САМО В ПИК: Борислав Цеков безкомпромисен към размахващия юмруци Румен Радев: Включи се пряко в партийните борби! Превърна се в еднозначна опозиция и бетонира управляващите
Последвайте ни в Google News Showcase
Отиващата си година премина изцяло под знака на коронавируса, който вилнее в целия свят. България също не прави изключение. Вирус, размахващ юмруци президент, улични метежи с искания за оставка на кабинета, промени в Конституцията, бяха останалата част от събитията, които белязаха българската 2020 г.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
В световен мащаб друго важно събитие - изборите за президент в САЩ, преминаха изцяло под знака на скандали, машинации и фалшификации.
Агенция ПИК потърси за обзор на случилото се през 2020 г. у нас и по света шефа на Института за модерна политика и юридически експерт Борислав Цеков. С него разговаря Ивайло Атанасов:
- Г-н Цеков, може ли да кажем, че изпращаме една земетръсна година в българската политика?
- Да, разбира се. Ако поставим нашите събития в глобалния контекст, това беше година на двете мега кризи. Първата, свързана с пандемията и втората с произтичащите от нея политически и социални последствия. Тези две кризи белязаха 2020 г. В България тяхна проекция беше цялостната нестабилност, на която станахме свидетели.
- През отиващата си година най-употребяваната дума коя беше според вас - протести, оставка, Конституция?
- Конституцията беше в центъра на обществените дебати след месец август по повод на инициативата на управляващите. В крайна сметка се случи очакваното - че няма нито промени, нито нова Конституция, защото няма такава обществена необходимост. Това е моя трайна позиция и съм я аргументирал детайлно, включително и в рамките на тези дебати.
Нито един от тежките проблеми на България - корупция, бедност, клиентелизъм, не произтича от Конституцията и нито един от тях, няма да се реши с промени в Конституцията.
Това бяха дебати изцяло свързани изцяло с конюктурни политически интереси. Управляващите успяха много ефикасно от тяхна гледна точка да използват умело този опит за конституционна дискусия, за да удължат престоя си във властта и да преодолеят, и то доста успешно, вълната от протести, които имаше в периода септември-октомври. Те постигнаха своята цел и неутрализираха енергията на тези протести чрез тази маневра.
Оттам насетне самата дискусия около този проект показа колко нефелни са всички идеи, които се лансират от различните партии, институции, обществени групи, през последните години и това само затвърждава моето убеждение, което през годините съм го обозначавал с шеговитата аксиона на Цеков-Бернщайнер-Смит, че колкото по-безидеен е един политик, толкова по-радикални идеи за промени в Конституцията има.
- В цялата тази картинка у нас, не може, просто няма как, да пропуснем и президента Радев и неговото поведение.
- Президентът Радев направи нещо, което излиза извън философията, която е заложена в Конституцията, по отношение на президентската институция. Нашата Конституция е възприела идеята за президента като неутрална власт, която е надпартийна, която не се намесва в текущите партийни борби между управляващи и опозиция, и в условия на криза е онова институционално пространство, което гарантира диалога между управляващи и опозиция и консолидира и нацията, и партиите около пътна карта за излизане от съответната политическа или социална криза. Това е философията на Конституцията.
Президентът Радев предложи друг модел на поведение. Той се включи пряко в партийните борби. Превърна се в еднозначна и безусловна опозиция на правителството и по този начин лиши президентската институция от големия потенциал, който Конституцията е заложил в нея.
Това поведение в определена степен помогна на управляващите, защото ги бетонира. Той не им остави място за отстъпление, място за диалог, място за договаряне, а когато това се случи, играчите на политическия терен се втвърдяват и място за компромиси не остава.
- Няма как да пропуснем и изборите за президент в Америка. Там президентът Доналд Тръмп загуби едни спечелени избори по нечестен начин, с големи манипулации и фалшивикации, сигнали за измами... Как да определим тези знакови избори не само за Америка, а и за света, защото Америка е №1 в света?
- Това беше измамата на века. Най-опорочените и най-дискредитирани избори в историята на Америка. Ако подобни избори, с подобни фалшификации - прогонване на наблюдатели, напълване на машините за гласуване с бюлетини, пуснати от умрели хора, с фалшифициране на софтуерните данни, ако подобно нещо, се случи на избори в друга държава, позицията на Вашингтон ще бъде еднозначна - тези избори са нечестни и трябва да бъдат анулирани.
За съжаление всичко това се случи в Америка и това запраща САЩ през следващите няколко години, през които ще управлява Джо Байдън и неговата администрация - а всъщност Барак Обама и Хилъри Клинтън и тяхната клика, запраща Америка в една дълбока политическа и морална криза.
Управлението през следващите 4 години ще бъде в условията на едно огромно разделение, но политическо, което е нормално, а от гледище на признаването на легитимността на Байдън като президент. 75 млн. американци, които гласуваха за Доналд Тръмп са убедени, че изборите са фалшифицирани, а демокрацията - открадната. Това поставя Белия дом на Байдън в изключително сложна ситуация, в която те ще трябва да се опитат да градят мостове към половин Америка.
Аз съм скептичен, че те ще имат и волята, и желанието да го направят, защото виждаме, че там доминират крайно агресивни, радикални гласове, които си въобразяват, че имат монопол върху истината, които са способни да погазват демокрацията, да налагат Гьобелсова цензура.
За мен предстоят едни много бурни 4 години и аз очаквам, че Джо Байдън и кликата около него, ще слязат много безславно от политическата сцена, защото този път, за разлика от безметежните години на Барак Хюсеин Обама, онази половина от Америка, която подкрепя други визия за света, е не просто несъгласна и опозиционна, а е разгневена. А този гняв ще бъде в основата на следващите 4 години. Джо Байдън ще ходи по разпалените въглени на общественото недоволство от поднямата на изборите и от тази безсрамна цензура, която социалните мрежи и ляво-либералните медии наложиха. Цензура, която е най-голямото посегателство срещу свободата на словото и духа от времената на Хитлер и Сталин насам.
