САМО В ПИК! Вижте първия Парад на победата на 24 юни 1945 г.! Жуков го приема на бял кон, командващ е друг велик маршал - Рокосовски, но къде е Сталин! Мистерията остава до ден днешен (ИСТОРИЧЕСКО ВИДЕО)
Щандартът на Хитлер е първият проснат на Червения площад в краката на Червената армия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парадът на Червения площад в Москва през 1945 година е първият и единственият по своя род. Независимо от своето величие и несъмнения си успех, повече той не бил отбелязван по какъвто и да е начин. Имало е първомайски и ноемврийски паради, но нито 24 юни, нито 9 май се празнували повече. Едва през 1965 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР 9 май бил официално обявен за празничен ден.
За Деня на победата ПИК ви представя уникален исторически запис на първия парад на Червения площад. Гледайте внимателно, тези хора промениха хода на световната история завинаги. Кадрите са черно-бели, въпреки че вече има и цветно възстановено копие. Ние все пак залагаме на оригинала.
ЕТО И ЗАПОВЕДТТА НА САМИЯ СТАЛИН ОТ 22 ЮНИ 1945 (ПУБЛИКУВАНА В ЦЕНТРАЛНИТЕ ВЕСТНИЦИ):
За ознаменуване победата над Германия във Великата Отечествена война назначавам на 24 юни 1945 г. в Москва на Червения площад парад на войските на Действащата армия, Военно-Морския Флот и Московския гарнизон – Парад на Победата.
На парада да излязат: сборни полкове на фронтовете, сборни полкове на народния комисариат по отбрана, сборни полкове на Военно-морския Флот, военната академия, военните училища и войските на Московския гарнизон.
Парадът на победата да приеме моят заместник Маршалът на Съветския Съюз Жуков.
Да командва Парада на Победата Маршалът на Съветския Съюз Рокосовски.
Общото ръководство по организацията на парада възлагам на командващия войските на Московския военен окръг и началник на гарнизона на град Москва генерал-полковник Артьомов.
Върховен Главнокомандващ, Маршал на Съветския Съюз
И. СТАЛИН
Според спомените на самият Георгий Жуков, още на 18 юни Сталин го повикал при себе си. Протекъл следният диалог:
- Другарю Жуков, вие още ли не сте се научили да яздите?
- Не , не съм
- Ето какво, ще ви се наложи да приемете Парада на Победата. Парада ще командва Рокосовски.
Жуков отговорил с внимателен отказ, заявявайки, че не на него, а на Върховния принадлежи тази велика чест. Освен това, той напомнил, че това е негово задължение. Но Сталин бил непреклонен. Изпращайки го, като се оправдавал, казал: “Аз съм вече стар да приемам парада. Приемайте го вие по-младите. Съветвам ви да приемете парада на бял кон, който ще ви предложи Будьони”.
На всички следващи увещания на приближените си, че той може да приеме парада с автомобил, както това са правили Чърчил и Рузвелт, Сталин отговарял с категоричен отказ, позовавайки се на традицията парадът да се приема яздейки на кон.
За Парада на Победата се готвели много щателно. Сериозен проблем станало намирането на бял кон. В кавалерския полк на името на ДЗержински бил намерен жребецът Кумир. Докарали го в манежа на Народния комисариат по отбраната. Почти ежедневно тук идвал маршал Жуков и дълго обяздвал коня, за да свикне с него.
Константин Рокосовски дошъл в манежа в края на май и си избрал жребеца Полюс – едър породист кон.
Тренирали и войници, и офицери. В парада трябвало да вземат участие сборни полкове. Във всеки полк имало по пет батальона с по две роти от по 100 човека. В състава на полковете били включени Герои на Съветския Съюз, кавалери на ордена на Славата, прославени снайперисти и най отличилите се орденоносци – войници, сержанти, старшини и офицери.
Според спомени на ветерани, те дошли в столицата две седмици преди парада. Строевите упражнения продължавали по 6-7 часа на ден. Генералната репетиция била проведена на Централното летище, където бил построен специален макет, мавзолея на Ленин с трибуната. Отначало се предлагало военнослужещите да поставят немските знамена в подножието на мавзолея, но по-късно било взето решение да хвърлят вражеските штандарти. За изпълнението на тази задача били обучени двеста войници-знаменосци.
Според сценария, Парадът трябвало да се открие от знаме № 5, което издигнали над Райхстага бойците от 756-ти стрелкови полк и което по-късно ще бъде наречено Знаме на Победата. На Червения площад знамето трябвало да носят капитан Неустроев, сержантите Егоров и Кантария. Тези планове нарушил самият Жуков. На една от репетициите той видял известните на цялата страна покорители на Райхстага и заповядал да ги заменят с по-представителни знаменосци: Неустроев куцал в резултат на раняване, а двамата сержанти изглеждали силно изморени.
На 24 юни 1945 г., както и предсказвали синоптиците, заваляло дъжд. В 7 часа сутринта Жуков позвънил на командващия Военно-Въздушните Сили, който казал, че на по голяма част от аеродрумите времето не е подходящо за летене.
В 8 часа сутринта под усилващия се дъжд на Червения площад започнало финалното построяване на полковете. Напрежението било толкова голямо, че никой не забелязвал леещата се от небето вода.
Около 10 часа на трибуната на Мавзолея се изкачил Върховният главнокомандващ и членовете на правителството. Площадът замрял.
Под биенето на кремълските часовници Георги Жуков излязъл от Спаските врата на бял кон. На бял кон го съпровождал генерал-майор Зеленски. Те се отправили към Мавзолея. Откъм стените на Историческия музей с извадена сабя яздел Рокосовски. Съпровождал го адютант-полковника Кликов. Пред Мавзолея маршалите се спрели един срещу друг и в настъпилата тишина се чул гласът на Рокосовски: “Войските на действащата армия и на московския гарнизон за Парада на Победата са построени!”.
Като поздравили войниците, строени на площадите на Революцията и Манежния, Жуков и Рокосовски се върнали на Червения площад, който буквално се тресял от хилядогласното “Ура!”. Рокосовски се спрял до Историческия музей, а Жуков се изкачил на трибуната.
Всички очи били насочени натам, където стоял Сталин.
Несъмнена кулминация на Парада станал маршът на 200-те знаменосци, хвърлящи немските знамена на специален подиум в подножието на Мавзолея. Първо бил хвърлен личният щандарт на Хитлер. По- късно знамената били събрани и пренесени в музей, а подиумът и ръкавиците на знаменосците били изгорени. Пълна дезинфекция от фашистката зараза.
ЕТО НЯКОИ ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПАРАД
Защо не Сталин, а Жуков приема парада?
Знае се, че първият Парад на победата на Червения площад на 24 юни 1945 г. е бил приет от маршал Георгий Константинович Жуков. Пита се защо не от самия Сталин? Нали той е главнокомандващ, генералисимус, върховен вожд на победителите. Редно е той, а не Жуков да излиза от Спаската кула на бял жребец. Може да се каже, че той, като всеки планинец, на кон е роден... Тайната разкрива Василий, синът на Сталин.
Седмица преди парада Сталин извикал Жуков и го питал, дали не е отвикнал да язди, нали все с щабните коли се вози? Жуков отвърнал, че не е отвикнал и че в свободните минути язди.
- Ето какво, - казал Сталин, - налага се вие да приемете Парада на победата, а ще го командва Рокосовски. Жуков се учудил, но не се издал:
- Благодаря за честта, но не е ли по-добре вие да приемете парада?
- Аз вече съм стар да приемам паради. Приемете го вие, че сте по-млад. И на изпроводяк Сталин заръчал: "Съветвам ви да приемете парада на белия кон, който ще ви покаже Будьони..."
На другия ден Жуков отишъл на Централното летище, където се провеждала репетицията за парада. Срещнал се с Василий, сина на Сталин и той го изумил. Под сурдинка разказал на маршала, че баща му всъщност се канел лично да приеме парада. Заповядал на маршал Будьони да му приготви походящ кон и отишъл на манежа да провери не е ли загубил с времето джигинските си умения. Довели му един бялоснежен жребец и му помогнали да се качи на седлото. Сталин събрал юздите в лявата ръка, пришпорил коня и... конникът паднал от седлото. Независимо от мекия слой талаш, вождът доста болезнено си ударил главата. Всички се спуснали към него, помогнали му да се изправи. Будьони - човек решителен, гледал със страх... Но се разминало без последствия.
Защо го нямало знамето на победата?
Знамето на победата, докарано в Москва на 20 юни 1945 г., трябвало да премине с парада на Червения площад. Знаменосците специално били репетирали. Оказало се обаче, че Неустроев, Егоров, Кантария и Берест, които го развели над райхстага в Берлин, не се справят с маршировката, защото по време на войната не им е било до строева подготовка. 22-годишният Неустроев бил раняван пет пъти и го болели краката. Да се назначават нови знаменосци било нелепо, а и късно. Тогава Жуков решил, че знамето на победата няма да се изнася, въпреки разпространеното мнение, че е било на първия парад. За първи път знамето е изнесено на парада чак през 1965 г.
Датата за парада била определена по работното време на... шивашките фабрики
Заповедта за подготовката на парада била разпространена сред войска още в края на май. Точната дата обаче зависела от времето, необходимо на осковските шивашки фабрики за ушиването на 10 000 парадни мундира за войниците, офицерите и генералите.
Как са избрани щастливците за парадните полкове
Подборът на участниците в Парада на победата бил жесток. Значение имали не само подвизите и заслугите, но и осанката. Участникът в победния парад не можело да бъде по-нисък от 170 см и видът му трябвало да съответства на представата за воин победител. Затова в старите хроники всички участници в парада са красавци, особено пилотите. Заминавайки за Москва, щастливците тогава не знаели, че заради 3-минутния стегнат марш по Червения площад ще репетират по10 часа на ден.
Наложило се да отменят авиопарада
15 минути преди началото на парада завалял дъжд и преминал в порой. Наложило се да отченят въздушната част на парада. Сталин на трибуната бил облечен в плащ и гумени ботуши - според времето, но маршалите се намокрили до кости. Прогизналият параден мундир на Рокосовски така се свил, че било невъзможно да го свали, наложило се да го разпорят.
Маршал Жуков се учил да чете изразително
Запазена е парадната реч на Жуков. Интересно е, че на полетата на листа някой подробно е отбелязал интонациите и ударенията, с които маршалът трябвало да произнесе този текст. Най-интересните бележки: "По-тихо, по-сурово" до думите "Преди четири години германофашистките орди като разбойници нападнаха нашата страна". "По-силно, с усилване" за дебело подчертаната фраза "Червената армия под раковоството на гениалния пълководец премина в решително настъпление". И "по-тихо, проникновенно" за изречението "Победата извоювахме с цената на тежки жертви."
Защо аленият флаг е по-къс от стандарта?
Неведнъж е задаван въпросът защо от Знамето на победата липсва парче - 73 см дълго и 3 см широко. Нали платовете за всички щурмови знамена били рязани по един стандарт? Има две версии. Първата е, че на 2 май 1945 г. парче за спомен от флага си отпрал редник Александър Харков. Откъде е можел да знае артилеристът, че точно това платно ще стане Знамето на победата? Втората версия е, че знамето било пазено в политотдела на 150-а стрелкова дивизия. В нея работели много жени, които през лятото на 1945 г. започнали да се демобилизират. Те решили да си вземат сувенир за спомен, отрязали една лента и си я разделили на малки парченца. Тази версия е по-вероятна, тъй като в началото на 70-те години в Музия на Съветската армия дошла една жена, разказала тази история и показала своето парцалче. Приложили го до Знамето и то съвпаднало.
Знамената на Хитлер и Власов
Всички са виждали кадрите, на които руските войници хвърлят фашиските знамена. Любопитното е, че всички 200 войници, носили щандартите на разгромените немски части, са с ръкавици. Те подчертават колко е омерзително да пипаш дори само дръжките на тези знамена. Хвърлят ги върху специален подиум, за да не докоснат паважа на Червения площад. Първи е хвърлен щандартът на Хитлер, а последно - знамето на армията на Власов.
Същата вечер подиумът и всички ръкавици били изгорени. За победата била платена твърде висока цена...
Колко парада на победата е имало през 1945-а?
Малцина знаят, че през 1945 г. е имало четири епохални парада. Първият по значимост е парадът от 24 юни 1945 г. на Червения площад в Москва. Още три, по-малко известни парада, били посветени на края на Великата отечествена война и на победата на обединените нации във Втората световна война, на разгрома на фашистка Германия и императорска Япония
На 4 май 1945 г. при Брандербургската врата в Берлин се състоял парад на съветските войски. Приел го военният комендант на Берлин генерал Н. Базарани.
На 7 септември 1945 г. в Берлин се провел парад на съюзните войски. Това било предложение на Жуков след московския парад. От всяка съюзна нация участвал представителен сборен полк от 1000 човека и бронетанкови части. Всебщо възхищение събудили 52 танка ИС-2 от руската 2-ра гвардейска танкова армия.
Парадът на победата на съветските войски в Харбин на 16 септември 1945 г. напомнял първия парад в Берлин - войниците марширували в бойна, а не в парадна униформа.
20 години Денят на победата не бил официален празник
След парада от 24 юни 1945 г. Денят на победата не се е празнувал много широко и бил обикновен работен ден. Едва пред 1965 г. бил обявен за празничен и неработен ден. След разпадането на СССР паради не са провеждани до 1995 г. През 2000 г. е последният пеши парад на ветераните.
ЦИФРИ
На първия парад в тържествен марш преминали полковете от 11-те фонта. Военният оркестър е от 1400 души.
Продължителност на парада - 2 часа 09 минути 10 секунди. От тях:
- за пехотата - 36 минути
- конници - 4 минути
- артилерия - 29 минути
- бронирана техника - 21 минути.
Участвали 24 маршала, 249 генерала, 2 563 офицера, 31 116 редници и сержанти.
По Червения площад са преминали 1 850 единици военна техника.
