САМО В ПИК! Борислав Цеков с взривяващ анализ: Борисов препотвърди по убедителен начин доверието в себе си! БСП няма капацитет да управлява, а "Да, България“ станаха маргинали
Последвайте ни в Google News Showcase
Обзор на събитията на 2019 г. у нас и по света специално за агенция ПИК направи докторът по конституционно право и председател на Института за модерна политика Борислав Цеков. С него разговаря Ивайло Атанасов:
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
- Г-н Цеков, изпратихме една бурна година – два вида избори проведохме у нас, които бяха превърнати едва ли не в национални – имаше такива стремления у някои от партиите. Беше ли тази година повратна в политическия живот на България, защото видяхме, че това нещо не се случи и всичко си продължава по старому?
- Годината, а и събитията у нас, не могат да се разглеждат извън контекста на световните събития. Това беше година на активизирането, на навлизането в активна фаза на демонтажа неолибералния модел на глобализация, който в момента се осъществява под диктовката на САЩ и администрацията на президента Тръмп. САЩ на практика анулираха всички неолиберални споразумения за световна търговия, започват да блокират работата на най-важния инструмент на неолибералната търговия – Световната търговска организация, излязоха от Парижкото споразумение за климата. По-късно Брекзит в Англия даде нов тласък на тези процеси. Изгражда се една мощна англо-американска стена срещу неолибералния глобализъм.
Това неизбежно поражда своите ефекти, вторични вълни и трусове в страните от ЕС, където част от все още управляващите елити – например в Германия, във Франция, Испания – са елитите, инсталирани от глобалистите под водачеството на Обама и Хилъри Клинтън. Виждаме, че народите все повече усещат инстинктивно, че те докараха света до задънена улица и до незапомнени социални неравенства и търсят нещо друго, търсят хора, които защитават националния суверенитет и националната икономика и го намират това най-често в консервативните движения – виждаме какво става в Унгария, Чехия, Полша, Великобритания и съкрушителната победа на консерваторите на Джонсън. В Италия също процесите са интересни…
- А къде е България в цялата тази световна мозайка?
- България не направи изключение от тази мозайка, макар и при нас тези ефекти да идват доста бавно, защото все пак сме в периферията на големите сили. У нас виждаме, че всички формации, които продължават по инерция неолибералния конспект, по който се движеха досега – с джендър идеологията, с всички тези екоекстремизми, с развиването, че трябва да имаме икономика, която се основава на диктата от Брюксел, свръхрегулациите и т.н., останаха на заден план.
Управляващите, в лицето на ГЕРБ и Бойко Борисов, все още съумяват да маневрират в тази обстановка – засега успешно. Те препотвърдиха по убедителен начин общественото доверие в себе си.
- Опозицията у нас – БСП се опитват да бъдат най-ярката опозиция въпреки, че не им се отдава, но се появиха и хората с грантовете от „Да, България“...
- БСП няма нито кадрови, нито политически капацитет към момента да предложи реална алтернатива. Те се занимават единствено с едно махленско критикарство. Имат реактивна политика – чакат Борисов да каже нещо, за да излязат и да кажат, че той лъже. От другата страна пък казват, че те лъжат и оттам насетне избирателите извън двете партийни агитки спират да ги слушат. А би трябвало да се предложат конкретни политики, конкретни идеи – нещо, което напълно отсъства от БСП.
А що се отнася до флагманите на неолибералния модел – хората на Хилъри Клинтън в България, маскирани като т.нар. "Демократична България“, бяха напълно маргинализирани и както се вижда вече нищо не зависи от тях. Единствено имат няколко квартални кмета в София, избрани с гласовете на БСП.
- Да, защото другата фундаментална тема, беше изборът на нов главен прокурор. Точно тези хора скачаха и викаха най-много срещу този прозрачен избор и срещу собствените си правила, които те писаха преди години?
- Категорично. Тези хора бяха оркестрирани от една група подсъдими олигарси, които не от днес имат една цел – да инсталират удобен човек в прокуратурата, за да може да покрива следите им, да им оправя безобразията. Търсят си прокурорски чадър. Е, слава Богу, не успяха по много причини.
Най-важната от които е, че те са едно маргинално общество, което няма нито тежест, нито авторитет в обществото. Тези няколко соросоидни организации отдавна вече нямат доверието на Вашингтон, с които доста спекулираха преди време и което им беше предоставено щедро, с пълни шепи, и като финансиране и като политическа подкрепа по времето на старото управление на Барак Обама и Хилъри Клинтън.
Доналд Тръмп им дръпна шалтера – нито ги финансират, нито се вслушват в това, което говорят, не защото просто идеологически несъвместими, а и защото се разбра, че тези хора дискредитират Америка в България. С тези истерии, с тези корпоративни интереси, които открито намесват навсякъде, с пещерната си русофобия, това всъщност дискредитира САЩ в очите на широката българска общественост. Затова и тези хора получиха червен картон от новото управление във Вашингтон, което ги остави в пълна безтегловност у нас, защото това не са някакви независими хора. Това са марионетки на чужди интереси, марионетки на чуждо влияние и видяхме докъде стигнаха – маргинално малцинство, от което нито днес, нито утре, ще зависи нещо в България.
- Понеже споменахте на няколко пъти президента Тръмп – като че ли срещата между него и българския премиер Бойко Борисов в Белия дом и въобще приятелските отношения, които демонстрираха един към друг, няма да е пресилено ако кажем, че е гвоздеят на цялата 2019 година, на всички боричкания, викове, протести и контрапротести?
- Без съмнение, това беше един от най-важните политически моменти през тази година, но и в по-широк контекст в българо-американските отношения, защото те за първи път излязоха от формално-протоколните потупвания по рамото и общи декларации за подкрепа и придобиха доста конкретни измерения – и в областта на енергетиката, и в областта на индустриалното сътрудничество, и разбра се във военно-политическото сътрудничество.
Това беше безспорен успех за България. Онези, които поради собствените си партийни пристрастия се опитват да го принизят или омаловажат, са несъстоятелни като тема. Ако сме българи, ако се уважаваме , трябва да оценяваме обективно, независимо дали харесваме този, който в момента е избран от народа да управлява или не.
Това беше пробив, добра стъпка и заедно с това, вече от общо политическо гледище, президентът Тръмп и отношението, което Белия дом демонстрира към България, към премиера Борисов, на практика лиши от съдържание и от тежест тази, понякога прекомерна, критика у нас, която тотално отрича всичко, което се случва в момента.
Не, че няма какво да се критикува, напротив – в доста аспекти това е доста слабо управление, но тоталното отрицание и омаскаряването на всяко едно усилие и на всяко едно добро достижение, не е добра политика и видяхме, че Вашингтон даде една съвсем трезва и реалистична оценка на състоянието на България. А то е, че то не е такова, каквото е в очите на соросоидите, които внушават обратното.
