка, съсирване на кръвта, тромби, които взривяват мозъка, белия дроб и сърцето. Обективни ли са тези наблюдения?
- Действително е така. Това е ново нещо, което наскоро се откри по отношение действието на коронавируса. Той уврежда кръвоносните съдове и причинява тромбоза. Т.е. запушване на кръвоносните съдове. Това обаче са още единични случаи. Няма сериозни клинични проучвания в тази насока, но безспорно това е факт, отбелязван от клиницистите и той задължително трябва да се има предвид - че наред с тежката бронхопневмония, която изкарват хората, е възможна такава тежко-възпалителна реакция на кръвоносните съдове със запушването им.
- При деца, прекарали COVID-19 във Великобритания, се твърди за развитие на нов тип патологична клиника, имате ли такива потвърждения?
- Не съм информиран, не мога да ви кажа. Не съм чел и нямам представа какво се има пердвид. Не виждам основание за поява на нов тип заболявания. Въпросът е друг - че имунитетът, който създава коронавирусът, още не е траен. Той не е стабилен, както е при другите вирусни инфекции. Тепърва ще се изучават свойствата на този имунитет - продължителността му, колко е напрегнат, доколко можем да разчитаме на него. По отношение на имунитета още са необходими много данни, за да сме сигурни, че преболедувалият индивид няма да се разболее втори път. Вече има много данни за повторно заболяване на много хора. Въпросът е дали ти имат слаб имунитет, или лечението не е било достатъчно ефективно. Рано е да се каже още. Много неща трябва да се изяснят.
- Справяме ли се в България?
- В началото сме на пътя. Затова казвам, че трябва да свикнем да живеем с тази инфекция и да я изучаваме, за да я познаваме по-добре. Нищо повече - това е засега. Определено в България се справяме. Мисля, че Министерството на здравеопазването показва много добра организираност и Националният оперативен щаб се справят много добре. Това е единственият път - ограничаване, масово изследване, за да се видят заразените, за да бъдат изолирани. Тази система работи в целия свят. Самите данни у нас показват, че резултатите са добри, че организацията на работата е правилна. Ние сме на най-добро място по брой на заразени и смъртни случаи.
