САМО В ПИК! Бившият говорител на ЦИК Александър Андреев пред Соня Колтуклиева: Зам.-министърът с флашките Стойнов трябваше да бъде отстранен. Поставиха на кантар доверието в изборите
Последвайте ни в Google News Showcase
Отиващата си 2023 г. "отчете" поредни избори - на 2 април за 49-то Народно събрание и на 29 октомври - за местна власт. Съмнения за честност обаче бележат и двата вота, а персоналната отговорност за фала с машините така и не бе понесена.
По тази и други актуални теми с бившия говорител на ЦИК Александър Андреев разговаря специално за ПИК Соня Колтуклиева.
- Г-н Андреев, огромен скандал беляза местните избори през тази година. Простъпката на заместник-министъра на електронното управление Михаил Стойнов и последвалата забрана за гласуване с машини на първия тур. Това накърни доверието в машинния вот. Възможно ли е, според Вас, да се върне доверието в честността на гласуването с машини?
- За да може да бъде върнато доверието към гласуването с машини, и то не в този си вид, а като механизъм, който използва електронна технология, позволяваща по-бързото и по-лесното отчитане на резултатите, е необходимо да приключи с резултат проверката на всички действия, които са били извършени преди местния вот от страна на заместник-министъра на електронното управление, както и съответно – действията, които бяха извършени от Централната избирателна комисия с оглед защита на интересите на избирателите от едно манипулиране или промяна на техния глас. Доколкото разбирам, в момента тече прокурорско разследване имало ли е злоумишлени действия или извършено ли е престъпление от страна, както на длъжностни лица, така и по отношение на възможността да бъдат подправени резултатите.
Вече тази прокурорска проверка би трябвало да ни даде ясен знак имало ли е намеса или не. А от тук нататък, публикуването на резултатите и на това, от проверката би могло да помогне за връщането на доверието към машинния вот. В противен случай винаги ще има едно съмнение в обществото, че дори и тази технология, която беше въведена с оглед правилното отчитане на резултатите от изборите, би могло да бъде по манипулирана или да бъде повлияно да бъдат истински отчетени резултатите.
- Не следваше ли все пак заместник-министър Михаил Стойнов да бъде отстранен от работа, докато тече проверката? Нищо не се случва в това министерство, сякаш не е имало такъв скандал.
- Това аз лично считам, че трябваше да бъде от първите действия на министър Йоловски - трябваше да го отстрани, а не публично да защити действията на заместник-министъра на електронното управление – Стойнов следваше да бъде отстранен до момента, до който не бъдат установени фактите и дали наистина е имало заснемане на хеш кодовете, дали е било злоупотребено с тях, с тяхното използване или подправяне и предоставяне на други различни, които пък наистина да са оказали влияние върху избора с машините.
Още повече, ние знаем, че при гласуването при балотажа бяха използвани вече машини и самия факт, че нямаше яснота имало ли е намеса или не, независимо от решението на Върховния административен съд, това все пак остави някаква празнота в общественото пространство и съответно недоверие от страна на избирателите.
- Избирателният кодекс е непрекъснато прекрояван, но пак остават пробойни. Мислите ли, че трябва да се направят промени преди изборите за Европейския парламент?
- При всички случаи аз считам, че Изборният кодекс трябва да бъде отворен и всички онези проблеми, които ние срещнахме при гласуването в местните избори, да бъдат поставени на масата и да може законодателят да вземе предвид, както препоръките, които са направени от страна на експерти, така и от страна на централната избирателна комисия и законодателството, т.е. Изборният кодекс да бъде променен, да бъде подобрен и да бъдат взети предвид добрите практики, за които и Венецианската комисия, и ОСС при наблюденията си винаги са поставяли като основен въпрос, който трябва да бъде взет предвид. Това става въпрос, както за отчитането на резултатите и протоколите, така и за контролът върху решенията на изборната администрация, създаването на постоянно действаща професионална изборна администрация, избирателните списъци…
Много други въпроси, които така или иначе се поставят винаги и те до момента не намират окончателното си решение, може би поради липсата на политическа воля от друга страна поради факта, че в последния момент винаги се отваря Изборният кодекс и се търси решаването на онези въпроси, коти биха могли да доведат до по-добър резултат на някоя политическа сила в определения момент. Аз лично считам, че отварянето на Изборният кодекс трябва да бъде много преди изборите за членове на Европейския парламент.
Ние очакваме, че те ще бъдат през май месец, кая на май месец, а това трябва да стане поне март месец да имаме обсъждане на промените в Изборния кодекс и тяхното приемане, така че да има достатъчно време те да бъдат подложени и все пак и на обществено обсъждане и да бъдат предоставени на Венецианската комисия, за да може тя да каже своето мнение във връзка с тези промени и съответно изборната администрация да бъде подготвена за предстоящите избори, а не в последния момент да се решат промени, които да влияят на организацията на изборите в България.
- Само да вметна, че на 7 ноември бях в Европейския парламент в Брюксел и там стана въпрос, че изборите ще бъдат между 6 и 9 юни за държавите членки, тъй като 9 юни е неделя, аз допускам, че Европейският вот у нас ще бъде на 9 юни.
- Да. Твърде вероятно е тогава да бъде на 9 юни, тъй като при нас изборите се провеждат в неделя и в тази връзка това е пък и последната възможна дата, щом Европейският съюз е определил този промеждутък за провеждането на изборите за членове на Европейския парламент. Това не променя съществено необходимостта по-рано да бъдат обсъдени промените и да бъдат взети предвид всички възможни препоръки от страна на българският законодател, защото в противен случай ние имаме все още препоръки, които не са изпълнени от страна на българската държава във връзка с предходни избори и то много назад и ако се погледне в докладите, голяма част от тези препоръки са останали ей така в пространството без въобще да бъдат съобразени от българската държава при приемането на законодателство в областта на изборите.
- Следва ли, господин Андреев, да има преструктуриране и реформиране на ЦИК?
- Вижте това е един много щекотлив въпрос до толкова, до колкото би следвало Централната избирателна комисия и изборната администрация надолу, както районните и общинските избирателни комисии и така нататък, да бъдат професионални администрации, които да не се влияят политическите нагласи и от политическите поръчения при тяхното назначаване и може би в последствие при тяхната работа. Тъй като видяхме в последните избори, че имаше такова влияние и съответно това в определена степен позволи да бъдат приети решения от страна на централната избирателна комисия, които бяха отменени от Върховния административен съд и които бяха незаконосъобразни, включително и за отмяната на машинното гласуване. В тази връзка разбира се трябва може би да бъде помислено доста по-сериозно по отношение на формирането на Централната избирателна комисия още повече, че тази, която е в момента, без разбира се да засягам работата на бивши колеги, но показа доста сериозни недостатъци от страна на организацията на изборите и пропускане на съществени срокове, приемането на незаконосъобразни решения, т.е. въпроси които поставиха под съмнение и поставиха на кантар доверието въобще към изборите от страна на българското общество и на политическите сили, които представляват българското общество.
- Г-н Андреев, какво мислите за това, че в събота в деня за размисъл България не са позволени социологически проучвания и медиите не могат директно да съобщават резултатите от екзитполовете, та се налагат игри с манджи, коли и всякакви други измишльотини?
- Аз лично считам, че забраната за публикуване на резултати от социологическите… от екзитполовете в деня на изборите и социологически проучвания в деня преди изборите е въпрос, които трябва изцяло да бъде преразгледан и отменена тази забрана. Защото тя вече е остаряла. Използват се, виждаме, все повече навлизат и в предизборната кампания, и в огласяването на резултатите нови форми, които заобикалят Закона, т.е. тази забрана остава една мъртва разпоредба в Изборния кодекс. Включително дори налагането на всички тези санкции не водят до основния въпрос, а именно да възпират публикуването на резултатите. Виждаме, че дори и да има санкции те се заплащат или се обжалват решенията и актовете за имуществената санкция и съответно продължава публикуването на резултатите.
Ето защо считам, че би следвало да отпадне. Така или иначе това по никакъв начин не може да повлияе в такава голяма степен върху избирателите, че доведе до някаква съществена промяна на изборния резултат в края на изборния ден. Знаем, че това е един от основните, да кажем доводи, че по някакъв начин, имайки предвид как върви гласуването и за коя политическа сила има по-голям процент подадени гласове, това може да мобилизира в някаква степен избирателите на друга политическа сила. Виждаме, че това не е така, защото де факто в момента това може да се отнася само до привържениците и членовете, които са до политическата сила, но не може да повлияе на всички останали, които в последния момент правят своя избор да гласуват за една или друга политическа сила. За тези твърди ядра това не важи, за това считам, че тази забрана трябва да отпадне, включително бих добавил тук, че не само това е единствената промяна. Трябва да бъде разширена възможността за социологически проучвания, отварянето на методиките на социологическите агенции, които се използват, тъй като знаем, че те в момента са в затворени пликове.
Промяна и в предизборната кампания и правилата за предизборната кампания. Виждаме, че напоследък освен медиите се ползват много повече социалните мрежи, в които включително се публикуват и материали в подкрепа или не на определен кандидат или пък въобще оплюването на определени кандидати в изборите, което влияе и върху нагласите на избирателите.
