САМО В ПИК! Васил Тончев: БСП катастрофира заради неубедителна кампания. Хората не искат революции, искат доходи!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Васил Тончев от „Сова Харис“ коментира пред ПИК защо социологията не успя да хване тенденцията за разгромната победа на ГЕРБ над БСП на изборите за Европейски парламент, колко основателни са претенциите на социалистите, че увеличават електоралния си резултат със спечеления допълнително един мандат, вярна ли е тезата за ниска избирателна активност и съпоставим ли е резултатът в България с този в Европа. Тончев направи анализ и дали тази база след вота на 26 май ще е показателна за резултатите на партиите на предстоящите парламентарни избори.
- Г-н Тончев, окончателните резултати от евроизборите показват една категорична и разгромна победа на ГЕРБ над БСП, разликата е 7 процента. Това изненада ли е и защо имаше друга социология в дните преди вота?
- Аз по отношение на колеги не се изказвам. Оценки не давам. Хората виждат кое какво и как. Става дума за това, че в последния момент кампанията на БСП катастрофира. Тя не беше убедителна за широката аудитория и на тази база резултатът на БСП спадна. Включително месец преди изборите резултатите бяха други.
Тогава се виждаше реален шанс БСП да излезе победител, но насоката на кампанията и приказката, която беше заложена в стратегията на БСП, че виждате ли, едва ли не още от следващия ден след изборите трябва да има нова ситуация, че изпълнителната власт трябва да си отиде, че нещо трябва да ги замести, не излезе убедителна.
Хората не искат революции, искат доходи. Не искат незабавна „справедливост сега“, което беше заложено в основата на кампанията на БСП. Хората искат промяна, но искат аргументи за това, искат доказателства и тогава вече биха могли да търсят някакъв нов вариант.
- Т.е. проблемът не е в социологията, а в това, че политическите сили, особено БСП, не са били убедителни?
- Бойко Борисов заложи на една версия, БСП – на друга. И версията на Бойко Борисов изглеждаше много по-убедителна за тези хора, които решават в последния момент, те не бяха малко, както го засякохме и в нашите изследвания.
- Около 15 процента или повече може би?
- Да, в този порядък. Числата не са пред мен в момента. Така версията на Бойко Борисов надделя.
- Имат ли обаче основание от БСП да се радват заради единия мандат повече и увеличаването на електоралната си представителност в сравнение с предишните избори за европарламент?
- Вижте, на предишните европейски избори, техният резултат е много нисък. Така че да се взимат те за база, за мярка за сравнение, според мен не е много добре и коректно. Дори и за тях. Това може да им звучи като някакво оправдание, но не може да бъде утеха, както и те самите го казват. Основното, за което трябва да съжаляват, това са пропуснати ползи и възможности.
- Вярна ли е тезата, че имаме ниска избирателна активност, 36 процента не са ли съпоставими и с България, и с Европа?
- Тази активност стана традиционна за България на изборите за Европейски парламент. Не може да се каже, че е катастрофално ниска. Да, за страната спрямо реалните избиратели тя е 36 процента. Или 2 100 000. Но при всички случаи е ниска. Ниска е спрямо европейските критерии и това е така, защото изборите се превърнаха в градски избори – на по-образованото, на по-активното население в големите градове. Аз лично очаквах, че европейската тематика ще навлезе по-широко, по-дълбоко и в страната, дори в малките населени места.
Това обаче не се получи. Мисля, че и кампанията на много от участниците беше твърде негативна, с много лични нападки. Това допълнително също отблъсна много хора. То ги отблъсква изобщо от политическите теми, не от един конкретен политически субект или партия.
- Картината от изборите в България не припокрива ли това, което се случи след вота в Европа? Новият Европейски парламент не е ли отражение и от избора на българските граждани?
- Мисля, че картината отговаря на обществените настроения в Европа и е много по-пълна спрямо променената обстановка от последните поне пет години. Т.е. Европейският парламент ще е много по-пъстър и ще има по-сериозно представителство и на патриотични и националистически организации, но системните партии ще запазят своето предимство като мнозинство. Но така в Европейския парламент ще могат да се чуват много повече гледни точки, ще има по-добра представителност, което е добре, мисля.
Ще се изработват по-балансирани политики, които ще бъдат контролирани от различните групи от всички страни. Нещо такова се получи и в България. Имаме представителство на всички сериозни политически групи.
- От базата, която имаме след европейските избори, каква е перспективата пред политическите партии за предстоящия местен вот, може ли да се стъпи на това изходно ниво?
- Смятам, че няма директна препратка. Това е може би предварителен тест, но оттук нататък в местните избори има много сериозен мажоритарен елемент. Там въпросите се решават по места с конкретния избор на хората. Да, има някаква по-голяма ориентация.
