Актуални данни от социологическа агенция "Скала"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Резултатът от изборите продължава да е неясен.
Ще гласувате ли на изборите на 12 май?
Март април
Да 48,5% 46,5%
Колебая се 27,3% 35%
Не 24,2% 18,5%
Тези данни показват, че предизборната кампания не само не помага на хората да се ориентират как да постъпят на 12 май, но засилва несигурността и объркването сред избирателите. Обичайната динамика в една предизборна кампания се изразява в увеличаването на броя на хората, които вземат политическо решение относно своя избор. Това означава броят на колебаещите се да намалява, а броят на решилите да гласуват или да не гласуват да расте. В сегашната кампания наблюдаваме точно обратната тенденция – увеличава се броят на колебаещите се, а намаляват решилите дали и как да гласуват. Не помня друг подобен случай.
Това увеличава и моментът на несигурност в социологическите прогнози. На първо място, защото избирателната активност може да се прогнозира надеждно едва когато броят на колебаещите се „свие” достатъчно – до 10-15%. А в момента те са над една трета от всички избиратели.
Част от колебаещите се все пак декларират политически предпочитания, които се поддават на анализ. Но самите те заявяват, че решението, което могат да съобщят по време на изследването, все още не е окончателното им решение как да гласуват на 12 май.
Относителният дял на хората, които изобщо не знаят към момента на изледването как ще гласуват на 12 май, е около 16% - към 1 милион избиратели.
Паралелно с това, публичното пространство се залива от нови и нови скандали. В този анализ няма как да бъде отразено въздействието на последните от тях – обвиненияна на бившия земеделски министър Найденов, изнесеният в публичното пространство криминален запис на разговор между Борисов, Найденов и Кокинов, и обвиненията на Прокуратурата спрямо председателя на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов.
За коя партия или коалиция ще гласувате на изборите на 12 май:
март април
ГЕРБ 25,3% 25,6%
БСП 20,2% 22,3%
ДПС 14,0% 12,3%
Атака 9,9% 9,0%
Движение България на гражданите 6,0% 7,2%
ДСБ, БДФ 4,1%
НФСБ 3,3%
РЗС 2,6%
СДС 2,1%
ВМРО-БНД 2,0%
Нова алтернатива 1,8%
Горда България 1,1%
Център – свобода и достойнство 1,0%
ЛИДЕР 1,0%
Друга партия или коалиция 24,6% 4,8%
ОБЩО 100,0% 100,0%
Брой избиратели: 2,9 млн 3,4 млн
На пръв поглед в предпочитанията на хората няма особена динамика. Но, предвид огромния брой колебаещи се, резки промени са възможни до последния момент.
Най-съществената промяна е в това, че се оформя група малки партии, които в хода на кампанията набират подкрепа и е напълно възможно това да продължи до изборите. Ако тази тенденция наистина продължи до изборите, партиите, прескочили 4-процентовата бариера може да нарастнат още. Практически шансове имат, освен ДСБ-ДФ, които по наши данни вече прескачат тази бариера, още НФСБ, РЗС, СДС, ВМРО-БНД и Нова алтернатива. Мисля, че поне една от тях ще успее, но коя – зависи от края на кампанията, не само от моментните им позиции.
ДБГ стои по-добре, отколкото през март, и със сигурност влиза в Парламента. Значи – поне 5-партиен парламент, а по-вероятно е да е 6-7 партиен.
Към момента победителят в изборите не е сигурен. Шансовете на ГЕРБ изглеждат по-добри от тези на БСП, но публичните скандали от последно време неизменно рефлектират върху имиджа на управляващите. Подкрепата на БСП едва ли ще нарастне много, така че въпросът по-скоро е доколко ще се разколебае подкрепата за ГЕРБ в резултат на последните скандали. От друга страна, ГЕРБ има значително по-широка електорална периферия, така че теоретически е възможно и нарастване на дистанцията между двете партии.
Напомням, че тези данни не са процент от всички избиратели, а само от тези, които са заявили намерение да гласуват и са посочили партия. Освен това, са претеглени по признака – вот на парламентарните избори през 2009 година, което позволява и сравнение между получените тогава резултати и сегашната картина.
За да се ориентираме какъв би бил политическият резултат от предстоящите избори, нека видим как при тези резултати би бил рекрутиран петпартиен, шестпартиен и седемпартиен парламент.
В първия вариант включваме петте партии и коалиции, които изглеждат сигурни – ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС, Атака и Движение България на гражданите.
Във втория вариант към тях прибавяме ДСБ, чийто резултат е граничен.
В третия вариант прибавяме и една от партиите и коалициите, за които има шанс да прескочат 4-процентовата бариера. Те са НФСБ, РЗС, СДС, ВМРО-БНД и Нова алтернатива. Не посочвам име на партия, но подразбирам една от тези 5. Би било твърде голяма изненада, ако друг участник в изборите прескочи 4-процентовата бариера, макар че в тази нестабилна обстановка нищо не е стопроцентово изключено.
Разпределение на мандатите при 5-партиен парламент:
ГЕРБ 80 мандата
БСП 70 мандата
ДПС 39 мандата
Атака 28 мандата
ДБГ 23 мандата
Разпределение на мандатите при 6-партиен парламент:
ГЕРБ 76 мандата
БСП 66 мандата
ДПС 37 мандата
Атака 27 мандата
ДБГ 21 мандата
ДСБ-БДФ 13 мандата
Разпределение на мандатите при 7-партиен парламент:
ГЕРБ 73 мандата
БСП 63 мандата
ДПС 35 мандата
Атака 26 мандата
ДБГ 20 мандата
ДСБ-БДФ 12 мандата
Друга партия или коалиция 11 мандата
(Предполагам, че ако това се случи, ще е една от следните пет: НФСБ, РЗС, СДС, ВМРО-БНД или Нова алтернатива)
Във всички случаи не се вижда вариант дори за двупартийно мнозинство, освен ГЕРБ-БСП, което от политическа гледна точка изглежда невъзможно. Но нека не забравяме, че сходна изглеждаше ситуацията и в навечерието на изборите през 2009 година, а в края на кампанията ГЕРБ привлече мощен наказателен вот срещу тогавашното правителство и спечели убедително изборите.
Засега не се виждат основания да се очаква подобен сценарий, но той не бива да се изключва изцяло.
Методически бележки:
Автор на изследването, от което са цитирани данни, е „Агенция Скала”, по договор за провеждането му с Агенция „ПИК”. Информацията е събрана в периода 20-28 април 2013 година. Извадка: квотна, контролирана по признаците пол, възраст, образование, регион и минал вот на парламентарни избори. Обем: 1000. За провеждането на теренната работа са наемани подизпълнители.
