САМО В ПИК! Вариантите намаляват: Ето кои имена Радев трябва да задраска от менюто със служебни премиери
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентът Румен Радев дирижира конституционния процес по провеждане на консултации с парламентарните партии в 51-вото Народно събрание, връчване на проучвателните мандати за съставяне на правителство и назначаването на служебно правителство и насрочване на предсрочни избори.
По време на последната консултация миналия петък държавният глава уведоми обществото, че първият мандат за съставяне на правителство ще бъде връчен след Нова година.
По Конституция Радев трябва да връчи първите два мандата на двете най-големи парламентарни групи - в този случай това са ГЕРБ и ППДБ. И двете формации обаче нямат никакво намерение да правят опити за съставяне на редовно правителство и ще върнат проучвателните мандати веднага.
Третият мандат Радев може да го връчи на всяка една от останалите 7 партии, а от МЕЧ вече му предложиха услугите си да го държат, колкото е необходимо, за да може държавният глава да влезе в сроковете по Конституция. А те са, че след назначаване на служебно правителство трябва да се насрочат избори в рамките на 2 месеца.
Очакванията са Радев да назначи служебен кабинет в края на януари, а изборите да бъдат в края на март или началото на месец април
Процедурата може да се забави допълнително и покрай назначаването на служебно правителство. Радев трябва да избере служебен премиер от специален списък, приет по време на конституционните промени в сглобката.
Посоченият за служебен премиер пък трябва сам да си намери министри, което може да отнеме време. Отделно държавният глава може да не одобри някой от министрите и да откаже да подпише указа по назначаване на кабинета. В този случай потенциалният служебен премиер или трябва да подмени кандидата, за който има разногласия, или Радев трябва да се спре на друг служебен премиер.
Какво ще се случи, ако потенциалните служебни премиери откажат на Радев, или президентът не одобри нито един проектосъстав на Министерски съвет, промените в Конституцията не дават отговор на тези въпроси.
Отсега обаче опциите за служебен премиер пред държавния глава започват да се топят.
В неделя Деница Сачева от ГЕРБ заяви, че Рая Назарян, която е председател на Народното събрание, няма да приеме, ако Радев и предложи да стане министър-председател.
Управителят на БНБ Димитър Радев и подуправителите Радослав Миленков и Петър Чобанов назад във времето отказваха на държавния глава. Причината - те имат забрана от Европейската централна банка и ако някой от тях се съгласи да стане служебен премиер, ще трябва да напусне поста си в държавната банка, без право да се върне там.
Пред БТА и в този случай Димитър Радев потвърди, че не би приел премиерския пост.
Възможните опции пред държавния глава се свеждат до Димитър Главчев, който на два пъти вече беше служебен премиер, заместниците му Маргарита Николова и Силвия Къдрева, омбудсманът Велислава Делчева, която също публично обяви, че не би приела номинация за служебен министър-председател, или заместничката й Мария Филипова.
