САМО В ПИК! Валентин Кардамски: Поклонниците на ур-фашизма от кабинета обявиха война на нормалността
Последвайте ни в Google News Showcase
Сагата около бруталното рязане на Паметника на съветската армия и поругаването на историята продължава. Въпреки че вече е "обезглавен", монументът буди страсти и крайни коментари. Как случващото се е свързано с геополитическите настроения в Европа и отвъд Океана, кой диктува "темите на деня" на кабинета - дали е само посолството на "Козяк" или има и други задкулисни режисьори и кой търси политически дивидент от това.
Отговори на тези и други въпроси потърси Соня Колтуклиева, разговаряйки с политическия наблюдател Валентин Кардамски.
СК: Колега Кардамски, във Фейсбук видях коментар: „Един паметник не могат да бутнат!“ Цялата история с демонтирането на Паметника на съветската армия се превърна в трагикомедия. Днес пък областният управител Вяра Тодева поискала охрана. На какво Ви прилича цялата тази истерия?
ВК: Всъщност, демонтажът на фигурите на паметника вече е факт. Могат-не могат, стореното е сторено, лошото е направено. Струва ми се, че ние вървим ударно към фашизиране на страната.
Нека да не забравяме, че този паметник, в края на краищата е направен като благодарност от българския народ към Съветската армия, нищо че става дума за трети украински полк, като благодарност за това, че Съветската армия е освободила Европа от фашизма, от Кафявата чума. Сега тази цел, която стои зад демонтажа на Паметника, е да бъдат махнати символите на отпора на фашизма, на победителя над фашизма, защото ние, и България, и Европа пълзим, не, а вървим с уверени крачки към нов фашизъм.
И както казва Умберто Еко, великият класик, ур-фашизмът или вечният фашизъм. Ако го отворим страниците на книгите му, ще разберем какви невероятни прилики имаме със днешното общество, с това, което се разиграва на европейската и на българската политическа сцена.
Ур-фашизмът винаги е имал нужда от синкретизъм. Какво означава това? Сливане на идеологии, пълно обезличаване на нравите; идейните течения се смесват в една каша; мултикултурализмът, джендъризмът, който се превръща в политическо движение за налагане на такава идеология, на изличаване на сексуалността, на изличаване на половата идентичност. Това по същество представлява синкретизма. Налагането на езическите култове - непрекъснато го забелязваме във музикалните клипове, в изкуството и прочее, непрекъснато се налагат езически символи и езически култове. Сатанизмът също пълзи. Той също е част от фашизма.
Ур-фашизмът отрича плурализма. Припомням: той не признава другата гледна точка. Той казва „няма не“. За него несъгласието е предателство. Ур-фашизмът създава фрустрирана средна класа, която е на ръба на икономическата криза, послушна и съобразяваща се с всичко, което се разпорежда от висшата класа, която всъщност представлява ур-фашизмът, който проповядва.
Да видим сега, забраната за излъчване на интервюто на посланик Елеонора Митрофанова в БНР- това е отнемане на другата гледна точка. Това е погребване на свободата на словото. Реално погледнато, на една крачка сме да падат цели предавания, да бъдат забранявани неудобни сайтове, какъвто е ПИК, какъвто е и „Критично“, който аз правя, каквито са и редица други, макар и малки проблясъци в медийния живот в България, даващи и друга гледна точка.
Не, не, няма как да има при ур-фашизма друга гледна точка!
Фарс е начинът, по който беше реализирано и взривяването на мавзолея на Георги Димитров. Но по същество едни и същи хора стоят зад това, хора, които претендират, че са демократи, които претендират, че са носители на някаква свобода, но те използват думата свобода, като оръжие да отнемат свободата на обществото и това започна да става практика в Европа.
Още нещо, с което да завърша темата за ур-фашизма. Той винаги е имал нужда от някакъв враг, вътрешен или външен. И тъй като в момента мигрантите са тип манна небесна за европейското общество, с което смазват нравите на Европа, на класическа Европа, на онази следвоенна Европа, която се превърна в икономически световен тигър, на тях им трябват точно тези мигранти и за това не ги закачат.
Кой е големият вътрешен враг? Нормалността!
Нормалността е онзи враг, с който те трябва да се преборят и на който обявяват в момента война.
СК: Те? Кои са те? Идентифицирайте ги. Наречете ги по име. За България специално, но пък защо не и за Европа…
ВК: Първо ще започна с Европа. За мен всички, които са на върха на Европейската комисия, воглаве с председателката фон дер Лайен, воглаве с всички евро-комисари, воглаве със самия Европейски парламент, който е една безгласна буква или както има такъв термин – гумен печат за подпечатване на тези фашистки намерения, които пълзят в Европа, за отнемане на свободите, за смазване на икономическа Европа, за подчинението й на едни задокеански господари, са ястреби от дълбоката държава, твърдо решени да победят Русия, да я разпарчетосат. Но не успяват.
А в България техните подставени лица, като се започне от целия Министерски съвет, през партиите, които са управляващи в момента… Абсолютно всички. Това са поклонници на ур-фашизма. Те дори да не го съзнават, всъщност вървят… и най-вероятно това е точно така – ние от нашите политици не можем да очакваме осъзнаване на това, какво правят и поклонници на чии култ, религия и политическо движение изповядват те. Не можем да очакваме това от тях. Абсурд!
Но те, това са евроалантиците, това са неолибералите. И тъй като те виждат, че губят в тази война, знаят, че им остава лимитирано време, започнаха да крадат, да разпарчетосват, да разграбват, със зверски темпове … За целта им трябва да бъде разделено обществото. Казах, че им трябва враг. Врагът им е нормалността.
Нима след 89-та година не бяхме по-разделени на леви и десни, на тези, които искаме Европа и Запада и онези, които искаха преди Социализма. Нима тогава този паметник не им бодеше повече очите?! Бодеше им ги, но не посегнаха на него. Сега посегнаха, защото им трябва разделението. Не, за да изличат разделението, а защото им трябва разделението, за да прикрият онова, което правят с конституцията, с кражбите в енергетиката, с кражбите като цяло, с кредитите, които се теглят и които няма да могат да бъдат върнати десетки години. И всеки един, и децата, и внуците от тук насетне ще трябва да ги плащат.
СК: Звучи доста страшно и трагично, даже. Г-н Кардамски, накъде върви България в такъв случай? Изглежда безнадеждно, слушайки Ви Вас!
ВК: Ако България иска да оцелее, трябва в края на краищата да се изправи, а не само да мърмори във Фейсбук. В момента Фейсбук се е превърнал в българския Майдан, в който всеки си казва мнението и негодува, но Фейсбук промяна не прави. Промяната се случва с излизането по площадите. Тези хора за последните 3 години, от както получихме канадския внос, показаха, че не им пука от стачките, не им пука от мнението на обществото, не им пука какво казват хората. Те смятат, че са абонирани за властта.
Този народ, ако не осъзнае, че трябва да спаси държавата си, че трябва да спаси бъдещето на децата си, той просто обрича България. Те са способни като марокански скакалци да изядат всичко! Както в оня запис, изтекъл преди месеци, един от министрите каза: “После взимаме куфарите и заминаваме по островите“…
СК: Вие добре познавате ситуацията в БСП. Какво се случва там? Колкото и да крещи в партийния дом Корнелия Нинова, до нея - Георги Свиленски, от леката им кавалерия, те нито са в състояние нещо да променят, нито пък искат промяна, според мен. Позицията на малка креслива опозиция им харесва.
ВК: В днешно време най-удобното място в парламента е да си опозиция. Поради простата причина, че има достатъчно много скандали, в които да се изправиш и да кажеш нещо сензационно. Тепърва ще става все по-трудно да се управлява една ограбена държава, при напълно разсипана държавност, при напълно разделен народ…
Управлението ще бъде много сериозна задача, за този, които тепърва, след тези грабители, след тези вируси, трябва да съединяват нацията и да изправят държавата отново на крака.
Питате ме за БСП. Какво БСП?! Аз виждам само Корнелия Нинова, като председател на партията, която изразява от време на време мнение и като че ли никой друг. Страхувам се, че от БСП остана само лидерът в медиите, а и от парламентарната трибуна рядко виждам останалите й депутати. Те не знаят ли какво се случва или някой ги спира? Те не могат да говорят или някой им отнема думата? Ето тези въпроси ми се въртят в главата. Но това не е само в БСП. Като че ли в по-голямата част от опозицията и в ИТН, и във “Възраждане”, виждаме само 2-3 фигури, максимум 5. Къде са останалите им депутати? Защо не ги виждаме? Или избираме от тези после ситуирани като опозиционни партии 2-3, 5 човека. А останалите са миманс?
Не вярвам, че БСП от тук насетне ще може да бъде силна опозиция, поради простата причина, че отдавна самата БСП, по този начин, по който се ръководи, загуби своята идентичност. Лява идентичност. Къде е защитата на изконните ценности на
Левицата да защитава правата на трудещите си хора? Не остава време или не ги чуват управляващите? Или пък не казват достатъчно силно онова, което имат да кажат? Или пък нямат какво да кажат? Ето виждате ли, колко много въпроси излизат. На тези въпроси аз нямам отговор. Да отговори Корнелия Нинова и малцината, които всъщност излизат да говорят от името на БСП. Те трябва да говорят.
СК: Г-н Кардамски, тези, които са около Корнелия Нинова, те няма да говорят, защото дължат на нея препитанието си. Питам се, след успеха на Ваня Григорова на местните избори в София дали тя, макар че не е член на БСП, дали Иван Таков, който е потомък на няколко поколения, свързнаи с БКП и БСП, ще успеят да обединят лявото пространство?
ВК: Можем само да свалим шапка на кампанията, която направиха Иван Таков и Ваня Григорова. Зад нейната кампания със сигурност стоеше БСП-София. Ако е имало послания, които да стигнат до хората, леви послания, това бяха левите послания на БСП-София, изразени през Ваня Григорова и сама тя, начинът по който мисли. Може би хората имат нужда точно от такива леви хора.
Ама как си представяте Корнелия Нинова да отстъпи крачка назад? Тук не става дума за това дали някой е по-добър или не е по-добър. Става дума за това, че хората вече имат нужда от нова партия - лява, от нов изразител на леви идеи. От партия, която да се застъпва истински за социалните права на трудовите хора.
