САМО В ПИК! Бившият министър Даниела Везиева с ТОП АНАЛИЗ - ще овладее ли правителството свръхдефицита и какви трябва да са следващите стъпки
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият министър на икономиката Даниела Везиева коментира в интервю за агенция ПИК какви трябва да са следващите стъпки на правителството по отношение на овладяването на свръхдефицита в бюджета и на високите цени в магазините.
Интервю на Соня КОЛТУКЛИЕВА
СК: Г-жо Везиева, настана ожесточен спор за бюджетния дефицит между Гълъб Донев и Теменужка Петкова. Премиерът Радев съобщи за неразплатени 2,2 милиарда лева. Какво е Вашето мнение на бивш икономически министър и на експерт за този спор?
ДВ: Да, наблюдаваме по медиите реакциите след обявяване на състоянието на публичните финанси. Аз не мисля, че има изненадани от това, което обяви правителството. През последните 5 години много експерти говорихме, че няма как да растат автоматично доходите без насреща да има същата производителност на труда; че страната ни е с огромен демографски проблем и трябват целенасочени политики и мерки; че неспазването на финансовата и фискална дисциплина и липсата на балансиран бюджет ще доведат до тежки последици. И в момента става точно това, ЕК ни „смъмри” публично. Така че сега наблюдаваме политически спор, политическо говорене, но истината е, че на това правителство се падна задачата да взима тежки решения и да приема непопулярни мерки, за да овладее наследената ситуация. Ако искаме да спрем дълговата спирала, в която сме, ако искаме да се подобри качеството на живота, да има икономически растеж, да имаме конкурентоспособна бизнес среда, ще трябва да се орежат разходи, за да влезем в задължителните норми за европейските държави. Трябва да има промяна на поведението след „смъмрянето“, ще трябва да предложим мерки за свиване на дефицита, но в никакъв случай не трябва безропотно и безкритично да приемаме всяко нещо, което ни се заявява от нашите европейски партньори.
Най-лесно е да се вдигнат данъците, на първо четене на предложенията, но това по скоро ще ни доведе до ситуацията, която наблюдаваме в Западна Европа – липса на растеж, липса на буфери и динамика на икономиката и свръхзадлъжнялост. Надявам се никой да не иска да намалее още повече ръста на икономиката и да влезем в същото икономическо състояние, както големите държави: Франция, Италия и Германия. Нашата икономика към момента е с висок ръст на растеж и трябва да работим за това да повишим резултатите си.
Промяната на данъците ще доведе до тежки последици, каквито наблюдаваме в страните от Западна Европа в последните години. Правителството предложи няколко мерки - спиране на автоматичните механизми, намаляване на разходите за персонал с 10%, без намаляване на индивидуалните заплати. Така че това са стъпки в правилната посока. Трябва да бъдат намалени разходите и да има балансиран бюджет. Вижте, със същите приходи успявахме дълго време да имаме балансиран бюджет и излишък, така че задачата е решима, макар и вече по-болезнена.
СК: Новите управляващи започнаха “на парче”: пенсиите, майчинските, закани за 10% съкращения… какво трябва да се случи, за да се оптимизира работата на администрацията?
ДВ: Цялостна административна реформа, за каквато отдавна говорим, а последните правителства не посмяха да направят заради коалиционни пречки и поради краткостта на техните мандати. Сега имаме различен хоризонт и пълно мнозинство, така че има всички предпоставки това да се случи. И ако в бюджет 2026 няма как да се отрази такава реформа, то в следващите четири години тя ще донесе пълния ефект, но трябва да започне сега. Всички ние сме потребители на публичните услуги и всички ние ги оценяваме. Крайно време е да се оцени качеството на всяка публична услуга, трябва да знаем какво стои като услуга срещу всяко едно евро от нашите данъци. Системи като здравеопазването, образованието, които са огромни и поглъщат голям финансов ресурс - да е ясно за какво се харчи той? Броят на усвоените средства от здравни пътеки е такъв, че изглежда сякаш всички ние сме хоспитализирани. Има много примери: за да получиш преглед от специалист, се оказва, че трябва да бъдеш хоспитализиран…, доплащаме за услугите и още много такива примери, проблемът с ТЕЛК. В образованието, всички сме родители и за да осигурим добро образование за децата си, плащаме за частни уроци… защо? Няма достатъчно специалисти за много професии: стругар, заварчик, инженери, специалисти в строителството и как решаваме този огромен проблем?
Вторачили сме се в незаетите щатни бройки, но една част от тях не са заети, защото няма квалифицирани специалисти в различни населени места, закриването им ще намали разхода, но това означава ли, че тази функция не е необходима на администрацията? Една част от бройките и то по-голямата, в МВР и отбраната не са остойностени, получават финансиране с ПМС, след като се заемат, така че орязването им няма да има ефект върху фиска в момента. Решението е в реална реформа, каквато очакваме всички.
СК: Подиграх се на икономическия министър Александър Пулев, че се занимава с конферентен туризъм - няма видими мерки за овладяване нарастването на цените, особено на услугите. Вие на негово място какво бихте сторили?
ДВ: Галопирането на цените и инфлацията са болезнени за обществото ни. Промяната на законовата рамка, изсветляването на веригата на доставки е стъпка в правилната посока. Дали ще намалят цените, по скоро не, единствено пазарът може да го направи. Дали обаче ще дисциплинират нелоялни практики, по-скоро да..
Естествено, очакваме да видим механизмите за прилагането на тези норми. У нас е леко объркана философията на пазарните механизми, ниска себестойност на производството на стоки и висока крайна цена за потребителя, би следвало при ниска цена на себестойност и цената за потребителя да е ниска. Но тук има и други проблеми, свързани с различни политики във времето, като липсата на кооперативи при малките производители, липсата на стимули за малки и средни производители.
Очакваме правителството да обяви управленската си програма, за да видим какви са стратегическите приоритети за страната ни. Няма министър, който да прави целенасочена политика без управленска програма за страната. Каквато и стратегия за икономика да се направи, тя няма как да се реализира без обща стратегия за развитието на страната ни. Така че да повторя отново, очакваме да видим какви са приоритетите на правителството. Досега приоритети бяха пълното интегриране на България в ЕС, това се постигна, сега е важно да знаем каква е следващата стратегическа цел на страната ни. В предизборната програма на “Прогресивна България” видях, че се продължава с приоритета за икономически растеж, добре е да видим управленската програма. Това, което обяви министърът на икономиката, инвестициите и индустрията за „социалната отговорност“ на веригите към българските граждани, е добра политика. Постигането на договореност за 15% намаление на цените от малката потребителска кошница, за 6 месеца, във веригите е много добра и е реална мярка освен за намаляване на цените и за стимулиране на българските производители.
СК: Има ли икономически смисъл от съществуването на ДКК?
ДВ: Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Предполагам, че анализите, които се правят в министерството, ще дадат отговор, доколко е необходима такава структура и ако е необходима, как да се реформира. Според мен по-скоро да се мисли за това как държавните предприятия да се подпомогнат, за да са конкурентноспособни на пазара. През тях могат да се провеждат доста национални политики за пазарно регулиране. ДКК консолидира различни дружества в структурата си и основната логика е да ги прави устойчиви на пазара. Дали всички дружества имат еднаква функционална и финансова тежест и доколко е необходимо да се запази функционалността на всички, е решение след задълбочен анализ. Едно обаче е важно, дали трябва да вземаме на всички дружества 100% данък дивидент, с което ги обезкървяваме, но пък им даваме възможност да теглят заеми, за да могат да продължат да работят. Това според мен е по-важното: да се спре тази практика, за да могат те да са наистина конкурентни.
СК: Г-жо Везиева, Вие сте работили с Пламена Заячка, която се кандидатира за кмет на столичния район “Средец”. Кои нейни качества биха я направили добър районен кмет?
ДВ: Да, познавам Пламена Заячка, тя беше съветник в политическия кабинет, когато бях министър. За нея мога да кажа, че е изключително креативна, работохолик, с умение да общува с всички. Доброто й образование и натрупаният опит в областта на културата и туризма я правят изключителен експерт. Освен това, както се казва, „стиска“ й да влиза в битки и да решава проблеми. Дали би била успешен кмет? Аз бих й се доверила напълно.
Много хора смятат, че в „син“ район като “Средец”, някак си е предопределено кметът да е „син“, но знаете ли, нищо никога не е предопределено и не се полага. Този аристократичен район, който е и силно административен и също много наситен с история и култура, заслужава истинска кметска битка. Има много проблеми, натрупани във времето, затова има нужда от нова управленска стратегия. Мисля, че кампанията на д-р Заячка показва точно това: по-различен поглед и подход. Кметските избори са мажоритарен вот и е важно каква е визията на всеки един от кандидатите. А доколкото познавам д-р Заячка, тя ще изненада жителите на район “Средец” с различна, икономически логична и в полза на хората, визия за управление.
Тя организира в сряда кръгла маса на тема: „Икономика, туризъм, култура, разговор за бъдещето на район „Средец“, на който е поканила и Стратегическия институт за национални политики и идеи, чийто член съм и аз. Очаквам да се проведе добра дискусия.
Соня Колтуклиева
