САМО В ПИК! Вежди Рашидов с разтърсваща изповед след преодоляването на COVID-19: Бойко Борисов трябва да стане президент. Моят вечен дом е тази земя и искам да я управляват опитни хора
Последвайте ни в Google News Showcase
В последния ден на кризисната 2020 г., в която пандемията от коронавирус подложи на изпитание умовете, сърцата и способностите на целия свят, се обръщаме назад за равносметка и поуки от тежката здравна криза, която у нас бе последвана и от опити за политическа дестабилизация, съпроводена от метежи и призиви за преврат, вандалства, поругаване на институционални сгради, паметници на културата и църкви, белязана от ковчези и бесилки по улиците на София и нападения на полицаи и граждани.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
На прага на новата 2021 г., която посрещаме с надеждата, че с оръжието на ваксината и разума човечеството ще победи във войната с COVID-19, търсим политически проекции на бурните събития от тази година в предстоящите избори за Народно събрание и за президент. За коментар на събитията и перспективите се обърнахме към известният скулптор, бивш министър на културата, днешен депутат от ГЕРБ и председател на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов, който заедно със съпругата си Снежана Бахарова, лекар в "Пирогов", успешно преодоля инфекцията и се готви за не по-леките предстоящи политически битки.
Ето какво заяви Вежди Рашидов пред ПИК:
- Г-н Рашидов, изтича една много тежка година, в която вие и съпругата ви преживяхте драмата с коронавируса. Вашата съпруга като е лекар в „Пирогов“ отдава живота и здравето си в битката срещу заразата. Как се справихте? Надявам се, че ви намирам в добро здраве.
- Многократно съм казвал, че за мен това е една проклета година. За пръв път сме изправени пред една странна болест, уникална сама по себе си. Една война с човечеството, в която няма насрещен враг, война със самите нас, битка, в която всеки е враг на всекиго, всеки заразява всеки – приятели, близки, роднини и врагове.
Тази зараза не ни подмина и нас, и ние я прекарахме като всички. Не виждам смисъл да говоря по тази тема, тъй като медиите всеки ден, всеки час излъчват разказите на хора, които разказват по своему за тази болест. Именно затова ще избегна многословието.
Онова, което мога да кажа категорично, е че този вирус не прилича на нито един друг вирус, с който ние живеем. Моята съпруга като лекар винаги е изложена на риск от зараза с тази болест. Това наложи и двамата да прекараме тази епидемия. Изцяло се доверих на лечението, което тя предприе. Така бях свидетел не само на това, че и лекарите могат да бъдат уязвими, но и в такива трудни моменти те могат да бъдат герои, каквито аз смятам че са, въпреки умората, която носят в себе си.
- Въпреки здравните ви неволи, вие и съпругата ви сте направили дарение на дом за изоставени деца в Мездра. Заради тежката ситуация ли направихте този Коледен дар за децата без родителска грижа?
- Дарението е един много интересен акт. Това е личен избор. От много години насам това е част от моите изблици. Дълги години съм дарявал на сиропиталището в село Студен кладенец, в което съм учил, дарявал съм средства на възрастни художници, учредявал съм стипендии на талантливи ученици от Художествената гимназия, събирал съм средства от рождените си дни, с които съм подпомагал даровити деца от училищата по изкуствата, от продадени мои изложби съм подпомагал лечението на онкоболни деца в ИСУЛ.
До днес помня топлите благодарни очи на Велко Кънев за лечението му в Германия, няма как да забравя прегръдката на Пепи Гюзелев на автобусната спирка до ВИТИЗ, на когото помогнах да се лекува в Америка. Помогнах на писателя Николай Петев за лечението му зад граница, на Гого от „Тоника“ – в Израел, на Рангел Вълчанов – в Австрия (на което за благодарност получих оплюване от негови зет, за да си направи евтина реклама), помогнах на Коко Азарян за Турция.
Почти всяка година аз и семейството ми сме дарявали сиропиталища и домове за изоставени деца, дома за артисти-ветерани, а когато бях министър отделях от заплатата си да дарявам едно изключително талантливо дете от дома в село Разлив и следях развитието му до днес, когато то е вече студент в НАТФИЗ.
Това ме кара да бъда щастлив. Защото единственият ответ за дарителя е само едно „благодаря“. Години наред всичко това минаваше незабелязано заради мълчанието, което много често незнайно защо наричаме скромност. Но днес, когато преживяваме тежка криза – както духовна, така и материална, когато преживяваме тежка година, аз смятам, че дарителите не бива да бъдат мълчаливи мушмороци.
Дарителството е „пандемията“, която трябва да заразява все повече хора в такива трудни мигове да си помагат. Техните гласове трябва да бъдат все повече чувани. Иначе ще чуваме крясъците на хрантутниците, които никога нищо не са давали от себе си за каквото и да е, а единствената им цел е да се докопат до яслата.
- Прав сте. Но говорейки за Рангел Вълчанов, се сещам, че бяхте нападнат от неговия зет Велислав Минеков.
- По хигиенни съображения това име не съм и няма да споменавам. Такива хора, които единствено желаят властта чрез оплюване и нападки на известни хора, са тежко комплексирани, те са хора, отхранени от тежката комунистическа номенклатура, израснали и обгърнати от комунистическото благоденствие, а промените ги превърнаха в огладнели крайни демократи. Този разказ е много по-дълъг…
Колкото до човека, свързан с въпроса ви, за мен той е един нещастен човек, фиксиран в злобата си, човек без послания, а само пълен с омраза. Мисля, че му е нужно лечение.
- Казахте, че отплатата за дарителя е единствено едно „благодаря“. Бойко Борисов например помогна на Мая Манолова също за лечение в Германия, но вместо „благодаря“, тя го нарича „мутра“ и иска да го „измете“ от властта. Това как да го разбираме?
- Има прекрасна българска поговорка: „Няма ненаказано добро“ . Аз имах донякъде известно уважение към личността на Манолова. Когато тя стана омбудсман, това не се случи без подкрепата на премиера Борисов. Свидетел съм на доброто отношение на премиера и неговата помощ за лечението й в клиника в Германия.
Изненадан съм от нейното поведение, което не отива на жена – то е агресивно и мутренско, да нарича премиера на България „мутра“ е мутренско. Някои хора много бързо са забравили миналото си, а то също има някакво значение за бъдещето. А за достойните хора отплатата за доброто е единствено благодарността.
- Освен като нашествие на коронавируса, как ще характеризирате в политически план годината, която си отива, след всичко, което ни се случи?
- Трябва да признаем, че цялата отговорност в тази тежка кризисна година на пандемия, когато икономиката рухна и всичко се затвори, падна единствено върху правителството. Лишихме училищата от живия контакт, появи се онлайн обучението. Вярно, в здравеопазването се видяха недостатъци, но се видяха и достойнствата на българските лекари. Всичко, което се случи, падна като удар върху правителството.
Много често чуваме от опозицията тези, които са фалшиви. Те казват какъв провал е правителството в борбата с коронавируса. А всъщност, ако са знаели как може да се оправи правителството в тази криза, в тази пандемия, защо не са го казали, когато сме били на второ и трето място по смъртност. Тогава те не би ли трябвало да са виновни за смъртта на български граждани.
Лесно е да се хвърлят фишеци за евтин пиар, но е много трудно да кажеш кое как трябва да се направи, тъй като става дума за живота на хората. Но нека не се говорят глупости, сега е време за отговорности.
- Тогава как си обяснявате това, че след като излязохме сравнително безболезнено от извънредното положение, настана същински ужас, опозицията изпадна в истерия и започна агресивно да иска оставката на Борисов, на правителството, на главния прокурор, да разнасят ковчези, да окачат бесилки, да вандалстват?
- От пръстта идваме и пътуваме към пръстта. Земята и нейната пръст са нашият вечен дом. Трябва да уважаваме земята, на която живеем. Всичко, каквото се случва в нашия живот трябва да бъде много отговорно, а всяко наше действие да е ясно и аргументирано.
Колкото до протестите, на които бяхме свидетели, аз също съм си задавал въпроса какво вдигна хората. Манталитетът на нас, българите, е винаги да търсим виновник, но никога да не слагаме себе си там. Виновникът винаги е извън нас. Създадохме едно общество, на което винаги за всичко му е виновна държавата, без да си даваме сметка, че държавата сме всички ние.
Колкото до протестите, пандемията засили отчаянието на хората. Ако трябва да бъда откровен, всяка власт, която дълго присъства във времето, малко или много уморява хората и те все по-малко забелязват доброто в управлението.
Освен това много лоша роля изигра и медийното пространство. Всекидневните негативи и скандали също започнаха да формират обществено мнение. Все по-малко се забелязваха добрите новини. И за всички тези негативи беше обвинявано правителството, което не беше правилно. За всичко, което е лошо, сме виновни всички ние. И когато нещо е добро, понякога персонално, понякога като общество, трябва да сме пак единни. Но нашето общество не е така настроено.
След това се появиха двама-трима души и те също станаха медийни герои. Хайде сега ми кажете как станаха известни и тримата. За отвратителното трио говоря. Единият неосъществен адвокат. Другият рекетьор, майстор на фалшивите новини. И третият отгледан в станциите на ЦК на БКП , семейни приятели на фамилия Живкови,израснали в прегръдките на комунистическия комфорт. И ми кажете сега какво искат тези хора. Какви са техните послания – омраза, отрицание, омраза.
- Вече е ясно – искат властта.
- Разбира се, че с пари вдигнаха едни хора на улицата. В началото наистина бяха излезли много красиви млади хора, майки с деца, хора, дошли от чужбина, които искат промяна. За щастие обаче те много бързо видяха кой ги води, как всичко се подменя и как някои се опитаха да яхнат енергията на младите хора. И те се отдръпнаха.
Ако се вгледате внимателно в лицата на тези, които все още ходят на групи от по 10-20 души, ще видите, че те са съвсем други.
- Само че те си имаха предводител в лицето на обитателя на президентството Румен Радев, който ги насъска с вдигнат юмрук и то още в началото. Ситуацията беше безпрецедентна за България. Защо той излезе при тези хора?
- В цялата тая гмеж той просто се вмести с едно изречение. Той и всички тези хора искат властта. Властта е, за да се упражнява. Властта не е, за да се обругава и за забавление. Властта дава отговорности и то тежки отговорности.
Така че ще бъдем свидетели на едно падение на българската политическа действителност, ако всички тези хора около протестите получат власт. Защото това, което иска да влезе във властта, е върхът на бездарието, на простащината, на евтиното шоу. Съдбата на хората не заслужава такова чудо. Просто питам едни несъстоятелни, бездарни хора, показали себе си единствено чрез отрицание, как ще носят отговорността на властта.
Кажете ми, какво политическо послание помните от госпожа Манолова и от онова трио? Освен отрицание, злоба и омраза. Такива хора се доказват само чрез плюене на власт и личности и в същото време те неистово желаят тази власт.
Дано на тези избори не се окажем не в парламент, а в един цирк, много лош цирк.
- Вече сме почти сигурни, че парламентарните избори ще са на 28 март догодина, но през есента предстоят президентски избори. Как виждате реакцията на гражданите след вакханалията през есента и какви са шансовете на човека с вдигнатия юмрук да спечели доверието на хората?
- Смятам, че Румен Радев направи доста големи грешки от самото начало. Аз винаги съм искал да пазя авторитета на институциите. Затова и като министър доста съм стискал зъби, защото цялата институция не може да бъде поставена на изпитание. Но…
Радев се появи като някакъв фронт на правителството и не потърси консенсус между управлението и обществото. Много странни рейтинги чухме. Аз съм ужасен, тези рейтинги ме притесняват. От тези рейтинги българското общество вече е толкова объркано, че то почти не мисли. А на изборите е полезно всички да мислим сериозно, защото това е нашият шанс и право да избираме сериозни неща, за да не съжаляваме след това.
Аз смятам, че Радев няма шанс. С репликата „Мутри вън“ той се принизи ниско до водачите на протестите, до хората, които рушаха паметници на културата, носеха ковчези и бесилки, чупеха обществено имущество, разнасяха коронавируса и така наредиха България на първо място по смъртност, блъскаха и палеха слама под краката на българската полиция, консумираха всичко примитивно, издигаха лозунги, че системата ги убива, докато самите те убиваха системата. Хора, които не значат нищо за историята и за живота.
Пак казвам - управлението е носене на отговорност и само личности, осъществени в професиите си, полезни за бъдещето на обществото и за живота на другите, само такива хора могат да носят отговорност. Властта е отговорност за другите.
- А какви са шансовете на ГЕРБ и БСП. Вероятно ли е ГЕРБ да не може да състави правителство и възможна ли е перспектива пред Корнелия Нинова да реализира мечтата си и да стане премиер, а БСП да поеме властта?
- Ако трябва да отговоря откровено и да кажа моето мнение, ще го кажа, тъй като аз не съм член на партия и ми е по-лесно, въпреки че моята обвързаност с тази партия е голяма и аз не съжалявам, че съм дал 15 години от живота си да работя за нея.
Смятам, че ГЕРБ ще спечели следващите избори, може с малко, може с много, но партията е монолитна, както и парламентарната й група, в която съм. Всички бяха свидетели на „мравки“, на „скакалци“ и какви ли не отцепници, това стана и в БСП, и при патриотите, и при други партии. Но групата на ГЕРБ продължава да стои монолитна, което ми подсказва, че ГЕРБ все още е сериозна, аналитична и добре поставена партия с ясни цели.
И така, кажете ми, освен прегръдки на козички и евтин популизъм какво толкова опозиционно се случва. По едно време се бях притеснил, покрай свинския грип да не вземат да ходят да се прегръщат и целуват и с прасета. Тоест, освен пиар, няма друго.
И днес сме свидетели на поредния комсомолски ентусиазъм да ходят по болници, влезнали в ролята на майка Тереза, но в случая майката не се казва Тереза и не е от албански произход, а тяхната работа е да бъдат в парламента и да предлагат и вземат сериозни решения, за да изведем България от тази тежка кризисна ситуация.
Но като че ли тяхната роля на опозиция свършва с това да упрекват правителството, че не се справя с КОВИД-а. То светът не може са се справи и търси начини на избавление, а излиза, че единствено БСП, когато са във властта, ще знаят как да се справят с проблема.
Но тогава следва въпросът – щом те са наясно, как така са допуснали България да бъде на първо или второ място по смъртност от пандемията. Няма ли да се чувстват виновни за смъртта на невинни български граждани? Сигурен съм, че на подобен въпрос няма адекватен отговор.
Това е политика без послания, евтин пиар и пълна безотговорност. Може това, което казвам, да не се хареса на моите приятели, но е хубаво да знаят, че ГЕРБ пое цялата отговорност на това управление. Изпълнителната власт и партията достойно носят този кръст. И това заслужава уважение.
- Бойко Борисов беше казал, че ще дойде момент да се оттегли от изпълнителната власт. Какъв е вашият съвет към него?
- Ако има нужда от моя съвет и ако той приеме такъв съвет, аз бих му препоръчал да се кандидатира за президент. Основно по няколко причини.
Първо, защото е стоял най-дълго в мандат на управляващ. Той е човекът с натрупан дългогодишен опит в политиката и в управлението.
Второ, защото е обаятелен, обичан за разлика от много други от партньорите си в Европа и по света. Това е много важно за международната дипломация на България. Това би спомогнало за издигане на имиджа и авторитета на Българи пред Европа. Това е онова, което той е прави и като премиер. Борисов е вече с богат опит в международната дейност. Той изигра важна роля в обединяването на балканските държави – нещо, което досега много малко политици са успявали да направят.
И трето. Хубаво е човек да бъде харесван и обичан, да има достъп до обикновените хора и да е част от тях. Той владее това добре. Ако той поеме тази отговорност, аз смятам, че у него има много сили, още е жизнен и млад и неговите качества биха били полезни на всички. Защото мен ме интересува добруването на България.
За мен е ясно, че моят вечен дом ще бъде на тази земя и това за мен е много важно. И много искам опитни хора да я управляват, защото управлението е висша отговорност за съдбата на хората.
