САМО В ПИК! Великата заблуда на сръбския президент, че Цветан Василев е "добър инвеститор"! Ето смразяващите факти, които Николич не знае
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди дни Президентите на България и Сърбия Росен Плевнелиев и Томислав Николич обсъдиха на приятелска среща пътя на европейската интеграция на западната ни съседка.
Стана ясно обаче, че този път не минава през екстрадицията на банкера Цветан Василев, или поне за момента. В отговор на въпроса сръбският президент заяви, че “това, какво поведение има той (Василев) в своята държава, е работа на самата нея. Сърбия се грижи някой да не направи престъпление на нейна територия", като отговорност трябва да се носи там, където е извършено престъплението.
С което недвусмислено показа, че проблемът Василев си остава проблем на Българската държава. Няма спор, но за да понесе своята отговорност Цветан Василев първо трябва да бъде екстрадиран обратно в България, което към момента, случайно или преднамерено от сръбска страна, не се случва. Думата „екстрадиране“ означава само предаване по официален път на престъпник на държавата, чийто гражданин е той, за да бъде съден от нея, така че в случая никой не иска от Сръбската държава да правораздава вместо българския съд.
По стряскащото обаче в изказването на Президента Николич е твърдението, че Василев бил направил „добри инвестиции“ в Сърбия и това трябвало да се поощрява. Очевидно до момента „добрите инвестиции“ осигуряват на Василев топло убежище в западната ни съседка без никакво намерение от страна на сръбските власти да екстрадират избягалия банкер.
Каква е истината, която Президентът Николич очевидно не знае – истината е, че Василев не е направил никакви инвестиции в сръбската стъкларска фабрика в гр. Парачин.
При положение, че вече всеки българин е наясно с механизма на източване на КТБ, такова твърдение, дори от устата на сръбския президент, звучи крайно абсурдно. Само ще припомним фактите.
През март 2012 г. Сръбският държавен газов монополист "Сърбиягаз" продаде своя дял от 63% от капитала на Srpska Fabrika Stakla (Сръбска фабрика за стъкло) на българския производител на стъкла "Рубин" в сделка за 35 милиона евро, като придобиването е финансирано изцяло от КТБ. Именно КТБ гарантира изкупуването на сръбската фабрика за стъкло от страна на консорциума от български фирми "Рубин" и "Глас индъстри".
Същата банка впоследствие финансира изцяло и новата технологична линия за производство на амбалажно стъкло в тази, иначе най-голяма фабрика за стъкло на Балканите.
Все пак, добре е да припомним, че КТБ не е личната каса на Василев, че да се считат изплатените от банката пари за едно или друго бизнес начинание, за лични „инвестиции“ на Василев, а още по-малко, когато става въпрос за кредити, които никой и никога няма да върне – нито „Рубин“, нито „Глас индъстри“. Последните дружества са под контрола на Василев и съответно са акционери в сръбската фабрика. Още по – малко това ще важи след фалита на КТБ и изплащането от страна на Фонда за гарантиране на влоговете на 3,5 млрд. лева за покриване на финансовата дупка в банката.
Или казано с прости думи – КТБ раздава лесни кредити на свързани с Василев кухи фирми, като те от своя страна придобиват акциите в сръбската фабрика без да са върнали на банката нито стотинка от кредитите, а Василев си закичва на ревера значката „добър инвеститор“ в Сърбия. Добър е – но инвестицията е за сметка на Българската държава и българския данъкоплатец.
Преди да раздава похвали би било добре Президентът Николич да е наясно, че към юни 2014г. (когато КТБ бе поставена под специален надзор), дружествата собственици на Сръбската фабрика за стъкло имаха десетки милиони необезпечени и необслужвани кредити към банката, като само „Глас индъстри“ има 65 млн. евро преки кредитни задължения към КТБ, както и раздадени заеми към сръбската фабрика за почти 45 млн. евро. Кой ще плати сметката на тази „добра“ иначе са Сърбия инвестиция – явно няма да е Василев, а Българската държава.
Това обаче не пречи Василев да бъде наричан „добър инвеститор“ в западната ни съседка. И как иначе, след като Българската държава плаща сметката.
