САМО В ПИК! Български изселник, журналист в Истанбул пред медията ни: Не ме питайте за преврата! Страх ме е...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Той е около 40-годишен. Заминал преди години с родителите и брат си от тук за Турция. Малко след "голямата екскурзия". Бил е малък и спомените му за България са свързани с детството. С безгрижие и радост. Връща се всяка година в родината си. Не е забравил българския език, нито роднините и приятелите си тук.
Завършва средно образование в Истанбул. После - журналистика. Създава семейство. Живее в огромния мегаполис и работи за един от престижните телевизионни канали. Свързваме се с него, но когато разбира за какво го търсим - да коментира преврата в Анкара и последиците от него, се отдръпва.
Нека го наречем Мехмед. Защото той не иска да се знае името му. Съгласява се да говори кратко. И пак при условие - че няма да разкрием кой е.
Ето какво каза Мехмед само за ПИК:
- Не ме карайте да говоря. Не ме питайте за преврата. Имам семейство и ме е страх. Не е срамно да те е страх, нали?... Когато имаш семейство, две деца, работа, която харесваш. Кой ще храни децата ми, ако остана на улицата? Виждате какво става тук (в Турция, б.р.). Уволнения, още по-лошо - арести. Много от тези, които протестираха, съжаляват. Защото рискуваха, а онези, които ги накараха да излязат или да кажат мнението си, се скриха. Покрай сухото гори и мокрото - нали така казват хората.
- Все пак си журналист. Мъж с професия, която би трябвало да ти дава друг поглед върху събитията, станали в Анкара и след тях...
- Да. И може би защото съм журналист, не искам да налагам мнение. Хората са достатъчно объркани. Много притеснени. А мнението може да се манипулира. Да се наложи. Турция беше спокойна страна. Живееше се леко някак. А сега - страх. Никой не смее да говори извън семейството си за тия неща. Колко колеги бяха уволнени. Синът ми е по-голям, но дъщерята няма и годинка. Един ден ще са ми благодарни, че не съм ги оставил.
- Тогава защо се случи този така наречен преврат? Ако е бил реален, значи много хора са тръгнали на осъзнат риск. Ако е бил "режисиран", режимът просто "развързва ръцете си", за да оправдае и извънредното положение, и саморазправата с политическите си противници и инакомислещите.
- Не знам. Моята специалност е спортът. Там няма политика. Ето, идва олимпиадата. За това мисля. И за семейството си. Не ме питайте повече. Съжалявам.
И ние съжаляваме, Мехмед. Искаше ни се да чуем мнението за събитията в южната ни съседка от първо лице - от човек, който живее там и познава ситуацията по-добре от всеки анализатор в България.
Всъщност и от малкото казано от младия мъж става ясно - промяната в Турция се е случила. Като в нелепо танго - стъпка напред, две назад. Крачки назад със.. страх в сърцето.
